Антон Николов Дончев е български писател. От 2003 г. е академик на БАН. Известен е с романа си „Време разделно“.
Биография Ранни години Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Политическа дейност Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци.
Личен живот Антон Дончев е женен за шахматистката Евелина Троянска до смъртта ѝ през 2000 г. Антон Дончев се жени втори път на 79 години за 64-годишната Райна Василева, преди това журналистка от БНР.„Антон Дончев стана младоженец на 79!“ , blitz, 23 януари 2011
Творчество Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.
Време разделно
Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор). С този роман писателят става световно известен. Романът е преведен на 30 езика, включително на китайски и хинди.
Романът излиза в САЩ през 1968 г. под заглавието „Time of Parting“, публикуван от престижното американско издателство William Morrow & Company в превод на Маргарита Алексиева и получава много ласкави оценки от критиците там.
Получава награда в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман (Irving and Jean Stone Award for the Best Historical Novel) през 1972 г..
Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. „Време разделно“ е любимият филм на българските зрители“, БНТ, 7 юни 2015 г.
Скандали В редица съвременни източници се сочи, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на 20-и век, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на 20-и век в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“.В доклад, прочетен през юни 1988 г. в Приморско, по време на VIII Национална школа на младите историци на тема: „Актуални методологически и историографски проблеми на българската историческа наука“, тръгвайки от филма на Людмил Стайков, историчката Антонина Желязкова описва историята на мистификациите, свързани с помохамеданчването на българите в Родопите. Според нея: „На българското гражданство, на интелигенцията още веднъж, този път от широкия екран, бяха демонстрирани зловещи и мистифицирани исторически събития, които да подбудят романтично-сантиментално, но най-важното бездействено самосъжаление от „злата участ“ и „от жестокия поробител“, срещу който си безсилен.“ Виж Антонина Желязкова, „Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография“, marginalia.bg, 17/06/2015.Албена Хранова, „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“. – в. „Литературен вестник“, бр. 10, 19 март 2008 г., с.3, 9 – 16 .Даниела Горчева, „Кого разделя „Време разделно“ , сайт на Българския хелзинкски комитет, 23 ноември 2008 г.В документалния роман на Веселин Бранев „Следеният човек“ е разказана една история, свързана със създаването на филма „Време разделно“. Бранев е поканен да напише сценария по романа на Антон Дончев, но отказва: „Ето какво не казах на генералния директор: безнравствено е да се прави филм за насилственото помохамеданчване на българите през 17-и век с цел да се камуфлира политически жалкия и жесток опит през 80-те години на 20-ия век, живеещите турци да бъдат лишени от етническа идентификация, като се заменят имената им с християнски!“ (Веселин Бранев, „Следеният човек“, София: Фама, 2007, стр. 284).„Антонина Желязкова: Манипулацията „Време разделно“ навършва 30 години“, dnevnik.bg, интервю на Юлияна Методиева, 19 юни 2015 г.
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития.„Време разделно“ – фалш или истина“, интервю за bTV, 29 декември 2013 г.„Акад. Антон Дончев: „Време разделно“ не е поръчка“, в. „24 часа“, 29 декември 2013 г. Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на недействителни исторически документи.Боян Добрев, „Църквата направи светец измислен човек в Родопите“ , сп. „Либерален преглед“, 18 юли 2011 г.
В интернет пространството се появяват твърдения, без доказателства, че автор на романа „Време разделно“ може да е Фани Попова-Мутафова. Основания за тези твърдения са публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев, където той споменава, че след смъртта на Фани Попова Мутафова са тръгнали слухове за горното. Доказателства за тези слухове, обаче няма. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).
Предложения за Нобелова награда Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за Нобелова награда за литература 50 години след връчването на наградата,Nomination and Selection of Literature Laureates, сайт на Нобеловата награда. а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.Nomination Database – Nobel Prize in Literature – 1964, сайт на Нобеловата награда. Списък с предложените за Нобелова награда за литература за 1965 г., сайт на Шведската академия.
Данни за номинирането на Антон Дончев от "квалифицирани номинатори" от тогава насам също не съществуват.
Смърт Антон Дончев умира на 92 години на 20 октомври 2022 г. в реанимацията на ВМА София, след прекарано сърдечно заболяване.Почина Антон Дончев
Библиография „Сказание за времето на Самуила“, 1961 г. „Време разделно“, 1964 г. (33 превода на чужди езици към 2008 г., екранизиран през 1987 г.) „Девет лица на човека“, 1989 г. „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г. „Странният рицар на свещената книга“, 1998 г. „Трите живота на Кракра“, 2007 г. „Легенди за двете съкровища“, 2015 г. „Сянката на Александър Велики“, 2016 г.Панко Анчев, „Властта като творец на историята“, рец. във в-к „Дума“, бр. 36, 13 февруари 2016 г. ,,Вълчан войвода и златото на Лизимах", 2024 г. (посмъртно)
Филмография „Време на насилие“ (1988) „Милионите на Привалов“ (1983) „Завръщане от Рим“ (1976) „От другата страна на огледалото“ (1977) „Изгори, за да светиш“ (1976) „Глутницата“ (1972) „Калоян“ (1963)
Награди и отличия През 1999 г. за романа си „Странният рицар на свещената книга“ Дончев получава наградата за балканска литература „Балканика“. През 2000 г. е удостоен със званието почетен гражданин на община Бургас. През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.Указ № 147 от 23 май 2001 г. През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.Галина Рулева, „Антон Дончев получи Голямата награда на СУ“ , в. „Новинар“, 2 декември 2004 г. Носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г. Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.)Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.. Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнинаАнтон Дончев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ , в. „Труд“, 15 септември 2010 г. Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)Почетни доктори на Бургаския свободен университет , сайт на БСУ.„Акад. Антон Дончев става доктор хонорис кауза на БСУ“ , burgasinfo, 23 януари 2011 г. През 2014 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Бележки
Външни препратки Официален сайт на Антон Дончев Литературна критика за Антон Дончев на сайта Литернет
Интервюта „Антон Дончев: Времето ни разделя на бедни и богати“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 22 септември 2005 г. „Антон Дончев: Кракра е жив“, интервю на Исак Гозес, в. „Стандарт“, 14 септември 2007 г. „Антон Дончев на 80: В роман ще съм 25-годишен разказвач“, интервю на Ива Йолова, в. „Труд“, 13 септември 2010 г. „Антон Дончев: Аз съм на 1000 години“, интервю на Иван Матанов, в. „Стандарт“, 14 септември 2010 г. „Антон Дончев: С кълване на зърна няма да полетим“, интервю на Ина Бояджиева, в. „Монитор“, 18 септември 2010 г.
Категория:Български писатели Категория:Български сценаристи Категория:Български автори на исторически романи Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Кандидати за президент на България Категория:Академици на БАН Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Доктор хонорис кауза на УниБИТ Категория:Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Почетни граждани на Велико Търново Категория:Почетни граждани на София Категория:Почетни граждани на Бургас Категория:Починали от болести на сърцето Категория:Родени в Бургас Категория:Починали в София