„Свети Онуфрий“ () e ставропигиален мъжки православен манастир в Яблечна, под юрисдикцията на Полската автокефална православна църква.

Манастирът е създаден най-късно в края на XV век. Според легендата създаването му е било предопределено от чудо – появяването на иконата на Свети Онуфрий край река Буг. Манастирът се превръща в център с особено важно значение за православния култ в областта на Хелмно.

След сключването на Брестката уния монасите в Яблечна отказват да приемат нейните решения и въпреки силния натиск, оказан върху тях, запазват православното си вероизповедание. След трите подeлби на Жечпосполита и след създаването на Конгресна Полша ситуацията в манастира изцяло се променя. Манастирът започва да получава финансова подкрепа от страна на руските власти и по тяхна поръчка се включва в акцията за пропагандиране на православието и русифициране на областта Хелмно, особено след като през 1875 година униатската епархия в Хелмно е ликвидирана административно. Това е една от причините монасите да се заемат с обществена и образователна дейност. Ниската образованост на самите монасите обаче, малкият им брой, както и фактът, че повечето от тях не са с руско потекло, става причина манастирът да не изпълни определената му задача в пропагандирането на русизма и православието. Все пак тази наложена му роля става причина властите на независима Полша да наложат на манастира определени ограничения. Независимо от това той все пак успява да функционира през цялото междувоенно двайсетилетие. Формално не прекъсва дейността си на единствен мъжки манастир на Полската автокефална православна църква и през целия период на Полската народна република, макар да се оказва в тежка материална ситуация (по нареждане на сталинските власти е отнето цялото имущество на манастира с изключение на жилищните постройки и църквите).

От 1999 година има статус на ставропигиален манастир и е подчинен пряко на варшавския митрополит, който управлява общността чрез своя наместник.Wiadomości Polskiego Autokefalicznego Kościoła Prawosławnego, nr 10/2017, Wydanie Warszawskiej Metropolii Prawosławnej, ISSN 0239-4499, с. 5-13

История

Началото Според легендата първата манастирска общност в Яблечна е създадена, когато водите на река Буг донасят в тази местност иконата на Свети Онуфрий. Именно поради тази причина светецът става патрон на манастира. Според друга легенда Св. Онуфрий се явява на група рибари край Буг и предрича, че на това място ще бъде славено името му. След това образът на отшелника доплувал на същото място, местните жители го уловили, окачили го на едно дърво и започнали да отправят молитви към светеца. Понеже не искали да оставят чудотворната икона без надзор, група мъже останали за постоянно край дъба. По-късно те издигнали на това място параклис и положили монашески обети.G. Kuprianowicz, K. Leśniewski: Monaster św. Onufrego w Jabłecznej. Jabłeczna: Prawosławna Diecezja Lubelsko-Chełmska, 1995. ISBN 83-901221-2-X

В литературата от края на XIX и началото на XX век съществуват мнения, че манастирът е създаден през XVI век. Според отец Серафим Железнякович, автор на най-обширната монография, посветена на манастира, по-новите изследвания оборват подобна теза. През 1522 година манастирът в Яблечна вече се споменава документ, издаден от Зигмунт I Стари. В друг документ от 1527 година манастирът е описан като общност, съществуваща от продължително време.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. I. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5

Част от авторите откриват момента на създаване на манастира в още по-далечно минало – средата на XIII век (отец Ф. Горбачовски.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. I. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5 Манастирът със сигурност функционира още преди 1498 година, тъй като от тази година е най-старото запазено манастирско евангелие, което може да е връчено на монасите в момента на създаване на общността, но може и да е било дарено на вече съществуващия манастир. Основаването му най-вероятно е било финансирано от рода Забжежински, собственици на село Яблечна.G. Kuprianowicz, K. Leśniewski: Monaster św. Onufrego w Jabłecznej. Jabłeczna: Prawosławna Diecezja Lubelsko-Chełmska, 1995. ISBN 83-901221-2-X. OCLC 74962516 Не е възможно обаче този факт да бъде установен със сигурност, тъй като документите, свързани с него, изчезват през XVIII век. Друг документ, издаден през 1499 година, сочи, че манастирът е функционирал на територията на селото, но е бил третиран като отделен анклав.Stanisław Jadczak, Zbigniew Zugaj: Monaster w Jabłecznej. Sanktuarium polskiego prawosławia. Lublin: Laser-Graf, 1992. OCLC 80512691, с. 13

Нарастващото значение на манастира като богослужебен център Документ от 1527 година потвърждава, че за патронния празник на манастира са пристигнали пилигрими от Берестечко. Целият XVI век е период на постепенно нарастване на значението на манастира. До момента на сключване на Брестката уния той все пак остава богослужебен център с единствено регионално значение. Документ от 1527 година сочи, че бил ръководен от игумен Кирил, като освен него в там са пребивавали поне още двама монаси.

От сключването на Брестката уния до падането на Жечпосполита Монасите от Яблечна не приемат решенията на Брестката уния и превръщат манастира в център на православната съпротива срещу нея. Към тях се присъединяват и монаси от други манастири, които са решили да приемат унията. Тук се премества и православният епископ на Хелмно Паисий (Черкавски), който ръководи манастира до смъртта си през 1633. След неговата смърт манастирът остава без игумен до началото на 40-те години на XVII век, когато в Яблечна пристига йеромонах Макари (Корнилович). Той се заема с моралното обновление на манастирската общност и с генерален ремонт на сградите.Stanisław Jadczak, Zbigniew Zugaj: Monaster w Jabłecznej. Sanktuarium polskiego prawosławia. Lublin: Laser-Graf, 1992. OCLC 805126912, с. 16 Ремонтът е завършен около 1659, а игуменът се радва на огромен авторитет чак до смъртта си през 1677.

През 1670 общността става последният православен религиозен център в региона. Престижът на манастира сред православното население се увеличава с намаляването на броя на православните манастири в Полша. От 1 март 1681 дейността на монасите е ограничена още повече: това е датата, на която крал Ян III Собески издава указ, с който на православните духовници се забранява да служат в селата, в които има униатски храмове.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. I. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5, с. 146

Положението на манастира радикално се променя през 1699, когато имуществото на Яблечна е закупено от Карол Станислав Радживил, католик по вероизповедание (за разлика от предишните собственици на селото). Той оказва силен натиск върху манастира, принуждавайки го да се присъедини към Униатската църква. За да защити своята позиция, манастирът става клон на манастира „Свети дух“ във Вилнюс.U. A. Pawluczuk: Życie monastyczne w II Rzeczypospolitej. Białystok: Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2007. ISBN 978-83-7431-127-4. OCLC 174143139, с. 166 През 1752 Йероним Флориан Радживил финансира създаването на униатска църква в Яблечна, която става собственик на голяма част от имуществото на манастира, а три години по-късно манастирът претърпява въоръжен грабеж. Въпреки всички изпитания обаче, той си остава православен. От 1767 редовно получава финансова помощ от Киевската митрополия, но въпреки това материалното му положение през 1770 е тежко.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. I. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5, с. 246, 247

Описание на манастира от 1775 сочи, че него се е намирала дървена трикуполна църква с дължина 36 лакътя (21 метра), ширина 27,5 лакътя (16 метра) и височина 53 лакътя (31,5 метра). Камбанарията, трапезарията, пекарната и кухнята са били отделни сгради. В североизточната част е разположен домът на игумена, а килиите на монасите (седем на брой) се намирали в две сгради от южната страна и една в сградата на камбанарията. Монасите притежавали също житница, два склада за храна, две конюшни и баня. Сградите се намирали в много лошо техническо състояние и изисквали ремонт. Описвайки манастира през 1785, епископ Виктор (Садковски) твърди, че пристигайки всъщност намира не манастирски постройки, а само руини.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. I. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5, с. 263

Периодът на поделбите

1795–1875

При третата подялба на Полша земите около Хелмно попадат в австрийски граници, но манастирът остава под духовната опека на минските епископи. След създаването на Конгресна Полша обаче православните центрове на нейната територия, в това число и манастирът, са включени в Минската епархия.G. Kuprianowicz, K. Leśniewski: Monaster św. Onufrego w Jabłecznej. Jabłeczna: Prawosławna Diecezja Lubelsko-Chełmska, 1995. ISBN 83-901221-2-X. OCLC 749625167, с. 28

През 1840 е създадена независима Варшавска и Новогеоргиевска епархия, включващата териториите на Конгресна Полша, и именно под нейна юрисдикция се оказва манастирът. През 1816 в него живеят трима монаси, които се издържат основно чрез земеделие. През 20-те и 30-те години на XIX век манастирът играе ролята и на дом за пенсионирани духовници.

Бедността на манастира не накърнява високия му авторитет сред вярващите. Във връзка с лошото техническо състояние на сградите през 1838 започва изграждането на нови жилищно помещение за монасите, работи се по църквата св. Онуфри, камбанарията и зида, ограждащ комплекса. На 19 май 1838 е положен крайъгълният камък на църква Св. Онуфри, а освещаването ѝ се извършва на 6 декември 1840 г. През 1838 е открито двукласно училище, което приема ученици от всички вероизповедания. В него учат 24 ученици, а по същото време в манастира живеят 5 монаси и 4 послушници.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. II. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5, с. 49, 50

През 1862 в манастира е организирана и школа по иконопис, като не се знае колко дълго е функционирала тя.

По време на Януарското въстание в манастира нахлуват въстанически отряди, за да търсят пари. Те прекъсват вечерната служба и унищожават част от оборудването на църквата, но след намесата на местния католически свещеник се отдалечават, без да нанесат по-големи щети на манастира.

През 1863 в манастира живеят 10 монаси и 8 послушници. В ръководеното от тях училище се обучават 38 ученика, 14 от които са католици.

1875–1915

През 1875 в манастира пребивават 10 монаси и 6 послушници. Броят им не се променя значително до края на десетилетието. След като е ликвидирана и последната униатска църква на територията на Руската империя, през 1875 царските власти натоварват монасите от манастира да разпространяват православната вяра в земите на Хелмно.

В периода 1876–1880 се извършва поредното разширяване и ремонт на манастира, в резултат на което в комплекса се появява двуетажна сграда с килии за монасите. През 80-те години на XIX век е променено течението на река Буг, в резултат на което манастирът се оказва на левия бряг на реката.

През 1881 варшавският архиепископ Леониций се обръща към Светия синод с молба да причисли манастира към списъка на манастирите от първа класа с оглед на неговото важно историческо и съвременно значение. През януари 1882 молбата е уважена.ks. S. Żeleźniakowicz: Istorija Jabłoczinskogo Swiato-Onufrijewskogo Monastyria. T. II. Warszawa: Warszawska Metropolia Prawosławna, 2006. ISBN 978-83-60311-03-5, с. 134 През 1886 в манастира живеят деветима монаси и значителен брой послушници.