Флавий Юлий Констант () е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Управление Най-младия син на Константин Велики, издигнат в ранг „цезар“ от баща си през 333 г. След подялбата на империята през 337 г. Констант получава Италия, Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва Тракия на един от братята си). Константин II е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констант през 340 година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, Констант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.
През управлението на Констант външнополитическото състояние на държавата е стабилно – благодарение на войската и способните военачалници, варварските народи сармати (338/9 г.) и франки (341/2 г.) са победени и умиротворени. Самият Констант редовно присъства по границите и дори, през 343 г., бил последния римски император, който посетил Британия, атакувана от скотите.
Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на арианството и донатизма във владенията си.
Според летописците от неговото време Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Администрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и от неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат.
Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За увлеченията на императора пише историкът Аврелий Виктор в характерния за древността висок стил: „купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род“.Аврелий Виктор. „За цезарите“ („De Caesaribus“). XLI. 24.
Без никакъв авторитет сред войската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника Магненций през януари 350 г. в Отен, Галия. Научавайки новината, докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констант бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към Испания. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на Пиренеите, който се наричал Хелене в чест на баба му.
Източници Зосим, Historia Nova, Book 2 Historia Nova Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus Евтропий, Breviarium ab urbe condita
Литература и външни препратки DiMaio, Michael, Constans I (337 – 350 A.D.) , D.I.R. М. Грант: Констант I (337 – 350) Император Констант I Bruno Bleckmann: Der Bürgerkrieg zwischen Constantin II. und Constans (340 n. Chr.). In: Historia 52 (2003), pag. 225 – 250. Otto Seeck: Constans 3). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Vol IV,1 (1900), p. 948 – 952.
Бележки
Римски императориКонстантин I Велики (306 – 337) Съимператор с Констанций II (337 – 361) и Константин II (337 – 340)Магненций (350 – 353)Римска империя
Категория:Константинова династия Категория:Римски императори Категория:Християни Категория:Гей мъже Категория:ЛГБТ владетели Категория:ЛГБТ християни Категория:ЛГБТ история преди 19 век