Константин Георгиев Фотинов е български възрожденски книжовник, просветител и преводач, доайен на българската журналистика.

Биография и дейност Роден е в град Самоков през 1785 година Кой кой е сред българите XV-XIX в. Исторически енциклопедичен сборник под редакцията и съставителството на проф. Илия Тодев, Анулис 2000 г., 275 стр. Името на рода му идва от баба му Фота , която през 1778 година става монахиня и основава местния женски манастир в Самоков. Баща му е първенец в Пловдив, занимава се с абаджийство до 1830 година, когато се замонашва. Фотинов първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и Смирна. Първоначално се гърчее и се подписва Фотиадис, като нарича елините свои предци.

Млади години Получава начално образование първо в Женския, а после в Светогорския метох в Самоков. Самоков е близо до Рилския манастир и е митрополитски център, което издига учебния престиж на града. Между 1795 и 1814 година Фотинов учи при Константин Икономос в пловдивското централно елинско училище. Богатата библиотека на училището оказва влияние върху формирането му като историк, географ, философ и езиковед. Тук Фотинов има възможност да чете видни представители на гръцкото просвещение – Теофилос Каирис, Константинос Кумас, Евгениос Вулгарис и др. Продължава образованието си в Смирна, където прекарва останалата част от живота си. (съществуват и мнения, че продължава образованието си в Кидония, Мала Азия,) През 1808 – 1814 г. учи във Филологическата гимназия в Смирна, а впоследствие се отдава на търговия. Между 1814 и 1825 г. пътува по търговия между Самоков, Пловдив, Цариград и Смирна. Дървеният материал, доставян от Пловдив, е основната стока на Фотинов, откъдето получава прякора Тахтаджис (от турски – дъскар).

Книжовно дело От 1828 г. става учител по гръцки език във френското консулство в Смирна. Успоредно с това се издържа като преводач, а също така се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език. От 1835 година основава и второ училище – начално (взаимоспомагателно) славяно-българско училище с близо 200 ученици. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ (1843)и други.

Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, чийто пробен брой излиза в Смирна през 1842 г. Впоследствие списанието излиза редовно между 1844 и 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Сред настоятелите му са имена като Гаврил Кръстевич и Васил Априлов. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.

В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.

С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Памет На Константин Фотинов е наречена улица в кварталите „Сухата река“ и „Васил Левски“ в София ().

Бележки

Съчинения Любословие, или периодическо списание разных ведений. Смирна, 1842. Психология или душесловие за учение на децата. Смирна, 1844. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1. Гръцка кореспонденция (ред. и прев. Данова, Н.). С., 2004. Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 581-600.

Изследвания

Шишманов, И. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 11, 1894, 591-763. Пундев, В. Гръцко-български литературни сравнения. – Списание на Българската академия на науките, 38, 1929, 147–165. Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994. Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 909-912.

Вижте също Преводи на Библията на новобългарски език

Външни препратки От и за Константин Фотинов в Своден каталог НАБИС

Категория:Български просветни дейци Категория:Новобългарски просветители Категория:Български преводачи Категория:Преводачи на Библията Категория:Български писатели Категория:Писатели през Българското възраждане Категория:Български книгоиздатели Категория:Български автори на учебници Категория:Измирци Категория:Родени в Самоков Категория:Починали в Истанбул