Минерва () е древноримска девствена богиня на мъдростта, справедливата война, стратегическото планиране, интелектуалните търсения, занаятите, изкуствата и науките. Тя е дъщеря на Юпитер и се смята за върховна покровителка на занаятчиите, гилдиите, учените и закрилничка на жените. Почитана е и като Минерва Медика (Лечителка).
Обикновено е изобразявана в пълни доспехи — с шлем, щит (често украсен с егидата и главата на Горгона Медуза) и копие в ръка. Нейно свещено животно е кукумявката (совата на Минерва), която символизира мъдростта и проницателността. Минерва напълно съответства на древногръцката богиня Атина и произлиза директно от етруската богиня на светкавиците и занаятите Менрва. В римските провинции в Британия и Галия, в процеса на синкретизъм, тя е отъждествявана с местните келтски богини Сул и Сулевия.
Произход и митология Името „Минерва“ произлиза от праиндоевропейския корен *men-, свързан с мисленето, ума и паметта (същият корен откриваме в латинските думи mens — ум, и monere — напомням).
Според класическия мит за нейното раждане, заимстван от гръцката традиция за Атина, Юпитер погълнал бременната си титанида Метида (богиня на мисълта), тъй като се страхувал, че детето им ще бъде по-силно от него. Скоро след това Юпитер почувствал ужасно главоболие. За да облекчи болката му, богът на ковачите Вулкан (или според други източници Меркурий) разцепил главата на Юпитер с брадва. Оттам, под звуците на бойни викове, излязла Минерва — напълно пораснала и облечена в бляскави бойни доспехи.
Култ и храмове в Рим Като една от най-важните фигури в римския пантеон, Минерва заема централно място в държавната религия:
Капитолийската триада Като покровителка на град Рим, Минерва е почитана на Капитолийския хълм („Капитолийска Минерва“), където е част от свещената Капитолийска триада заедно с Юнона и Юпитер. Тяхната обща катедрала (Capitolium) е най-важният религиозен център на Римската република и империя.
Средище на занаятите на Авентин Нейният самостоятелен храм на хълма Авентин („Авентинска Минерва“) се намира извън свещената граница на града (помериум). Той се превръща в официално средище на професионалните сдружения и гилдии (collegia) на лекарите, занаятчиите, писарите, учителите, архитектите, обущарите и артистите. През 207 г. пр.н.е., по настояване на известния поет и драматург Ливий Андроник, при храма е създадена официална колегия на писателите и актьорите.
Храмът на Марсово поле Минерва е дълбоко почитана и от римските военни лидери заради стратегическия ѝ аспект във войната. Луций Емилий Павел Македоник изгаря част от военните трофеи в нейна чест след покоряването на Македония. Помпей Велики ѝ издига велелепен храм на Марсово поле с парите от триумфалните си походи на Изток, а по-късно Октавиан Август строи луксозен храм-ротонда (Chalcidicum) след историческата си победа в Битката при Акциум. Император Домициан пък я смятал за своя лична закрилница и издига Forum Transitorium (известен и като Форум на Минерва) в нейния култ.
Религиозни празници В чест на богинята се празнуват два големи фестивала: Квинкватрии (Quinquatria): Провеждат се от 19 до 23 март. Първият ден е посветен на раждането на богинята и е мирен, но през следващите дни се провеждат гладиаторски игри, конни състезания и надсвирвания с тръби. Тъй като Минерва покровителства науките, това е периодът, в който учениците не ходят на училище, а учителите получават своите годишни хонорари (minerval). Малки квинкватрии (Quinquatrus Minusculae): Празнуват се на 13 юни. Този празник се организира основно от гилдията на флейтистите (tibicines), които играят важна роля в религиозните церемонии в Рим. Те дефилират из града с маски и пищни лилави одежди.
Наследство и символика След края на Античността и по време на Ренесанса, образът на Минерва преминава през силна алегорична трансформация. Тя се превръща в универсален символ на Мъдростта, Просвещението, правосъдието и победата на разума над варварството. Нейни статуи и образи често украсяват библиотеки, съдебни палати, университети и академии на науките по целия свят.
Изразът „Совата на Минерва излита само в здрач“ (популяризиран от философа Георг Хегел в неговата „Философия на правото“) означава, че философското разбиране и мъдростта за дадена историческа епоха идват едва тогава, когато тя е към своя залез и събитията вече са се случили.
В чест на богинята е наречен астероидът 93 Минерва, открит през 1867 година.
Категория:Богини на изкуствата Категория:Римски богини Категория:Богини на войната Категория:Богини на мъдростта