Битката при Морле (на френски: Bataille de Morlaix) е важно сражение от Стогодишната война и по-точно от Войната за бретанското наследство. Това всъщност е първият сухопътен сблъсък от войната и двете страни (англичани и французи) могат да покажат на какво са способни. Успехът е по-скоро на страната на англичаните и вдъхва живот на каузата на рода Монфор, който претендира за трона на Бретан.

Предистория Стогодишната война започва през 1337 г., но кампаниите не довеждат до открити сухопътни сражения. През 1340 г. при Сльойс английските кораби нанасят катастрофално поражение на френския флот и за известно време го елиминират. Това им дава възможност по-свободно да прехвърлят войски на континента. Междувременно през 1341 г. умира бретанският херцог Жан III. Той няма деца, така че за наследството му издигат претенции двама души: мъжът на неговата племенница Шарл дьо Блоа (близък роднина на крал Филип VI) и полубрат му Жан дьо Монфор. Макар че починалият херцог видимо предпочита Шарл дьо Блоа, Монфор влиза в Нант и се обявява за херцог. През това време Блоа си осигурява подкрепата на Франция – Парижкият парламент го признава за законен херцог, а кралят му дава на разположение голяма армия. С нея френският претендент превзема Нант, залавя съперника си и го изпраща като затворник в Париж. Изглежда, че въпросът лесно ще се реши в негова полза.

Ала партията, която поддържа Монфор, не смята да се предава. Жена му енергично се заема да организира съпротива в няколко крепости и моли английския крал Едуард III за помощ. Той вече е обещал такава и действително през пролетта на 1342 г. изпраща неголеми сили, начело със сър Уолтър Моуни. Те са твърде малобройни да обърнат хода на войната. Скоро Шарл дьо Блоа обсажда своите противници в Брест с надеждата, че бързо ще ги унищожи. Едва тогава англичаните реагират по-адекватно. Корабите им стоварват край крепостта 3000 души, командвани от Уилям де Боън. Така вече силите се изравняват и войната се заплита.John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, p. 222

Ход на битката През септември на същата година Боън се отправя към северното крайбрежие на Бретан, за да обсади важния град Морле. Скоро научава, че към него с много по-голяма войска се приближава Шарл дьо Блоа. Отделяйки повечето си хора, той се придвижва срещу противника и заема силни позиции на склона на неголям хълм пред гъста гора. Нарежда на хората си да изкопаят дълбок ров и да го прикрият. Така линиите му са защитени от атаките на силната френска конница. Той разчита основно на своите стрелци с дълги лъкове, чиито стрели могат да поразят и най-добре бронирания рицар. Те още не са известни в Европа и всъщност притежават неподозирани способности, които ще оставят дълбока диря в по-късните сражени при Креси и Поатие.

На 30 септември сутринта Блоа вижда англичаните и веднага разделя рицарите си на три групи. Нарежда на първата да атакува фронтално. Неочаквано над нея се изсипва градушка от смъртоносните стрели. Объркана и с пречупен устрем, конницата дори не достига английските линии и отстъпва. Ударът на втората група е по-успешен. Този път французите достигат рова, но пропадат в него и стрелците им устройват истинска касапница. Макар и шокиран от развитието на боя, Блоа дава заповед за атака на третата си група. Останали без достатъчно стрели, англичаните не успват да ги спрат. Ровът пък е пълен с мъртви тела и вече не представлява препятствие. Като вижда, че армията му е в опасност, Де Боън нарежда отстъпление в гората отзад.Този момент се счита за първото тактическо отстъпление, използвано от английската армия, Battle of Morlaix, на сайта route you Там той и хората му се държат още няколко дни, защитавайки се със зъби и нокти. Накрая френският претендент вижда, че няма как да ги победи и нарежда отстъпление.

Последици Известният историк Джонатан Съмпшън нарича неуспеха на французите при Морле „незначително, но унизително и обезкуражаващо поражение“.Jonathan Sumption, The Hundred Years War, vol. 1, London 1990, p. 402 То сериозно разклаща позициите на Шарл дьо Блоа. Англичаните овладяват западните части на полуострова и поддържат каузата на Монфор дори след смъртта на техния претендент (1345). Оттогава те залагат на сина му и през 1364 успяват да му осигурят трона. Тогава Блоа е убит в битката при Оре и привържениците му минават на страната на противника.

Голямата грешка на французите е, че не си вземат поука от битката при Морле. Смятайки, че това не може да се случи с кралската им армия, те пренебрегват опита на стрелците и не търсят вариант да ги неутрализират. Това ще доведе по-късно до тежки поражения и истинска катастрофа на френското кралство.

Бележки

Категория:Битки през Стогодишната война Категория:Битки на Англия Категория:Битки на Франция Категория:1342 година в Европа