Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова. Характеризирайки се с пъстър етнически състав, той е сред най-своеобразните региони в тези страни в езиково и културно отношение.
Разположение На север историческата му граница минава по Северния Траянов вал в Бесарабия. На юг заема Буджакската степ и част от Дунавската делта (северно от най-северния Килийски ръкав). Разположен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър, днес включва: най-югозападната част на Украйна (в Одеска област) и повечето южни гранични райони от Молдова.
Название Името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по време на османското владичество в периода 1484 – 1812 г. Произлиза от турската дума bucak, която се превежда като „ъгъл, кът, тихо място“, тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Днестър, Прут и хълмистата част на север.
Всъщност той рядко е наричан с названието Буджак, така се среща предимно в румънски и турски източници. Вместо него се ползва терминът Южна Бесарабия. С по-общия термин Бесарабия се обозначава източната част на историческата област Молдова.
История
В античните времена Буджак е обитаван от голямото тракийско племе даки и отчасти от скитите. В VII и съответно VI век пр. н.е. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас. Viata Basarabiei , посетен на 24 февруари 2007 По онова време районите около бреговете на Черно море са под властта на древногръцки градове-държави, скитите и държавата на даките. През II век пр. н.е. в Южна Бесарабия се заселват и келти.
През I век римляните завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на Римската империя през 395 година провинцията е включена в състава на Византия. От I век до нашествието на аварите в 558 г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century, посетен на 24 февруари 2007.
Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища, през които преминават народите от Великото преселение. Идвайки от районите на Монголия, те се заселват в Панония, като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на Ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От 387 г. е контролиран де факто от хуните. В периода от 558 до 567 г. е под властта на аварите, а след това славяните заселват областта до 679 година, когато българският хан Аспарух се установява в местността, наричана от българите Онгъл. От 681 г. районът влиза в състава на славянобългарската държава и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на XI век, когато при Цар Самуил българските боляри Петър и БоянП. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121 – 144 тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват „Записките на Готския топарх“ от 1003 г. описание на събития от византийския началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, „че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях“ също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296 – 302.
През XI век Буджак е заселен от печенегите, а след това, в XII век – и от куманите. След възстановяването на България през 1185 г. областта отново влиза в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато бива завладянο от Монголската империя. По времето на монголците наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава Генуа. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. От 30-те години на XIV век Буджак е управляван от влашкия владетел Иванко I Басараб, откъдето произлиза и прозвището на областта.
Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано и през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273 – 1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322 – 1323 г.) През 1484 г. молдовският княз Стефан Велики е принуден да предаде крепостите Килия и Акерман (Белгород Днестровски) на Османската империя, а в 1538 г. войводата Петру Рареш е насилствено задължен да даде крепостта Бендери, като по този начин Молдова, и в частност Буджак, на практика става васално войводство на Отоманската империя, което запазва сравнително голяма вътрешна автономия. В Буджака се установяват ногайци.
В периода на Руско-турската война от 1806 – 1812 Буджак е опустошен от Русия. Според мирния договор, подписан през 1812 година в Букурещ, територията източно от реката Прут, в това число и Южна Бесарабия, се дава на Руската империя. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко.
След провала на Русия в Кримската война от 1856 година, бесарабските градове Рени, Измаил, Болград и Килия са отстъпени от Руската империя на Княжество Молдова. След обединението през 1859 г. с Влашко, на 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. Последвалата нова Руско-турска от 1877 – 1878 г. и подписаните Санстефански и Берлински мирен договор признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия.
През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920 година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от СССР през 1939 г. след Пакта Молотов-Рибентроп, но Румъния възвръща територията ѝ през 1941 г. В 1944 г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска съветска социалистическа република, която през 1991 г. обявява своята независимост. По-голямата част от Южна Бесарабия, т.е. от Буджака, е присъединена към Украинската ССР, от 1991 г. – Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.
Съставни части Украински Буджак Етноси
Буджак в Украйна до лятото на 2020 г. обхваща административно териториите на 2 града с областно значение и 9 административни района (показани на картата): градове с областно значение: Измаил, Белгород Днестровски; административни райони: Арцизки район, Белгородднестровски район, Болградски район, Измаилски район, Килийски район, Ренийски район, Саратски район, Тарутински район, Татарбунарски район.
На 17 юли 2020 година е прието ново административно-териториално деление на Одеска област. В резултат от реформата остават само 7 обединени района в областта,Постанова Верховної Ради України „Про утворення та ліквідацію районів“Нові райони: карти + склад като градовете с областно значение са присъединени към едноименните райони.
Новите райони в Украински Буджак обединяват по 3 бивши района: Белгородднестровски район (източната част), Болградски район (западната част), Измаилски район (южната част). Численост на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:
Район или град с областно значение Общо Украинци Българи Руснаци Молдовци Гагаузи Беларуси Румънци Арменци Германци Други НезаписаниБуджак 623 662 251 778 129 023 125 988 78 888 24 888 2169 1741 835 510 7662 180Арцизки район 51 742 14 156 20 161 11 508 3276 946 187 190 82 71 1162 3Белгород Днестровски 57 550 36 074 2114 15 938 1599 254 343 147 155 81 845 0Белгородднестровски район 62 326 51 028 759 5485 3901 189 244 293 59 68 300 0Болградски район 74 951 5667 45 576 6020 1172 14 008 190 142 108 37 2031 0Измаил 85 098 32 500 8609 37 166 3670 788 527 244 161 70 1198 165Измаилски район 54 692 15 798 14 072 8870 15 083 230 89 160 37 16 337 0Килийски район 59 837 26 659 2559 17 977 9442 2263 188 167 40 43 492 7Ренийски район 40 680 7196 3439 6136 19 938 3216 164 18 32 36 505 0Саратски район 49 907 21 918 9988 7915 9435 171 72 40 74 16 276 2Тарутински район 45 169 11 055 16 958 6295 7456 2722 102 174 61 55 290 1Татарбунарски район 41 710 29 727 4788 2678 3916 101 63 166 26 17 228 0
Дял на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):
Район или град с областно значение Украинци Българи Руснаци Молдовци Гагаузи Беларуси Румънци Арменци Германци Други НезаписаниБуджак 40.370 20.687 20.201 12.649 3.990 0.347 0.279 0.133 0.081 1.228 0.028Арцизки район 27.358 38.964 22.241 6.331 1.828 0.361 0.367 0.158 0.137 2.245 0.005Белгород Днестровски 62.682 3.673 27.694 2.778 0.441 0.596 0.255 0.269 0.140 1.468 0.000Белгородднестровски район 81.872 1.217 8.800 6.259 0.303 0.391 0.470 0.094 0.109 0.481 0.000Болградски район 7.560 60.807 8.031 1.563 18.689 0.253 0.189 0.144 0.049 2.709 0.000Измаил 38.191 10.116 43.674 4.312 0.925 0.619 0.286 0.189 0.082 1.407 0.193Измаилски район 28.885 25.729 16.218 27.578 0.420 0.162 0.292 0.067 0.029 0.616 0.000Килийски район 44.552 4.276 30.043 15.779 3.781 0.314 0.279 0.066 0.071 0.822 0.011Ренийски район 17.689 8.453 15.083 49.011 7.905 0.403 0.044 0.078 0.088 1.241 0.000Саратски район 43.917 20.013 15.859 18.905 0.342 0.144 0.080 0.148 0.032 0.553 0.004Тарутински район 24.474 37.543 13.936 16.506 6.026 0.225 0.385 0.135 0.121 0.642 0.002Татарбунарски район 71.270 11.479 6.420 9.388 0.242 0.151 0.397 0.062 0.040 0.546 0.000
Езици
Численост на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:
Район или град с областно значение Общо Руски Украински Български Молдовски Гагаузки Цигански Беларуски Арменски Други НезаписаниБуджак 623 662 219 328 201 111 111 977 64 344 21 018 1096 519 473 Арцизки район 51 742 22 140 9438 17 583 1591 432 100 25 54 375 4Белгород Днестровски 57 550 31 263 24 081 903 711 110 76 77 59 Белгородднестровски район 62 326 8080 50 339 341 3120 105 105 78 36 115 7Болградски район 74 951 12 233 3650 43 132 718 13 332 127 60 66 1633 –Измаил 85 098 63 180 15 353 3898 1538 327 225 74 65 271 167Измаилски район 54 692 11 790 14 404 13 610 14 333 140 158 50 30 176 1Килийски район 59 837 26 465 21 598 1507 7667 2205 126 44 32 191 2Ренийски район 40 680 15 411 2955 2688 16 609 2751 8 29 14 215 –Саратски район 49 907 10 690 20 606 9549 8795 73 9 18 53 109 5Тарутински район 45 169 14 874 8489 14 305 5727 1492 48 37 47 148 2Татарбунарски район 41 710 3202 30 198 4461 3535 51 114 27 17 105 –
Дял на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):