Серафим Северняк, псевдоним на Серафим Николов Серафимов, е български писател и публицист.
Биография Роден е на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област, в семейството на учителите Никола и Марийка Серафимови. Завършва училище в Търново (1947) и българска филология в Софийския държавен университет (1951). По време на следването си дебютира във в. „Литературен фронт“ с разказа „Син“ (1948 г.).
След завършване на висшето си образование С. Северняк работи най-често като редактор: заместник-главен редактор на сп. „България“ (издание на БТА за чужбина, 1952 г.), кореспондент във в. „Литературен фронт“ (1953 – 1956 г.), редактор в сп. „Пламък“ (1956 – 1962 г.), драматург на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (1962 – 1964 г.), драматург на Сатиричния театър в София (1964 – 1966 г.), главен редактор на редакция „ЛИК“ в БНТ (1966 – 1970 г.), първи зам.-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1971 – 1975 г.), главен редактор на сп. „Отечество“ (1975 – 1988 г.). Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
Има три брака, дъщери – Мила и Радослава.
Серафим Северняк умира на 24 май 1988 г. в болницата „Братя Алмехейрос“ в Хавана, Куба.
Библиография „Стопани“ (разкази, 1952 г.), „Свои хора“ (разкази и фейлетони, 1954 г.), „Десет разказа“ (1957 г.), „От нашия кореспондент“ (1959 г.), „Златното сияние“ (есета, 1961 г.), „Привечер“ (разкази, 1962 г.), „Ракетите, спътниците и ти“ (в съавт., 1964 г.), „Ветрило на санталово дърво“ (разкази, 1966 г.), „Законът на всяка земя“ (разкази, 1967 г.), „Криле“ (повест, 1967 г.), „Между розата и лъва“ (художествени пътеписи, 1969 г.), „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство с Никола Инджов, 1971 г.) „Охридска балада“ (повест, 1971 г.), „Бели грижи“ (разкази, 1972 г.), „Квадратна вселена“ (художествени пътеписи, 1972 г.), „Книга за Септември“ (документална повест, 1973 г.), „Филипики и пристрастие“ (есета, 1976 г.), „Когато розите стават звезди“ (1979 г.), „Изкачване на Еверест“ (есета, 1980 г.), „Земя, отрупана с история“ (1981 г.), „Чудомир“ (1983 г.), „Северни дърворезезби“ (есета, 1985 г.), „Зелено небе“ (роман, 1986 г.), „От Горна Липница до Монтевидео“ (1986 г.), „Свободният преди Освобождението. Документална книга за Васил Левски“ (1987 г.), „По острието на бръснача. Есета“ (1987, 1990 г.), „Рози сред звездите“ (1988 г.), „Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря…“ (есета, 1988 г.), „Ветрило“ (разкази, 1990 г.) и др.
Източници
Външни препратки Серафим Северняк в Литературен свят Борис Цветанов, „Кой и защо уби Серафим Северняка“ , в. „Десант“, 22.06.2011 Искра Ценкова, „Серафим Северняк знаел, че го пращат на смърт“, в. „Новинар“, 13 март 2004 Никола Инджов, „Един българин по-малко“, в. „Дума“, 23 март 2013
Категория:Български автори на разкази Категория:Български фейлетонисти Категория:Български пътеписци Категория:Български есеисти Категория:Български романисти Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Българи в Куба Категория:Родени в област Велико Търново Категория:Починали в Хавана Категория:Погребани в Централните софийски гробища