Ломбардѝя ( и ) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г. Площта му е 23 863,10 km², а населението – 9 976 509 души (към 1 януари 2023 г.). Граничи на север с Швейцария (кантони Тичино и Граубюнден/Гризон), на запад с регион Пиемонт, на изток с регионите Венето и Трентино-Алто Адидже и на юг с регион Емилия-Романя.
Територията му е разделена на 1502 общини в 12 големи области (11 провинции плюс Метрополен град Милано, който замества Провинция Милано на 1 януари 2015 г.). Столицата на региона е град Милано.
Към 1 януари 2023 г. Ломбардия е на 1-во място по население, гъстота на населението (418 жит./km²) и брой общини от 20-те региона на Италия и на 4-то място по площ (след Сицилия, Пиемонт и Сардиния).
Етимология
Топонимът произлиза от думата Лонгобардия (), използвана в Равенския екзархат, за да се дефинира италианската област под властта на населението от германски произход на лангобардите, т.е. Langobardia Maior, включваща лангобардските херцогства в Северна Италия и това на Тусция (нар. още „Херцогство Лука“), и Langobardia Minor, включваща две лангобардски херцогства в централно-южна Италия – Херцогство Сполето и Херцогство Беневенто. Останалата част от италианския полуостров, който е под властта на Византийската империя, се нарича Romania – термин, използван и за определяне на империята в най-общи линии.
По време на Каролингския период терминът Longobardia се използва за марката на Свещената Римска империя, основана от Карл Велики, чиято столица е Милано и която има много по-широки граници от тези на съвременна Ломбардия. И през следващите векове терминът „Ломбардия“ продължава да се отнася до обширна територия, съответстваща на цяла Северна Италия.
Названието „Ломбардия“, което се среща в есето от 1553 г. „Описание на цяла Италия“ на италианския историк и философ Леандро Алберти с разделение на „Ломбардия отсам По“ и „Ломбардия отвъд По“,Leandro Alberti Descrittione di tutta Italia di F. Leandro Alberti bolognese, nella quale si contiene il sito di essa, l'origine, & le signorie delle città, & de i castelli, co i nomi antichi, & moderni, i costumi de' popoli, le conditioni de i paesi. Et più, gli huomini famosi, ... Con somma diligenza corretta, & ristampata per Giouan Maria Bonelli, Venezia, 1553 т.е. все още със значение извън сегашните граници на региона, се доближава до съвременната му употреба след Войната за испанското наследство. В тази война Австрийската империя, след като завладява този регион през 1717 г., започва да го нарича „Австрийска Ломбардия“, т.е. от този момент нататък с терминът „Ломбардия“ започва да дефинира по-ограничена територия, съответстваща приблизително на днешния италиански регион.вж. с. 615 на
Физическа география Обща информация
Територията на Ломбардия е разделена почти по равно между низината (около 47% от нея) и планинските райони (41%). Останалите 12% от региона са хълмисти.
От морфологична гледна точка Ломбардия се дели на пет района: алпийски (Лепонтински и Ретийски Алпи), предалпийски (Оробски Алпи и Ломбардски Предалпи), Горна низина (Варезото, Брианца), Долна низина (Ломелина, Паданска низина, Олтрепо Мантовано) и апенински (Олтрепо Павезе).
Регионът се пресича от десетки реки, сред които По – най-дългата река в Италия с важните ѝ притоци Тичино, Ада, Ольо и Минчо. В него имат стотици езера с естествен или изкуствен произход, особено в предалпийския район, най-големите от които са Лаго ди Гарда (най-голямото езеро в Италия), Лаго Маджоре, Лаго ди Лугано, Лаго ди Комо, Лаго д'Изео и Лаго ди Идро.
Ориентацията на множеството долинни разрези, които характеризират морфологията на региона, е предимно север-юг. Сред основните долини са: Вал Камоника, Вал Сериана, Вал Брембана, Валсасина, Валасина, Вал Сабия, Вал Тромпия и Валтелина. Основните масиви са: Бернина (4049 м), на който се намира най-високата точка на Ломбардия – Пунта Перукети (4020 м), Монте Дисграция (3678 м), Ортлес (3905 м), Адамело (3555 м), всичките в Ретийските Алпи, Пицо Кока (3053 м) в Оробиевите Алпи, Пицо дел Диаволо ди Тенда (2915 м) в Предалпите и Монте Лезима (1724 м) в Олтрепо Павезе.
Орография Географски погледнато Ломбардия не би могла да се счита за единна територия в смисъла на територия, ограничена от точни физически структури, и това е така както поради разнообразието от ландшафти, които я пресичат, без да я затварят, така и заради административните граници, които много често са резултат на сложни исторически събития. Възможно е обаче да се очертае административната ѝ територия чрез релефи, езера и реки. За ограничаване на Ломбардия на север служи алпийският вододел между долината Валтелина и долините на реките Рейн и Ин, макар че понякога тази граница пресича склона на Валтелина. На изток езерото Гарда и река Минчо отделят Ломбардия от другите италиански региони, а на юг това е река По с изключение на географските райони на Олтрепо Павезе и Олтрепо Мантовано, които се простират по на юг; на запад границата се определя от езерото Маджоре и река Тичино с изключение на района Ломелина, който граничи с регион Пиемонт. Тези граници затварят територия от приблизително , което прави Ломбардия четвъртият италиански регион по площ.
Пресичайки региона от север на юг, най-първо се срещат релефите на Алпите, а след това, малко по на юг – Предалпите, последвани от нежни хълмове, които притъпяват прехода от планината към Паданската низина. Край предалпийския пояс се намират едни от най-големите езера в Италия: езерото Гарда, езерото Маджоре и езерото Комо, а многобройни реки (По, Ада, Огьо, Минчо и Тичино) и потоци преминават през планините, образувайки дълбоки долини, пресичайки низината, което я прави с буйна растителност. В малък район на юг от Олтрепо Павезе, в района на долината Требия се издигат хълмовете и планините на Лигурските Апенини; там река Требия маркира най-южната граница на региона на малък участък.
Имената на Алпите в Ломбардия идват от народите, които по времето на древните римляни са обитавали тези планини. Лепонтинските Алпи носят името си от лигурското племе на лепонтите, заселило се в тази област и след това покорено от римския император Октавиан Август. Ретийските Алпи носят името си от ретите – народ от етруски произход, който се установява в Централните Алпи по време на келтското нашествие. Бергамските Алпи (на итал. Оробски Алпи) носят името си от племето на оробите от лигурски или вероятно от келтски произход.
Планинските вериги обхващат 40,5% от регионалната територия и влючват Алпите, Предалпите и Апенините. Малка част от Лепонтинските Алпи и голяма част от Ретийските Алпи принадлежат към Ломбардските Алпи. На планинската територия на Ломбардия има четири важни орографски масива: Бадиле – Дисграция, Бернина, Ортлес-Чеведале и Адамело. Първите три се издигат на вододела между басейните на реките Рейн и Ин на север и Ада и Ольо на юг, и само частично се намират на италианска територия. Адамело се издига между басейните на реките Ада и Адидже и е изцяло разположен на италианска територия. Алпите в Ломбардия достигат максималната си височина с Пунта Перукети (4020 м) в масива Бернина.Пунта Перукети е рамо на Пицо Бернина, който достига 4051 м, но чийто основен връх е изцяло на швейцарска територия. За най-високата планина в Ломбардия в тесен смисъл на думата може да се смята Пицо Дзупò (3996 m) в същия масив. Друг важен връх е Монте Чеведале в масива Ортлес-Чеведале, който достига 3764 м. Масивът Ортлес-Чеведале е дом на ледника дей Форни, който се простира на около 12 км² и е най-големият долинен ледник в Италия. На юг от Валтелина се открояват Оробските Алпи, ограничени на изток от Вал Камоника и на запад от басейна на езерото Комо.
На запад от езерото Маджоре и на изток от езерото Гарда се намират Ломбардските Предалпи, чиито върхове са малко над 2500 м надморска височина. Предалпите са съставени главно от варовити утайки и са геологично по-млади от Алпите. Техният утаечен произход е позволил образуването на дълбоки бразди в планините, главно поради ледниците, които са довели до образуването на тесни и дълбоки долини, набраздени от реки и отчасти заети от предалпийските езера, преградени към равнината от моренови релефи. Мореновите релефи на юг от Предалпите, заедно с първите орографски издатини, образуват хълмистия пояс (12,4% от територията), който свързва Предалпите с низината и който съдържа множество малки и плитки езера.
Ломбардската низина заема 47,1% от общата площ на региона и е част от Паданската низина, която се простира от Пиемонт до Емилия-Романя, от Алпите до Апенините. Ломбардската низина може геологично да бъде разделена на две части: Горна и Долна. Горната низина се характеризира с груби материали, много пропускливи, с речен произход, и има големи бразди, идващи от реките, които се стичат от планините. Долната низина е изградена от глинест материал, който не е много пропусклив и намалява леко към река По. Преминаването от Горната към Долната ломбардска низина е белязано от наличието на естествени карстови извори, причинени от срещата на водната маса, идваща от Горната низина с непропускливите почви на Долната. Тази линия е успоредна на предалпийската и минава през градовете Маджента, Монца, Тревильо, Тренцано, Киари и Гойто.
Алпийски проходи
Ломбардските алпийски долини са по-широки и по-големи в сравнение с онези, които се намират по алпийската дъга в регионите Пиемонт и Вале д'Аоста. Повечето от тях са пресечени от потоци, които се спускат към Паданската низина, образувайки реки, които след това се вливат в река По от лявата ѝ страна. Благодарение на широчината на долините си ломбардските алпийски проходи, макар и разположени на голяма надморска височина, са лесно достъпни.
Най-важните международни проходи в Ломбардските Алпи, които свързват региона с Швейцария, са проходът Шплюген (2118 м), проходът Малоя (1815 м) и проходът Бернина (2323 м), като последните два се намират на швейцарска територия. Най-важните национални проходи са проходът Стелвио (2759 м) и проходът Тонале (1883 м), които свързват Ломбардия с регион Трентино-Алто Адидже. Тези алпийски проходи имат голямо значение и от историческа гледна точка, т. к. винаги са позволявали лесната комуникация между Ломбардия със съседните територии, което е довело и до постоянен търговски трафик, допринесъл за развитието на региона.
Гранични алпийски проходи +Варезе – Кантон ТичиноНаименованиеОбщина в ИталияОбщина в ШвейцарияИнфраструктура Валико Индемини Ведаска (Биеньо) Гамбароньо (Индемини) SP 5 – Dogana Валико Касиноне Луино (Лонгироло) Монтеджо (Касиноне) Via delle Motte – Via Dogana Валико Форнасете Луино (Форнасете) Монтеджо (Форнасете) SP 6 – Via Cantonale Валико ди Кременага Кременага Монтеджо (Понте Кременага) SP 61 – Via CantonaleКонфине ди Стато ди Дзена Маканьо кон Пино е Ведаска (Дзена) Гамбароньо Сант'Абондио SS 394 – Via Cantonale Валико ди Понте Треза Лавена Понте Треза (Понте Треза) Понте Треза SS 233 – Via Lungolago Валико ди Понте Черезио Порто Черезио Брузино Арсицио SS 344 – Via al Confine Валико ди Арцо Салтрио Мендризио (Арцо) SP 9 – Via Remo Rossi Валико ди Лигорнето Кливио Мендризио (Лигорнето) SP 3 – Via Cantinetta Валико ди Сан Пиетро Кливио (Сан Пиетро) Стабио (Сан Пиетро ди Стабио) SP 3 – Виа Догана Валико ди Гаджоло Кантело (Гаджоло) Стабио (Гаджоло) SP 3 – Via Gaggiolo