Ейбрахам Линкълн е убит на 14 април 1865 година от известния сценичен актьор Джон Уилкс Бут, докато 16-ият президент на Съединените Щати гледа пиесата Нашият американски братовчед в театъра на Форд във Вашингтон. Прострелян в главата, Линкълн умира на следващия ден в 7:22 часа сутринта в къщата на Питърсън, намираща се срещу театъра.

Той е първият убит американски президент, а погребението му е последвано от продължителен период на национален траур.

Извършено в края на Американската гражданска война, убийството е част от по-голям заговор на Бут, целящ да съживи каузата на Конфедерацията, като се отстранят тримата най-важни служители на правителството на Съединените Щати. Заговорниците Люис Пауъл и Дейвид Херолд имат задача да убият държавния секретар Уилям Х. Сюард, а Джордж Ацерод – вицепрезидента Андрю Джонсън. С изключение на смъртта на Линкълн замисленият заговор се проваля: Сюард е само леко ранен, а убиецът на Джонсън губи кураж. След драматично първоначално бягство и 12-дневно издирване Бут е убит. Пауъл, Херолд, Ацерод и Мери Сурат по-късно са осъдени от военен съд и обесени за участието им в заговора.

Предистория Първоначален план за отвличане

Джон Уилкс Бут, роден в Мериленд в семейство на изявени сценични актьори, до момента на убийството е станал известен актьор и национална знаменитост. Той е и откровен симпатизант на Конфедерацията; в края на 1860 г. е посветен в проконфедеративните рицари на Златния кръг в Балтимор.

През март 1864 г. Юлисис Грант, командир на армиите на Съюза, прекратява размяната на военнопленници с армията на Конфедерацията, за да увеличи натиска върху изгладнелия за човешка ръка Юг. Бут замисля план за отвличане на Линкълн, за да изнуди Севера във възобновяването на обмена на затворници и вербува Самюел Арнолд, Джордж Ацерод, Дейвид Херолд, Майкъл О’Локлен, Люис Пауъл (известен още като „Люис Пейн") и Джон Сурат да му помогнат. Майката на Джон, Мери Сурат, напуска хана си в Суратсвил, Мериленд, и се мести в къща във Вашингтон, където Бут става чест посетител.

Въпреки че Бут и Линкълн не се познават лично, Линкълн бил гледал Бут в Театъра на Форд през 1863 г.. След убийството актьорът Франк Мордаун пише, че Линкълн, който очевидно не е подозирал Бут, му се възхищавал и многократно го канил (безуспешно) да посети Белия дом. Доказано е, че Бут присъства на встъпването в длъжност на Линкълн за втория му мандат на 4 март, като записва в дневника си: „Какъв отличен шанс имах, ако желаех, да убия президента в деня на встъпването му!“

Първоначално Бут и другите конспиратори планират да отвлекат президента на 17 март, докато се завръща от пиеса във военната болница в Кембъл. Но Линкълн вместо това присъства на церемония в хотел Национал; Бут по това време живее именно там, но пропуска удобния случай, защото чака в болницата.

Междувременно Конфедерацията се разпада. На 3 април Ричмънд, столицата на конфедерацията, е завладяна от армията на Съюза. На 9 април главнокомандващият армиите на конфедеративните държави Робърт Лий и неговата армия на Северна Вирджиния се предават на Юлисис Грант и неговата армия от Потомак след битката при Апоматокс. Президентът Джеферсън Дейвис и други служители на Конфедерацията бягат. Но Бут продължава да вярва в каузата на Конфедерацията и търси начин да я спаси.

Мотив Съществуват различни теории за мотивите на Бут. В писмо до майка си той пише за желанието си да отмъсти за Юга. Дорис Кирнс Гудуин подкрепя идеята, че друг фактор е съперничеството на Бут с известния му по-голям брат – актьора Едвин Бут, който е лоялен юнионист. Дейвид С. Рейнолдс смята, че Бут силно се възхищава на аболициониста Джон Браун; сестрата на Бут Азия Бут Кларк го цитира: „Джон Браун бе вдъхновен човек, най-великият герой на века!“ На 11 април Бут присъства на речта на Линкълн в Белия дом, в която Линкълн насърчава правото на глас за чернокожите и Бут казва „Това е последната реч, която той ще произнесе." Разгневен, Бут подтиква Люис Пауъл да застреля Линкълн на място. Не е ясно дали Бут го прави, защото не е въоръжен и/или защото смята Пауъл за по-добър стрелец (Пауъл, за разлика от Бут, е служил в армията на Конфедерацията и имал военен опит). Във всеки случай Пауъл отказва поради страх от тълпата, а Бут или не е в състояние, или не иска лично да направи опит за покушение срещу президента. Той обаче казва на Дейвид Херолд: „Бог ми е свидетел, ще му го върна“.

Предчувствията на Линкълн Според Уорд Хил Ламон, три дни преди смъртта си Линкълн разказва за сън, в който се скита в Белия дом, търсейки източника на печални звуци:

„Продължих докато не стигнах до Източната Стая, където и влязох. Там сварих отвратителна изненада. Пред мен имаше катафалка, на която лежеше тяло обвито в погребални покривала. Около него се бяха наредили войници, които упражняваха ролята на пазачи; имаше и тълпа от хора, взиращи се скръбно в тялото, чието лице беше покрито, а някои ридаеха жално."Кой от Белия Дом е починал?" попитах аз един от войниците, „Президентът беше убит от убиец“ отговори той.“

Линкълн обаче казва на Ламон, че „В този сън не бях убит аз, а някой друг. Изглежда, че този призрачен убиец си е пробвал късмета върху някой друг." Изследователят на паранормалното Джо Никел пише, че сънищата за убийство не биха били неочаквани, като се имат предвид Балтиморският заговор (1861) и друг неуспешен опит за убийство, при който куршум оставя дупка в шапката на Линкълн.

Месеци наред Линкълн изглежда блед и изтощен, но на сутринта в деня на убийството той споделя колко е щастлив. Първата дама Мери Тод Линкълн смята, че подобни приказки носят лош късмет. Линкълн казва на кабинета си, че е сънувал, че се намира на „единствен и неописуем кораб, който се движи с голяма бързина към тъмен и неопределен бряг“, и че сънувал същия сън преди „почти всяко голямо и важно събитие от войната“ като победите при Антиетам, Мърфрисборо, Гетисбърг и Виксбург.

Подготовка

На 14 април денят на Бут започва още в полунощ. Той пише на майка си, че всичко е наред, но че „бърза“. В дневника си записва: „след като нашата кауза е почти загубена, трябва да се направи нещо решаващо и голямо“.

Докато е в театъра на Форд около обяд, за да вземе пощата си, Бут научава, че се очаква там Линкълн и Грант да гледат същата вечер Нашият Американски Братовчед. Това му осигурява особено добра възможност за действие, тъй като познава плана на театъра и е запознат с персонала му – няколко пъти е играл там. Той отива в пансиона на Мери Сурат във Вашингтон и я моли да достави пратка до хана ѝ в Суратсвил, Мериленд, и да предаде на наемателя си Луис Дж. Вайхман да подготви оръжията и боеприпасите, които Бут предварително е складирал в хана.

Конспираторите се срещат за последно в 7 вечерта. Бут възлага на Луис Пауъл да убие държавния секретар Уилям Х. Сюард в дома му, Джордж Ацерод да убие вицепрезидента Андрю Джонсън в хотел „Къркууд“, а Дейвид Е. Херолд трябва да упъти Пауъл (който не познава Вашингтон) до къщата на Сюард и след това към срещата с Бут в Мериленд.

Джон Уилкс Бут е единственият популярен член на заговора. Вероятно той с право (но в крайна сметка неправилно) предполага, че входът на президентската ложа ще бъде охраняван и че той би бил единственият със значителен шанс да проникне при президента или поне да влезе в ложата му без да го претърсят за оръжие. Бут планира да застреля Линкълн от упор с еднозарядния си Деринджър и след това да намушка Грант с нож. Планът е всички убийци да нападнат едновременно малко след десет часа вечерта. Ацерод се опитва да се откаже от заговора, който до този момент включва само отвличане, а не убийство, но Бут го притиска да продължи.

Убийството

Противно на това, което Бут научава, Грант и съпругата му, Джулия Грант, отказват да придружат семейство Линкълн, тъй като Мери Линкълн и Джулия Грант не са в добри отношения.McFeely (2002), Grant: A Biography, pp. 224 – 5 Последователно и други също отказват поканата на семейство Линкълн, докато накрая приемат майор Хенри Ратбоун и годеницата му Клара Харис (дъщеря на сенатора от Ню Йорк Ира Харис). В един момент Мери Линкълн получава главоболие и е склонна да остане у дома, но Линкълн ѝ казва, че трябва да присъства, защото вестниците са го обявили. Прислужникът на Линкълн, Уилям Х. Крук, го съветва да не ходи, но Линкълн отвръща, че е обещал на жена си. Линкълн казва на говорителя на Камарата на представителите Шуйлер Колфакс: „Предполагам, че е време да отида, въпреки че бих предпочел да остана“, преди да помогне на Мери да се качи в каретата.

Президентската компания пристига късно и се настанява по местата си (две съседни ложи с отстранена разделителна преграда). Пиесата прекъсва и оркестърът свири „Приветствие за лидера“, докато цялата зала от около 1700 души се вдига на крака с аплодисменти. Линкълн седи на люлеещ се стол, който е избран за него сред личното обзавеждане на семейство Форд.

В чест на Линкълн актьорският състав изменя реплика от пиесата: когато героинята пита за място, защитено от повиквателно за наборна служба, отговорът по сценарий: „Е, ти не си единствената, която иска да избегне военна служба бива заменен с „Проектът вече е спрян със заповед на президента!“ Член от публиката забеляза, че Мери Линкълн често привличала вниманието на съпруга си към действията на сцената и „сякаш ѝ доставяло голямо удоволствие да бъде свидетел на насладата му“.The Darkest Dawn: Lincoln, Booth, and the Great American Tragedy. p. 88

В един момент Мери Линкълн прошепва на Линкълн, който държал ръката ѝ, „Какво ще помисли госпожица Харис за това, че съм така привързана към теб?“, на което Линкълн отговаря: „Нищо няма да си помисли“. През следващите години тези думи традиционно се считат за последните думи на Линкълн, въпреки че Н.У. Майнър, семеен приятел, твърди през 1882 г., че Мери Линкълн му е споделила, че последните думи на Линкълн изразяват желание да посети Йерусалим

Покушението

С охраната на ложата на президента е натоварен полицаят Джон Фредерик Паркър (икономът Крук не присъства, а бодигардът Уорд Хил Ламон е извън града). В антракта полицаят отива в близкия бар заедно с прислужника на Линкълн, Чарлз Форбс и кочияша Франсис Бърк. Не е ясно дали се е върнал в театъра, но със сигурност не е бил на поста си, когато Бут прониква в ложата.John F. Parker: The Guard Who Abandoned His Post at the Abraham Lincoln's Assassination website Във всеки случай не е сигурно, че на знаменитост като Бут е щял да бъде отказан достъп, а фактът, че Бут е подготвил скоба за залостване на вратата отвътре означава, че той очаква съпротива от охраната. Бут влиза в театъра около 10:10 през главния вход. Преминава през балкона и отива към вратата на президентската ложа, където показва визитната си картичка на Чарлз Форбс. Военноморският хирург Джордж Брейнерд Тод свидетелства:

Около 10:25 вечерта дойде един мъж и бавно тръгна в посока към ВИП ложата. Чух някой да казва, „Това е Бут!“ и обърнах глава, за да го видя. Той все още ходеше много бавно и почти бе стигнал до вратата на ложата, когато спря, извади една карта от джоба си, написа нещо върху нея и я подаде на разпоредителя, който я занесе в ложата. След минута вратата се отвори и той влезе вътре.

След като влиза през вратата, която се отваря навътре, Бут я барикадира с подготвената скоба. От тук втора врата води към ложата на Линкълн. Има свидетелства, че по-рано през деня Бут пробива дупка в тази втора врата, въпреки че това не е сигурно.

Бут знае пиесата наизуст и изчаква смеха след една от най-добрите реплики на пиесата, за да стреля. Линкълн се смее на тази реплика, когато Бут отваря вратата, пристъпва напред и прострелва Линкълн отзад в главата. Куршумът пробива черепа на Линкълн зад лявото му ухо, преминава през мозъка му и засяда в предната част на черепа. Линкълн се отпуска на стола си, след което пада назад. Ратбоун се обръща и вижда Бут, обгърнат в барутен дим, на по-малко от четири фута зад Линкълн; Бут крещи нещо, което според Ратбоун звучи като „Свобода!“