Тоскана () е административен регион на Италия. Тоскана е един от най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.
Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море – от Карара до Пьомбино и на Тиренско море – от Пьомбино до границата с Лацио.
Регионалната столица е Флоренция, която е най-големият град и най-важен исторически, художествен и икономическо-административен център; другите градове са: Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса, Карара, Пиза, Пистоя, Прато и Сиена.
До 1859 г. е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после от кралство Италия и днес – от република Италия.
Регионалният празник е 30 ноември.
География По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).
Планини: Прадо 2054 m, Джово 1991 m, Рондинайо 1964 m, Пизанино 1946 m, Алпе Тре Потенце 1940 m Вулкани: Амиата 1738 m, Кастелло 445 m (остров Капрая) Реки: Арно 241 km, Омброне 161 km, Серкио 111 km, Чечина 73 km. Езера: Езеро Биланчино 5 km², Езеро на Киузи 3,9 km², Езеро на Сан Кашано 2 km², Езеро на Монтепулчано 1,9 km² Лагуни: Лагуна Орбетело 26,2 km², Блато Диача Ботрона 12,78 km², Езеро Масачуколи 6,9 km², Езеро Бурано 1,4 km² Блата: Блато на Фучекио 18 km² Брегова ивица: 633 km (397 km континентална и 230 km островна) Морета: Лигурско море, Тиренско море Острови: Елба 223,5 km², Джильо 21,2 km², Капрая 19,3 km², Монтекристо 10,4 km², Пианоза 10,3 km²
Планини
Апенинските планини обкръжават Тоскана от север и изток, но по-голямата част от територията ѝ са хълмове. Други главни планини са: Апуанските планини – на северозапад Пизанската планина – между Пиза и Лука Пистойската планина – на север от Пистоя Планините Калвана – на север от Прато Планините Кианти – между провинциите Сиена и Арецо Пратоманьо – на север Металородните хълмове – на югозапад Планината Амиата – на югоизток.
Равнини и долини
Покрай брега са разположени следните равнини: Версилия Крайбрежната част на Долно Валдарно Пизанската равнина Марема – най-широката крайбрежна равнина Във вътрешността на региона се намират: Валдарно – най-голямата равнина, която се простира от Флоренция до Пиза покрай река Арно. Пистойската долина равнината Лука (или Лукезия) Валдиниеволе Валдера Валделса Валдикиана Долината Чечина.
Брегове и острови Тоскана, която граничи с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, има различни видове брегове. По-голямата част са ниски и песъчливи, с изключение на няколко възвишения на юг (южно от Ливорно, Таламоне и Арджентарио).
Тосканският архипелаг се състои от седем големи и няколко малки острова и много на брой малки скали. Главният остров е Елба, който е заобиколен от Лигурско море на север, Корсиканския пролив на запад, Тиренско море на юг и пролива на Пиомбино на изток. Бреговете на острова са осеяни с малки плажове. На север от Елба, между Корсиканския пролив и Лигурско море, се намират островите Капрая и Горгона, които имат силно насечена брегова ивица. На юг от Елба се намират островите Пианоза, изцяло равнинни и с песъчливи брегове, Монтекристо – с високи и насечени брегове, Джильо с високи брегове, освен няколкото малки плажа, и Джанутри – с много скали.
Административно деление Регионът се разделя на 10 провинции и 287 общини.
Провинция Площ(km²) Население (души) Гъстота (души/km²) Общини (№) Арецо Гросето Ливорно Лука Маса и Карара Пиза Пистоя Прато Сиена Флоренция 3235 4504 1211 1773 1156 2444 965 365 3821 3514 342 367 223 427 339 340 387 058 202 435 405 883 287 415 245 742 266 291 977 088 106 50 280 218 173,7 166 298 673 70 278 39 28 20 35 17 39 22 7 36 44 Общо 22 980 3 677 048 160 287
История
Първите сигурни следи за човешко присъствие са от 2 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха има няколко селища, открити на различни места в региона. Между X и VIII век пр.н.е., се развива културата Виланова.
През VIII век пр.н.е. на територията на Централна Италия се появяват първите следи на загадъчен неиндоевропейски народ: етруските. От тях е останало името на територията, наречена Етрурия. Най-големият разцвет на цивилизацията им е около VI век пр.н.е., когато владенията им се разпростират от река По до Кампания: те пресушават блата, строят пътища, улици и градове като Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония и Розеле. Етруските са цивилизован народ – жените имат същите права като мъжете.
През III век пр.н.е. етруските са победени от римляните и след периода на икономическо развитие целият регион губи важността си. Римляните създават нови градове, като Фиезоле, Флоренция и Коза, някои от които и днес са модерни градове, а други са добре запазени археологически места.
След падението на Римската империя регионът е завоюван последователно от остготи, византийци и лангобарди (569), които създават херцогство със столица Лука (Херцогство Тусция). След като Карл Велики побеждава лангобардите, херцогството става графство и после маркграфство на Лука (Маркграфство Тусция). През IX век семейството Атони, чиито представители вече владеят Модена, Реджо Емилия и Мантуа, стават маркизи на Тусция. През този период започва да се развива строителството на замъци и феодализмът.
През XI век Пиза става най-могъщият и важен град на Тоскана, разширявайки владенията си по целия тоскански бряг, над тосканския архипелаг и над Сардиния и Корсика. На юг се намира владението на семейството Алдобрандески, от лангобардски произход, което управлява територията, намираща се днес в провинциите Сиена и Гросето, докато град Сиена не става независим.
През XIII век започва времето на свободните комуни и Лука е първата комуна в Италия. Възникват първите форми на демокрация и първите сдружения на работници, и Тоскана става пример за културна, обществена и стопанска автономия. Сред тосканските градове бързо се налага Комуна Флоренция поради културни и икономически причини.
Благодарение на своите многоброийни литератори и артисти между XIV век и XV век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс. Регионът е политически независим от XII век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са Флорентинската република и Сиенската република. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От XIV век Флорентинската република започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През XV век семейство Медичи – банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I де Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. – векик херцог на Тоскана. След падането на Сиенската република през 1555 г. цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пьомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.
Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният велик херцог, Джан Гастоне де Медичи, умира без наследници и ерцхерцогството преминава във владение на Хабсбург-Лотарингите (на Франц Стефан Лотарингски, съпруг на Мария Терезия, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция и възлага администрацията на сина си Петър Леополд II. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е денят на празника на региона). След краткото владение на Наполеон Лотарингите се завръщат в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният велик херцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към Кралство Италия.
Територията на бившoто Велико херцогство Тоскана е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г. Флоренция става столица на Кралство Италия в очакване на завоюването на Рим.
Икономика Икономически данни Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек за Тоскана от 2000 до 2006 г.:
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006Брутен вътрешен продукт(милиона евро) 79 513,8 84 087,4 87 294 90 476,1 93 771,5 95 682,8 99 114,5 БВП на човек(евро) 22 763,1 24 052,5 24 893,5 25 549,6 26 177,1 26 511,5 27 311,8
Това е таблица с БВП на Тоскана през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:
Икономически дейности БВП (милиона евро) % от регионалния БВП % от италианския БВПЗемеделие и риболов 1681 1,70%% 1,84%Промишленост 18 360,5 18,52% 18,30%Строителство 4972,3 5,02% 5,41%Търговия, туризъм, транспорт и комуникация 21 632,5 21,83% 20,54%Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти 24 460 24,68% 24,17%Други служби 17 041,4 17,19% 18,97%ДДС и косвени данъци 10 966,8 11,06% 10,76%Общ БВП на Тоскана 99 114,5
Регионалните данни, разделени в зависимост от дейностите, са подобни на данните на цяла Италия. Тосканската икономика се основава на сектора на услугите, преди всичко на туризма. В Тоскана се намират и много промишлени райони, които поддържат местното стопанство. Земеделието и животновъдството са много важни заради първокачествените си продукти.
Земеделие и животновъдство Тоскана е първият регион в Европа, одобрил закон срещу обработването и производството на ГМО (6 април 2000).
Земеделие В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят.
На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ) и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекло и шарфан (провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).
Животновъдство В животновъдството се отглеждат местни породи, които дават качествено месо. Отглеждат се телета, свине, овце и коне.
Промишлени райони В Тоскана се намират много промишлени райони, които произвеждат различни видове продукти.
Главните са: Арецо: злато Казентино и Валтиберина: храни Карара: мрамор (изваден от Апуанските планини) Коле ди Вал д'Елса: смесено, стъкло и кристал Гросето: манифактура и храни Емполи и Кастелфиорентино: манифактура Ливорно: химия, петролни продукти и кораби Лука и Капанори: хартия Виареджо: кораби и цветя Орбетело: храни (рибна промишленост) Пьомбино и Фолоника: черна металургия Пистоя и Пеша: цветя Поджибонси: смесено Понтедера: механика Прато: текстил Розиняно Маритимо: химия Санта Кроче сул'Арно: кожа Скарлино: химия Синалунга и Валдикиана: манифактура Горно Валдарно: смесено
Търговия и службени дейности
Търговията и секторът на услугите са важна основа за тосканската икономика, защото дават работни места за 2/3 от населението.
Освен традиционната тосканска търговия (основана на малките и средни семейни предприятия и на местните пазари), от голямо значение са туризмът и секторът на услугите, както и банковите услуги и осигурителните институти.
Туризъм Туризмът е един от главните икономически отрасли на Тоскана. Повечето от 40% от туристите идват в морските курорти като Виареджо и Версилия; един пример е Марема, която през лятото удесеторява броя на населението си. Друга част от туристите посещава центровете на културата – Флоренция приема повече от 7 млн. души на година. През последните години се развиват селският, спа- (заради термалните извори в (Кианчано Терме, Монтекатини Терме и Сатурния)) и зимният туризъм (Абетоне и Амиата планина).
Провинциално разпределение на дохода В Тоскана БВП на човек е между 26 000 и 27 000 евро.