Мариана де Лейва (), станала сестра Вирджиния Мария (Suor Virginia Maria), по-известна като Монахинята от Монца (Monaca di Monza; * 4 декември 1575 в Милано, Миланско херцогство, † 17 януари 1650, пак там), е италианскa благородничка, господарка на Монца заедно с полубратята си Луиджи, Антонио II и Джероламо, както и монахиня – главна героиня на известен скандал в Монца, Северна Италия, в началото на XVII век.
Най-голямата дъщеря на испански благородник – графът на Монца Мартино де Лейва и де ла Куева-Кабрера, на 13-годишна възраст Мариана е принудена от баща си да влезе като послушница в Бенедиктинския орден. На 16 години полага обет и става монахиня с името „сестра Вирджиния Мария“, кръстена на починалата ѝ майка. Това, което предизвиква скандал, е връзката ѝ от 1598 до 1608 г. с мъж – граф Джан Паоло Озио, от когото ражда най-малко две деца: момче, мъртвородено или починало по време на раждане, и момиче, което Озио припознава като свое – Алма Франческа Маргарита (8 август 1604 г.), поверена на баба си по бащина линия, но и често посещавана от майка си.Enrico Guarneri, Monaca per sempre. Marianna de Leyva tra romanzo e documento, Sellerio, Palermo 2003, с. 56
Любовникът на сестра Вирджиния, който преди това е съден за убийство, убива трима души, за да скрие аферата, но е разкрит. Той е осъден на смърт неприсъствено и след това е убит ден преди присъдата от мъж, когото той смята за свой приятел. Архиепископ Федерико Боромео, наясно с историята, нарежда организирането на каноничен процес срещу Монахинята от Монца. Сестра Вирджиния е осъдена да бъде зазидана жива в Убежището на Света Валерия, където намират убежище разкаяли се проститутки. Там тя прекарва почти 14 години затворена в малка килия (2,50 х 3,50 m), почти напълно лишена от комуникация с външния свят с изключение на процеп, който позволява да влизат въздух и храна. Надживяла присъдата, тя остава в Света Валерия до смъртта си на 74-годишна възраст.Enrico Guarneri, Monaca per sempre. Marianna de Leyva tra romanzo e documento, Sellerio, Palermo 2003, с. 99
Тя е графиня на Монца в периода 1600 – 1607 г., по време на управлението на испанския крал Фелипе III, и управлява територията (около 30 км2) от манастира заедно с тримата си братя (по две години за всеки).Mario Mazzucchelli, La monaca di Monza, dall'Oglio editore, Milano 1962, с. 28-29Achille Locatelli-Milesi, La Signora di Monza nella realtà, Treves, Milano 1924, с. 8-9 От братята Де Лейва титлата „Граф на Монца“ минава у дон Джовани Батиста Дурини през 1648 г.; родът Дурини управлява Монца и нейната територия до края на феодалния режим.
Известността ѝ се дължи главно на романа „Годениците“, в който Алесандро Манцони е вдъхновен от историята на тази смущаваща история, но акцентира върху събитията, променяйки състава на семейството, хронологията, биографичните подробности и името на любовниците, които стават Еджидио и сестра Гертруд.
Произход Тя е дъщеря на Мартино де Лейва и де Куева-Кабрера (* 1549, † 1600), граф на Монца, и на съпругата му Вирджиния Мария Марино. Неин дядо по бащина линия е Луиджи де Лейва – първият испански губернатор на Милано, син на Антонио де Лейва (отличил се в битката при Павия през 1525 г., за чиито заслуги получава феода Монца от император Карл V). Неин дядо по майчина линия е банкерът Томазо Марино.
От 1573 г. майка ѝ е вдовица на граф Херкулес Пий Савойски, господар на Сасуоло. На 22 декември 1574 г. тя се омъжва за Мартино де Лейва, като му носи значителна зестра, в която влизат и фондовете на фермите „Мирабело“ и „Поми“ в Монца.
Мариана има трима полубратяː Луиджи, Антонио и Джероламо, господари на Монца, и една полусестра – Адриана от втория брак на баща си, както и четири полусестри и един полубрат (Марко III Пио ди СавояAchille Locatelli-Milesi, La Signora di Monza nella realtà, Treves, Milano 1924, с. 23, господар на Сасуоло) от първия брак на майка си.
Биография
Ранни години
През 1576 г., година след раждането на Мариана, майка ѝ Вирджиния умира от чума в Милано. Тя оставя за универсални наследници по равно Мариана и първородният ѝ син от първия си брак Марко III ди Пио ди Савоя, както и правото на ползване на овдовелия си съпруг Мартино де Лейва. Мариана има право на собственост над Палат „Марино“ в Милано и на половината от активите, които дели с полубрат си. Завещанието обаче e оспорено от сестрите на Марк Пий, които поискват опис на имуществото. От този момент нататък има многобройни съдебни спорове с цел да се лиши Мариана от майчиното ѝ наследство.Lucia Lopriore, Una donna protagonista del suo tempo- Marianna de Leyva (PDF), su sardimpex.com Това води до дълъг съдебен процес, който приключва през август 1580 г. със споразумение, сключено от баща ѝ Мартино де Лейва и Еней Пий Савойски, настойник на Марк Пий. С него наследството на Вирджиния Марино се приписва за пет части на дъщеря ѝ Мариана и за седем части на сина ѝ Марк Пий. Това споразумение е подхранвано и от необходимостта да се приключи спор, който рискува да срине вече непроспериращите финанси на семейството. Мартин де Лейва желае да се върне на служба при суверена на Испания, тъй като това остава основното средство за поддържане на съдбата на рода. Той служи на испанската корона при завладяването на Португалия по време на Войната за португалското наследство. През 1586 г. тези услуги му спечелват благоволението на Филип II, който нарежда на Камарата на Милано да плати на Мариана де Лейва 7000 дуката от наследството на майка ѝ като зестра, веднага щом младата жена достигне подходящата възраст за брак. Тази кралска отстъпка предполага, че Мартино, поне до този момент, има намерението да омъжи Мариана, веднага щом е възможно.Massimo Carlo Giannini, LEYVA, Virginia Maria de, в Dizionario Biografico degli Italiani
Замонашване
През 1588 г. Мартино де Лейва среща във Валенсия тамошната аристократка Анна Викес де Монкада, за която се жени, и остава да живее там.Fiamma Lussana, Rivolta e misticismo nei chiostri femminili del Seicento, in Studi Storici, n. 1, pp. 243-260 От този съюз се раждат трима сина и една дъщеря. Благородникът се оказа изправен пред различни разходи, за да поддържа статуса си и новото си семейство. Затова той решава да посвети дъщеря си Мариана в религиозния живот, за да получи значителна сума от зестрата, която тя е наследила от починалата си майка. След преместването си в Испания той оставя девойката на попечителството на нейната леля – студената и набожно фанатична Мария Анна, маркиза Стампа-Киари. Той дори не изчаква Мариана да достигне необходимата възраст за посвещаване и я кара да положи обетите си, за да стане смирена бенедиктинка хумилиатка.Philarete Chasles, Virginie de Leyva, ou Intérieur d’un couvent de femmes en Italie au commencement du dix-septièmesiècle, Parigi, Poulet-Malassis et De Broise Éditeurs, 1861 На 15 март 1589 г., чрез нотариален акт, Мартино де Лейва учредява духовна зестра от 6000 имперски лири за дъщеря си по случай влизането ѝ в бенедиктинския женски манастир за уединение „Света Маргарита“ в Монца. Зестрата е депозирана при администратора и прокурора му в Монца, Джузепе Лимиато. С този акт де Лейва се задължава да внесе горепосочената сума в касата на манастира веднага щом дъщеря му Мариана положи официалните си обети. Към това е добавена тежестта от заплащането на 212 и половина лири на година до замонашването ѝ и даването на зестрата, плюс още 300 лири годишно като рента за нея. Мариана де Лейва, която приема посветеното име Вирджиния Мария (майчиното ѝ име), полага монашеските си обети на 12 септември 1591 г. Въпреки това баща ѝ, с намесата на Лимиато, поисква и успява да получи 2-годишно удължаване на изплащането на духовната зестра, която обаче той никога не изплаща, а плаща единствено годишната ѝ рента.
През 1595 - 1596 г. баща ѝ делегира на Мариана правото да упражнява властта си над феода на Монца. Въпреки че е монахиня, е сигурно, че след смъртта му през 1600 г. тя има сеньорски правомощия над феода заедно с полубратята си, както е видно от документи, подписани от нея.
В манастира тя се радва на привилегировано положение: живее в малък отделен апартамент, подпомагана от четири помощнички монахини и придворни дами, както и мирянка за задълженията на службата. Събира данъци и разпитва за проблемите на хората от Монца. Темпераментът на сестра Вирджиния като феодал на Монца и като принадлежаща към едно от най-влиятелните семейства на испанското херцогство Милано е надменен и арогантен: тя бие някои непокорни сестри и преследва подозрителната игуменка Франческа Имбрезага, като я отстранява от служба и ѝ възлага обикновена работа. Основната причина за това ѝ поведение е връзката ѝ с благородника от Монца Джан Паоло Озио (* 1572, † 1608), чиято къща граничи с манастира. Младият мъж е красив и богат, и се хвали с приятелства със силни ломбардски семейства като Д’Ада, Боромео, Таверна и Висконти.
Връзка с Джан Паоло Озио
Градският манастир „Света Маргарита“, където живее сестра Вирджиния, граничи с къщата на благородника Джан Паоло Озио. Той има навика да наблюдава от имението си послушничките, които се разхождат и играят в двора на манастира. Един ден през 1597 г. Озио забелязва една от тях и започва да я ухажва. Тя се казва Изабела и е дъщеря на Джовани Мария и на Изабела дели Ортензи – заможно семейство от Монца. След като научава за връзката им, сестра Вирджиния (графиня на Монца и учителка на послушничките) отстранява Изабела и прави голяма сцена на Озио.Giuseppe Farinelli-Ermanno Paccagnini (a cura di), Vita e processo di suor Virginia Maria de Leyva, Monaca di Monza, Garzanti, Milano 1985, с. 58 Случката не се ограничава само до мъмрене: за факта е съобщено на родителите на Изабела и те я отвеждат от манастира. След няколко дни в Монца е убит някой си Молтено – данъчен агент на семейство Де Лейва. Плъзват слухове, че подбудител на убийството е Озио, за да си отмъсти за претърпения отпор и за отстраняването на любовницата си. Той остава затворен за дълго време в къщата или в градината си и оттам възобновява наблюдението на прозорците на манастира.
С безочлив кураж Озио пожелава да поднови аферата, но този път с монахиня от по-висш род – с тази, която му е попречила. Сестра Вирджиния обаче неведнъж отхвърля ухажванията му.Giuseppe Farinelli-Ermanno Paccagnini (a cura di), Vita e processo di suor Virginia Maria de Leyva, Monaca di Monza, Garzanti, Milano 1985, с. 62 Младият мъж най-накрая успява да привлече вниманието ѝ. Той започва да я поздравява от прозореца си и един ден поисква да ѝ изпрати писмо. Тя обаче реагира остро и поисква неговия арест, понеже е гневна поради убийството на данъчния агент на семейството ѝ.
Озио е принуден да се укрива извън Монца за около година. След известно време красавецът моли Вирджиния за прошка благодарение на посредничеството на нейните полубратя, които са негови приятели, и започва усърдно да ходи на литургия. Той продължава наблюдението си от прозореца, което продължава да смущава авторитетната монахиня. Според свидетелството на сестра Отавия, след като вижда Озио да се разхожда в градината от прозореца на спалнята си, тя казва: „Ще мога ли да видя най-красивото нещо...?“Giuseppe Farinelli-Ermanno Paccagnini (a cura di), Vita e processo di suor Virginia Maria de Leyva, Monaca di Monza, Garzanti, Milano 1985, с. 68