Мери Елизабет Брадън (; * 4 октомври 1835 в Лондон, Обединено кралство, † 4 февруари 1915 в Лондон, Обединено кралство) е популярна английска писателка от Викторианската епоха.
Най-известна е с нейния сензационен роман „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти. Смята се, че е публикувала около 90 романа, 150 разказа, няколко пиеси и множество публицистични статии.
Биография Начални години Родена в Сохо, Лондон като трето дете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от Корнуол. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга ѝ и финансовата му безотговорност майка ѝ се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет години. Изпаднала във финансови затруденения, майка ѝ поисква помощта на сем. Брадън. Мери се обучава у дома. От ранна детска възраст проявява голяма склонност към учението и пише разкази от 11-годишна възраст.
Семейството се установява първо в Съсекс, а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище.Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009. Когато е на 10 години, брат ѝ Едуард Брадън († 1904) заминава да работи при богатия им чичо в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той се радва на блестяща политическа кариера и е премиер на Тасмания от 1894 до 1899 г.M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829 – 1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.
Актьорска кариера Висока, с кестенява коса и надарена с доста хармоничен глас, на 17-годишна възраст Мери започва кариерата си на актриса и въпреки че първоначално има второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г. Това нейно решение предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да приеме сценичното име Мери Сейтън (Mary Sayton), за да запази реномето си. Тя обикаля провинциите, започвайки от Саутхемптън и пътувайки до Уинчестър и Рединг, като отива в Шотландия за кратък период от време през 1855 г.
С развитието на кариерата си тя преминава от статистка в сцени с тълпа до малки говорещи роли и след това до главни поддържащи роли, като накрая има главни роли. Брадън работи усилено, има талант за актьорско майсторство, радва се на кариерата си и така успява да издържа семейството си. По-голямата част от пиесите, в които играе, са комедии и фарсове, но участва и в бурлески, пантомими и шекспирови продукции, включително комедии, исторически драми и трагедии.
През 1856 г., след като постига статут на водеща дама на провинциалната сцена, Брадън се мести в Театър „Съри“, за да стартира кариера в Лондон. Въпреки това първият ѝ сезон там е провал и тя е принудена да се върне в провинциалните театри. След завръщането си се присъединява към трупата на Кралски театър „Хълс“. През 1857 г. се мести в Брайтън, присъединявайки се към компанията на Хенри Най Чарт. Там тя започва да играе предимно твърде стари за нея роли, което предполага, че нейната популярност намалява.
По време на театралната си кариера Брадън се запознава с Джон Гилби (богаташ от Йоркшър) и с Едуард Булвер Литън, които стават нейни литературни ментори, съветват я какви изложби да види, пращат ѝ книги за четене и коригират нейните творби.
Писателска кариера и връзка с Максуел Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. Към 1859 г., благодарение на грижите на Гилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895)., p. 36 През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret), продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в психиатрична болница в Дъблин (според някои биографи тя всъщност е отделена в дома на съпруга си ). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон,Victor E. Neuburg, The Popular Press Companion to Popular Literature, Popular Press, 1983. , pp. 36 – 37. където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. двамата, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Това цели да заглуши обществените клюки в интерес на благоприличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан – негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“) се занимават с темата за бигамията.
През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента, но тя продължава да пише романи, дори по два годишно. Единственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и сила на духа ѝ изневеряват, е през декември 1868 г., когато след раждането на дъщеря ѝ Уинифред тя получава силен нервен срив, усложнен от родилна треска. Последните месеци от бременността ѝ са белязани от траур: смъртта на сестра ѝ Маги в Неапол на 3 октомври поради сериозно заболяване и тази на майка ѝ на 1 ноември. Въпреки кратък период на депресия писателката продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман.
През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година излиза друг неин важен роман – The Lovels of Ardel.
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричард Бинсли Ноулс обаче публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата случка и домашната прислуга решава да напусне.
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си Личфийлд Хаус (Lichfield House) в Ричмънд (тогава в Съри) и да се премести в Челси за около година, надявайки се междувременно клюките да утихнат. След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се вижда с приятели, така че социалното му положение не е необратимо увредено.
Мери живее със съпруга си до смъртта му.Anne-Marie Beller, Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction, Jefferson, NC: McFarland, p. 5 Те имат общо шест деца: Джералд, Фани Маргарет, Франсис (починал на 3 г.), Уилям Бабингтън, Уинифред Розали (Роузи) и Едуард Хенри Харингтън (Тед). Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за натуралиста Едмънд Селус на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до Уеймът, Дорсет, където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. Вторият им най-голям син е известният писател Уилям Бабингтън Максуел (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (Joshua Haggard's Daughter) – романа, който Робърт Лий Улф в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния шедьовър. За разлика от сензационализма на най-известните ѝ творби романът разкрива влиянието на френския литературен реализъм, особено този на Емил Зола.
Брадън продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – „Харесваш и не харесваш“ (Like and Unlike) и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът ѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване.
Последни години и смърт Въпреки многото си болести Брадън се движи в крак с времето: около 1912 – 13 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинопрожекцията на „Аврора Флойд“, а през 1914 г., когато избухва Първата световна война, помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която извършва през целия си живот.
Писателката е поразена от инсулт през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.. в Ричмънд (тогава в Съри) и е погребана в гробището на Ричмънд.
Нейният дом е Личфийлд Хаус (Lichfield House) в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Личфийлд Корт, който сега в списъка на историческите сгради. Писателката има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района.Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). The Streets of Richmond and Kew.
Творчество Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети, множество пиеси, стихотворения, есета и разкази.Anne-Marie Beller, Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction, Jefferson, NC: McFarland, p. 5.
Менторът ѝ Джон Гилби ѝ плаща да напише първата си стихосбирка „Гарибалди и други стихотворения“ (Garibaldi and other Poems), излязла през 1861 г. Освен стихосбирката си Брадън пише и творби от жанра penny dreadful – вид периодична публикация, разпространена в Обединеното кралство през 19 век.Тези творби се характеризират с ниска цена – 1 пени и предлагат сериализирани разкази, насочени най-вече към пролетариата и буржоазията на белите якички, като спомагат за популярността на готическия роман. Разказваните истории – ярки истории на ужасите са кратки, тъй като са предназначени за четене в малкото свободно време на работниците. Тези нейни кратки истории излизат на части в списанията Welcome Guest, The Halfpenny Marvel и Sixpenny Magazine, които принадлежат на бъдещия ѝ съпруг Джон Максуел. Характеризирани с наситени сюжети с престъпления, предателства, убийства и отравяния, те осигуряват добри доходи на авторката, която обаче се посвещава и на писането на романи.
Преди стихосбирката обаче, стартирайки през 1857 г., Брадън публикува няколко стихотворения под сценичния си псевдоним Мери Сейтън в Beverley Recorder and General Advertiser и в Brighton Herald. Едновременно с това ѝ е поръчано да напише първия си роман „Три пъти мъртви“ (Three Times Dead) от издателя К. Р. Емпсън. Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. По-късно творбата е преиздадена като „Пътят на змията“ (The Trail of the Serpent) и днес може да се намери под това име.
Тя започва писателската си кариера в Лондон с полово неутралния псевдоним М. Е. Брадън. Успехът идва прз 1861 г. с романа „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret), чиято героиня е красива жена, виновна за убийството на съпруга си. Публикуван в три тома, той постига незабавен и изключителен успех, достигайки девет издания за една година и три различни театрални адаптации. Той остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Следващият ѝ роман – „Аврора Флойд“ (Aurora Floyd) също е публикуван за първи път на части в сп. Темпъл Бар и след това излиза през 1862 г.