Одеска област (; ) е една от 24-те области на Украйна. Площ – 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. – 2 369 320 душиГосударственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc) (5-о място по население в Украйна, 5,27% от нейното население). Административен център е град Одеса. Разстояние от Киев до Одеса – 654 km.
Историческа справка Първите съвременни населени места, които се споменават в летописните източници на сегашната територия на Одеска област, са: Килия и Белгород Днестровски (през 910 г. под името Белгород, впоследствие Акерман, от 1944 г. Белгород Днестровски). През 1794 г. селището Хаджибей е утвърдено за град под името Одеса. През 1797 г. селището Балта става град, а през 1821 г. за градове са утвърдени селищата Рени и Болград. През 1810 г. в близост до крепостта Измаил възниква селището Тучков, което през 1830 г. официално е преобразувано в град Измаил. През 1834 г. за град е признато селището Ананиев, но впоследствие загубва градските си права и вторично е обявен за град през 1941 г. По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1979, за градове са признати 8 населени места, а най-новите градове в областта – Южне и Теплодар – са признати за такива през 1993 и 1997 г. по време на независима Украйна.
Одеска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите 5 области на територията на бившата Украинска ССР. На 2 август 1940 г. в състава ѝ са включени 5 района (вкл. град Балта) от тогавашната Молдавска АССР. На 15 февруари 1954 г. към Одеска област е включена територията на заличената Измаилска област, а части от територията на Одеска област са предадени към Николаевска и Кировоградска област.
Географска характеристика Одеска област е разположена в югозападната част на Украйна и включва историческите области Буджак, Едисан и Подолие. На югозапад граничи с Румъния, на запад – с Молдова, на север – с Виницка и Кировоградска област, на изток – с Николаевска област, а на югоизток се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ). «Большая Советская Энциклопедия» – Одесская область, т. 18, стр. 303 – 304
По-голямата част от територията на областта се заема от Причерноморската низина, като теренът постепенно се понижава към Черно море. По крайбрежието има голямо количество лимани (най-големи Тилигулски, Куялницки, Ходжибейски, Днестровски), които напълно или частично са отделени от морето с пясъчни коси. Северната част на областта е заета от крайните южни разклонения на Подолското възвишение с височина до 268 m (, в северозападната ѝ част, западно от село Затишие в Подилски район). Склоновете на възвишението са силно разчленени от дълбоки суходолия и оврази. Между реките Днестър и Прут, в т.нар. историческа област Буджак, в близост до границата с Молдова надморската височина достига до 232 m.
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, малоснежна и неустойчива със средна януарска температура от -2 °C на юг до -5 °C на север. Лятото е горещо и сухо със средна юлска температура от 21 °C на северозапад до 23 °C на юг. Годишната сума на валежите се колебае от 350 до 470 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Южната половина на областта е подложена на продължително засушаване през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 168 на север до 200 денонощия на юг.
Цялата територия на Одеска област се отнася към Черноморския водосборен басейн. На юг, по границата с Румъния тече река Дунав (с ръкава Килийско гърло). В средната част преминава най-долното течение на река Днестър с левия си приток Кучурган, а в северната част протичат реките Кодима и Савранка (десни притоци на Южен Буг). Около устията на Дунав и Днестър има големи заблатени райони. Повечето от малките реки през лятото пресъхват, а по-големите реки имат важно стопанско значение за корабоплаване (Дунав и Днестър), напояване и производство на електроенергия. В приморската полоса има множество сладководни (Кагул, Ялпуг, Катлабух и др.) и солени (Сасик, Шагани, Алибей, Бурнас и др.) езера.
Най-разпространените почви в областта са южните и обикновените черноземи, които са средно- и малохумусни. На север преобладават малохумусните и оподзолените черноземи, а в приморските части – южните солонцеви черноземи. По долините на реките и суходолията масово са разпространени ливадно-черноземните солончакови почви и солончаци. Цялата област попада в степната зона и почти повсеместно представляват обработваеми земи. На север са се съхранили малки горски масиви съставени от дъб, бук, ясен и липа. Има около 25 km² полезащитни пояси от акация, праскова, клен и др. От бозайниците преобладават многочислени гризачи – заек, обикновен хамстер, лалугер, полска мишка и др., а от птиците – различни видове орли и множество водоплаващи птици в заблатените пространства в устията на Дунав и Днестър.
Население На 1 януари 2018 г. населението на Одеска област наброява 2 369 320 души (5,27% от населението на Украйна). Гъстота – 71,12 души/km². Градско население – 65,3%.
Етнически състав: Етнически групиНаселение (2001)Процентукраинци1 542 30062,8%руснаци508 50020,7%българи150 7006,1%молдовани123 8005,3%гагаузи27 6001,1%евреи13 4000,6%беларуси12 8000,5%арменци74000,3%цигани40000,2%поляци32000,1%германци29000,1%грузинци28000,1%азери28000,1%татари26000,1%гърци21000,1%албанци19000,1%араби1300 0,1%други45 6001,9%Общо2 456 000100%
Административно–териториално деление
В административно-териториално отношение областта се поделя на: райони – 26; райони в градове – 4; населени места – 1176, в това число: градски тип – 52, в това число: градове – 18, в това число: градове с областно значение – 9; градове с районно значение – 9; селища от градски тип – 33; селски тип – 1124, в това число: села – 1101; селища – 23.
В системата на местното самоуправление: районни съвети – 26; градски съвети – 19; селищни съвети – 32; селски съвети – 439.
Райони Райони Административен център Площ(в км2) Население(преброяване на населението през 2001 г.) Населени места Местно самоуправление на български език на украински език Общо Градове Селища от градски тип Села Селища Градски съвети Селищни съвети Селски съветиАнаниевски район Ананьївський район Ананиев 1104 32 537 32 1 0 31 0 1 0 14Арцизки район Арцизький район Арциз 1379 51 742 27 1 0 25 1 1 0 17Балтски район Балтський район Балта 462 48 604 42 0 0 41 0 1 0 24Березовски район Березівський район Березовка 1637 36 046 66 1 1 63 1 1 1 18Белгородднестровски район Білгород-Дністровський район Белгород Днестровски 1852 62 326 56 0 2 55 1 0 0 27Беляевски район Біляївський район Беляевка 1496 104 723 52 1 1 43 6 2 1 21Болградски район Болградський район Болград 1364 74 951 22 1 0 21 0 1 0 18Великомихайловски район Великомихайлівський район Велика Михайловка 1436 32 687 83 0 2 79 1 0 2 22Захаривски район Захарівський район Захаривка 956 21 029 53 0 2 51 0 0 2 11Ивановски район Іванівський район Ивановка 1162 29 658 46 0 3 43 0 0 3 10Измаилски район Ізмаїльський район Измаил 1254 54 692 23 0 1 22 0 0 1 18Килийски район Кілійський район Килия 1359 59 837 20 2 0 16 2 2 0 13Кодимски район Кодимський район Кодима 818 34 788 26 1 1 24 0 1 1 17Лимански район Лиманський район Доброслав 1487 67 214 66 0 3 60 3 0 3 20Любашивски район Любашівський район Любашивка 1100 33 629 53 0 2 51 0 0 2 14Николаевски район Миколаївський район Миколаивка 1093 20 153 46 0 1 45 0 0 1 12Овидиополски район Овідіопольський район Овидиопол 815 60 308 26 0 4 21 1 0 4 16Окнянски район Окнянський район Окни 1013 22 879 55 0 1 52 2 0 1 14Подилски район Подільський район Подилск 1037 30 981 61 0 0 59 2 0 0 18Ренийски район Ренійський район Рени 861 40 680 8 1 0 7 0 1 0 7Разделненски район Роздільнянський район Роздилна 1368 56 897 86 1 1 82 2 1 1 18Саврански район Савранський район Савран 618 22 367 21 0 1 19 1 0 1 10Саратски район Саратський район Сарата 1475 49 907 38 0 1 37 0 0 1 22Тарутински район Тарутинський район Тарутино 1874 45 169 51 0 4 47 0 0 4 23Татарбунарски район Татарбунарський район Татарбунар 1748 41 710 35 1 0 34 0 1 0 18Ширяевски район Ширяївський район Ширяево 1502 29 809 73 0 1 72 0 0 1 18
Забележка: Набраните с курсив районни центрове са селища от градски тип
Градове в Одеска област Градове с областно значение: Балта 23 km², 18 789 души Белгород Днестровски 31 km², 57 210 души Беляевка 17 km², 12 047 души Измаил 53 km², 75 581 души Подилск 25 km², 40 469 души Одеса 237 km², 1 013 159 души Теплодар 8 km², 10 220 души Черноморск 26 km², 63 530 души Южне 10 km², 32 100 души
Градове с районно значение: Ананиев Арциз Березовка Вилково Килия Кодима Рени Роздилна Татарбунар
Селища от градски тип Авангард – Овидиополски район Александровка – Черноморски градски съвет Березино – Тарутински район Бородино – Тарутински район Велика Михайловка – районен център Великодолинское – Овидиополски район Доброслав – районен център Затишие – Захаривски район Затока – Белгородднестровски район Захаривка – районен център Зеленогорское – Любашивски район Ивановка – районен център Лиманское – Разделненски район Любашивка – районен център Миколаивка – районен център Нови Беляри – Лимански район Овидиопол – районен център Окни – районен център Петровка – Ивановски район Радостное – Ивановски район Рауховка – Березовски район Савран – районен център Сарата – районен център Сергеевка – Белгородднестровски район Серпневое – Тарутински район Слободка – Кодимски район Суворово – Измаилски район Таирово – Овидиополски район Тарутино – районен център Хлебодарское – Беляевски район Цебриково – Великомихайловски район Черноморское – Лимански район Ширяево – районен център
Външни препратки
Източници