Watermark (албум на Еня)

Watermark () е вторият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 19 септември 1988 г. от WEA. След издаването на предходния ѝ албум Enya (1987) тя си осигурява договор за звукозапис с Уорнър след случайна среща с президента на лейбъла Роб Дикинс, който е фен на музиката ѝ. Договорът ѝ позволява значителна творческа свобода с минимална намеса от страна на лейбъла и без крайни срокове за завършване на албумите. Еня записва Watermark за десет месеца с дългогодишните си сътрудници: мениджърът, продуцентът и аранжорът ѝ Ники Райън и съпругата му – текстописката ѝ Рома Райън. Първоначално албумът е записан в Ирландия под формата на демо, преди продукцията да се премести в Лондон, за да се презапише, миксира и мастеризира дигитално. Watermark включва музика в различни стилове, показвайки звученето на Еня с многопистов вокал с клавишни, перкусии и елементи от келтска, ембиънт и ню ейдж музика, въпреки че Еня вярва, че нейната музика не принадлежи към последния жанр.

Watermark получава много положителни отзиви от критиката и се превръща в неочакван търговски успех, който води изпълнителката до световна слава. Той достигна пето място в класацията на UK Albums Chart, номер 25 в Билборд 200 в Съединените щати и достигна номер едно в Нова Зеландия и Швейцария. Той е сертифициран като четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) и Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажби от 1,2 милиона копия Обединеното кралство във и 4 милиона копия в Съединените щати. За да популяризира албума си, Еня стартира световно промоционално турне, което включва интервюта, изяви и изпълнения на живо. От албума са издадени четири сингъла, включително международният хит в Топ 10 Orinoco Flow, който е три седмици на първо място в Обединеното кралство. Албумът е преиздаден през 1989, 1991 и 2009 г.. Първите две преиздания съдържат Storms in Africa (Part II) като бонус парче, а последното издание е японско и включва още едно парче, озаглавено Morning Glory.

Предистория През март 1987 г. 26-годишната Еня издава своя едноименен дебютен самостоятелен албум Enya с лейбъла Би Би Си Рекърдс в Обединеното кралство и с Атлантик Рекърдс в Съединените щати. Първоначално е направен като саундтрак към документалната поредица на Би Би Си 2 The Celts („Келтите“), с Еня и нейните творчески партньори от пет години насам Ники Райън и съпругата му Рома Райън. Това е малък търговски успех, достигайки 69-о място в Обединеното кралство. Скоро след издаването му Роб Дикинс, тогавашен президент на Уорнър Мюзик UK, става фен на албума, пускайки си го всяка вечер преди сън. Седмици по-късно той среща Еня и семейство Райън случайно на годишните награди на Асоциацията на ирландската звукозаписна музикална индустрия в Дъблин, където Дикенс научава, че Еня обмисля да подпише договор с конкурентен лейбъл, което го кара да я привлече към Уорнър. След период на преговори Дикинс подписва с певицата, като изпълнява желанието ѝ за пълна творческа свобода без намеса от страна на ръководството или крайни срокове за завършване на албумите.Collins, Mike (March 1989). "Enya – Watermark". Sound on Sound. Vol. 4 no. 6. Retrieved 2 February 2019. По-късно Дикинс казва: „Понякога подписваш договор, за да правиш пари, а понякога подписваш договор, за да правиш музика. Това явно беше последното... Просто исках да бъда включен в тази музика.“ След това Еня напуска Атлантик Рекърдс и подписва с ръководената от Уорнър Гефън Рекърдс, за да се справи с разпространението си в Северна Америка.

Запис

Със зелена светлина за направата на нов албум Еня записва Watermark от юни 1987 г. до април 1988 г. Първоначално албумът е записан в демо форма в Студио „Еглъ“ (Aigle Studio) – 16-пистово съоръжение, разположено в мазето на дома на сем. Райън в Артейн – северно предградие на Дъблин. Ники Райън си служи с лентова машина Fostex E16 с високоговорители KEF и Yamaha NS-10M за наблюдение, два модела Alesis MIDIverb II, ATC Q1 за реверберация и Roland SDE-1000 Digital Delay за дилей. Той полага съзнателни усилия да не включва аудио компресия, тъй като иска музиката да звучи задоволително „в края на записа“. Еня написва и записва албума без използване на click track, за да запази по-естественото усещане на музиката. Тя свири на различни клавиатури и синтезатори, включително Yamaha master keyboard KX88, Yamaha TX802, Oberheim Matrix-6R, Akai S900, Roland D-50, Juno-60 и PPG Wave. Juno-60 е неин фаворит. Преди да запише албума, тя има намерение да замени частите му с по-добрo звучене, но не можа да намери по-добри заместители, така че те са оставени.

След като демо версията на албума е направена, Дикинс поисква той да бъде презаписан дигитално в по-професионално студио, тъй като аналоговото оборудване в Aigle създава изобилмо съскане на лентата, което причинява проблем на музиката. Ники установява, че качеството на многопистовите вокали на Еня също е намаляло, оставяйки им единствената възможност да бъдат презаписани, въпреки че по-късно установява, че цифровият запис е загубил „топлотата си в долния регистър“. Записът се прави в Студиа Ориноко в Бърмъндзи, Лондон с Рос Кълъм, който изпълнява съвместна продукция, инженеринг и миксиране, и трае два месеца.Anon. (1988). Watermark (LP liner notes). Enya. Warner Music. 243875-1. Песните Storms in Africa и Orinoco Flow са завършени на двете звукозаписни 32-пистови машини на Мицубиши. Далеч от „интимната и лична“ обстановка в домашното им студио Еня намира работата в Лондон по-трудна, тъй като натовареният град води до доста разсейвания. Ники казва, че студиото е проектирано „по напълно луд начин", което той и Еня намират за по-привлекателно за работа. По време на последните етапи на записа изпълнителката се спъва на стъпало и има две порязвания на коляното. Тя продължава да работи, „приемайки тези тежки болкоуспокоителни, седнала на бюрото в студиото, с единия крак, подпрян на възглавници“. Кълъм завършва по-голямата част от миксирането на албума в Wessex Sound Studios; Джим Бартън е миксърът на песента Orinoco Flow.

Watermark твърдо утвърждава звученето на Еня с многопластови вокали, с песни, ориентирани към клавиатурата с и влияние на келтската музика. Еня чувства нуждата от наслагване на вокали, за да добави „човешки елемент“ към музиката си, тъй като само използването на клавиатури и цифрово семплиране ѝ звучи „малко линейно и право“. Идеята за мултивокалите възниква, когато Еня в началото на 80-те години е член на Кланад – келтската фолк група на нейното семейство. С Ники Райън като техен мениджър. повлиян от Бийч Бойс и техниката „Стена на звука“, прочута с продуцента Фил Спектор, двамата често обсъждат идеята да наслоят гласа на Еня, за да го направят свой собствен инструмент. След експериментиране с концепцията в албума Enya вокалите стават по-утвърдени в Watermark, като над 200 вокални песни са старателно записани за определени части. В един случай са записани около 90 парчета в период от няколко дни, но двамата чувстват, че не звучат правилно, затова ги трият и започват отначало. Такъв е случаят особено по време на записа на Miss Clare Remembers – инструменталното пиано парче, в което те експериментират с идеята за добавяне на вокали, но решават да не ги запазят.

Песни Watermark е съставен от единадесет песни, в осем от които Еня и Рома Райън са посочени като съавтори. Останалите три са инструментални, композирани единствено от Еня. Тя има вече соло изпълнения като вокал в албума си Enya, но иска те да се изпълняват от различни инструменти в Watermark и наема допълнителни музиканти, за да свирят написаните вече части: Нийл Бъкли свири на кларинет в On Your Shore, Крис Хюз свири на рототоми в River и на рототоми и африканския ръчен барабан в Storms in Africa, а Дейви Спилайн допринася за концертната свирка и ирландските гайди в Exile и Na Laetha Geal M'óige. Еня пее на ирландски– нейният майчин език, както и на английски и латински език. През 2000 г. тя поглежда назад към албума: „Поглеждайки назад... думите са на загуба, на размисъл, на изгнание – не непременно от нечия страна, а от тези, които сърцето обича. Той има за своя тема търсенето, копнежа, посягането към отговор. Океанът е централно изображение. Той е символът на едно голямо пътуване“.

Страна A Watermark започва с едноименното заглавно парче „Воден знак“ – традиция, която Еня възприема и в следващите си три албума. Заглавието му произлиза от стихотворение, което Рома Райън пише по време на записа, което я вдъхновява да назове песента по този начин. Въпреки това парчето е записано като инструментално и стихотворението остава неизползвано. Отпечатано е за първи път в бележките в бокс сета на Еня от 2002 г. Only Time – The Collection.Roma Ryan (2002). Only Time – The Collection (Booklet notes, pages 4, 8, 10, 15). Enya. Warner Music. 0927 49211-2. Еня и Ники посвещават парчето на Боунс Хау – американски продуцент и приятел на Ники, който е вдъхновението зад единствената дума, която Еня пее в парчето: „Хау“ (Howe). По време на среща с Еня Даяна, принцесата на Уелс разкрива, че „Воден знак“ ѝ е любим.

Cursum Perficio се появява, след като Еня и семейство Райън гледат документален филм за американската актриса и модел Мерилин Монро, която веднъж написва фразата върху плочките на входа. Това означава „Вашето пътуване свършва тук“ на латински език и Рома завършва набор от латино текстове, базирани на фразата. Еня иска нейните вокали да бъдат „смели и откровени“ като този на хорово парче и осъзнава рано, че преводът на текстовете ѝ на английски или ирландски няма да допълни музиката, така че е използван латински.

On Your Shore („На твоя бряг“) се отнася до плажа Magheragallon в родния град на Еня Гуидор в графство Донигал, северозападна Ирландия, където има гробище с гробовете на баба ѝ и дядо ѝ. Нейната емоционална и лична връзка с детството я вдъхновява да напише парчето. Тя обяснява: „Когато първите хора са живели в Гуидор, е имало нещо като подслон за рибарите... Морето е придошло по време на проповед и всички са били пометени. Има много такива истории, където обикновено започваме да говорим за тях и се развива песен.“ Първоначално е написано като инструментално парче, но Еня и Ники откриват, че текстовете подхождат по-добре на него. За песента са направени множество „вокални експерименти“, но нито един от тях не подхожда на музиката, така че Еня взима по-простата форма на единичен вокал с един синтезатор. Солото за кларинет първоначално е свирено в демото на парчето, но Ники предлага кларинет като най-подходящият инструмент, който подхожда на вокалите, които Еня използва, когато го пее.

Storms in Africa („Бури в Африка“) произлиза от мелодия, която Еня свири на Juno-60, след като Ники предварително настройва звук, използвайки функцията арпеджо и я моли да разработи нещо с нея. Той се връща в студиото няколко часа по-късно, за да открие, че Еня е измислила последователността на акордите на песента, което го вдъхновява да предложи заглавието. Оттук нататък той помага за „насочването ѝ“ и за аранжимента. Песента получава име след записа. Записани са две версии с ирландски и английски текстове; Рома си спомня, че ирландската версия става фаворит, с който Еня и Ники също са съгласни, което води до добавянето ѝ в албума. Английската версия, озаглавена Storms in Africa (Part II), става B страна на сингъла му през 1989 г. и бонус песен за някои по-късни издания на албума Watermark.Anon. (1989). Watermark [1989 pressing] (CD liner notes). Enya. Warner Music. 246 006-2.Anon. (1991). Watermark [1991 pressing] (CD liner notes). Enya. Reprise Records. 9 26774-2.