The Memory of Trees (от англ. „Паметта на дърветата“) е четвъртият студиен албум на ирландската певица, композиторка и музикантка Еня, издаден на 20 ноември 1995 г. от Уорнър Мюзик UK. След като пътува по целия свят, за да популяризира предишния си албум Shepherd Moons (1991) и допринася за филмови саундтракове, Еня си взема кратка почивка, преди да започне да пише и записва нов албум през 1993 г. със своите дългогодишни записващи партньори: аранжорът и продуцентът Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън. Албумът е първият на изпълнителката, изцяло записан в Ирландия и обхваща теми, които включват ирландската и друидската митология, идеята за дома, пътуванията, религията, мечтите и любовта. Еня продължава да показва звученето си с многопистов вокал с клавирни инструменти и елементи на келтска и ню ейдж музика, въпреки че не смята, че музиката ѝ е от последния жанр. Тя пее на английски, ирландски, латински и испански.
The Memory of Trees получава предимно положителни отзиви от музикалните критици. Той има световен търговски успех, достигайки № 5 в Обединеното кралство и № 9 в Билборд 200 в Съединените щати. През 2000 г. е сертифициран като мултиплатинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка за продадени 3 млн. копия.
Две песни от него са издадени като сингли: Anywhere Is през ноември 1995 г., който достига седмо място в Обединеното кралство, последван от On My Way Home през ноември 1996 г., който достига връх на № 26. Еня подкрепи албума с промоционално турне, включващо няколко интервюта и телевизионни изпълнения.
The Memory of Trees ѝ печели втора награда Грами за най-добър ню ейдж албум на през 1997 г. Той е ремастеризиран за японско издание с бонус парчета през 2009 г. и става достъпен на плоча през 2016 г.
Запис и производство След като пътува по целия свят от края на 1991 г., за да популяризира предишния си албум Shepherd Moons (1991) и работи по саундтрака на романтичния приключенски драматичен филм „Далече, далече“ (1992), 31-годишната Еня си взема почти едногодишна пауза от музиката. Тя прекарва по-голямата част от времето със семейството си, опитвайки се „да се релаксира“ и посещава различни места по света, за да намери допълнително вдъхновение за писането на песни.Brennan, Enya (17 November 1995). "An Interview with Enya ". GMTV (Interview). Interviewed by Eamonn Holmes. London: ITV. Посетено на 21 декември 2021 г. Тя се завръща към работа през 1993 г., когато чувства, че е подходящият момент да започне да пише и записва нов студиен албум с нейните дългогодишни звукозаписни партньори: аранжорът и продуцентът Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън. Еня получава още предложения за саундтракове по време на записа на The Memory of Trees, но ги отказва, тъй като пожелава да се концентрира само върху албума.
По време на паузата на Еня сем. Райън се мести от дома им в Артейн – северно предградие на Дъблин, в Килини, графство Дъблин, което включва и преместването на Студио „Еглъ“ (Aigle Studio) – тяхното домашно звукозаписно съоръжение, където Еня записва предишните си три албума Enya (1987), Watermark (1988) и Shepherd Moons (1991). Преди преместването Еня и Ники обикновено започват да записват в Артейн, но трябва да завършат албумите в Лондон, тъй като Еглъ няма подходящото оборудване. Изпълнителката намира този факт за труден, тъй като работата в града предизвиква чести разсейване и води до висок наем за студио в сравнение с „много интимната и лична“ обстановка у дома. Студио „Еглъ“ е преустроено като отделна сграда на територията и е обновено с ново оборудване, проектирано и построено според техните спецификации, като по този начин The Memory of Trees е първият албум на певицата, записан изцяло в Ирландия. Тя описва двуетажното студио така: „Много е тихо и спокойно. На горния етаж имаме тази дълга стая с два големи дъгови прозореца в двата края с пиано, гледащо към планините Уиклоу“.
Темпото и часовете на работа на Еня в студиото се увеличават в последните осем месеца на запис, като тя се събужда в седем или осем сутринта и работи до късно, за да „даде колкото може“ за албума. По-късно тя казва, че е „дала 100 процента“ за него. Когато записът приключва, албумът е мастеризиран от Арун Чакраверти, който работил и върху преиздаването на албума Enya през 1992 г. като The Celts.Ryan, Roma (1995). The Memory of Trees [Promotional Box Limited Edition] (Liner notes and booklet) (Media notes). Warner Music. 0630-12879-2/4.The Celts (Media notes). Enya. Warner Music. 1992. 4509-91167-2. Ники се радва, че албумът е завършен поради продължителността на времето, необходимо за запис. Той свързва последното с тях тримата, които са „най-лошите врагове при вземането на решение кога дадено парче е завършено... настъпва умора на слушателя и не можем да преценим дали творбата е готова“.
Дизайнът на обложката на албума е подреден по оформление на Суки Чой, който, подобно на Чакраверти, е работил върху албума The Celts. Предната ѝ част е адаптация на „Младият крал на Черните острови“ (The Young King of the Black Isles) – картина на американския художник Максфийлд Периш от 1906 г., сама по себе си базирана на едноименната история от „Хиляда и една нощ“. Еня е изобразена като плачещия млад крал, седнал на трона си в костюм, проектиран от английската модна дизайнерка Елизабет Еманюел. Кадри на живо на Еня в костюма и позата са използвани в музикалното видео към Anywhere Is.The Very Best of Enya – Limited Edition (Media notes). Warner Music. 2009. 825646850051.
Музика и текст Еня е единствената композиторка на музиката за The Memory of Trees и я аранжира заедно с Ники Райън. Това е първият ѝ албум без участието на гост музиканти. В допълнение към вокалите, пианото и набора от клавиатури и синтезатори, които определят нейното звучене, Еня свири на цигулка, виолончело и ударни инструменти. Нейният метод на писане на песни се е отклонил съвсем малко от началото на кариерата ѝ. Той започва с влизането в студиото и забравянето за миналите успехи. След това идеите се записват на лента като вокал или мелодия на пиано. „Обикновено това, което се случва, е първата нота, втората нота и това ме отвежда на пътешествие и аз просто го следвам".Brennan, Enya (15 January 1996). "Enya: The Memory of Trees ". All Things Considered (Interview). Interviewed by Noah Adams. National Public Radio. Посетено на 21 декември 2021 г. Когато колекцията от идеи е записана, Еня ги представя на Ники, като започва дискусии как да ги развие допълнително в песни. След това Рома работи върху текст, ако смята, че песента би му подхождала.
Както при предишните ѝ два албума The Memory of Trees започва с едноименното инструментално парче с безмълвни вокали. Песента произлиза от Рома, след като тя прочита за ирландската митология и келтските друиди, които отдават голямо значение на дърветата и вярват, че са свещени и притежават мъдрост. Еня твърди, че това не означава някакво екологично изявление, а е повече за това какво биха могли да мислят дърветата за хората. Рома предлага заглавието и Еня се съгласява, смятайки, че то е особено силно и има усещане за двусмисленост, което позволява на слушателя да извайва собствени образи и идеи, когато го види и чуе.White, Timothy (25 November 1995). "Enya: 'Memory,' Myth & Mythology". Billboard. p. 5. Retrieved 24 June 2016. Когато заглавието е договорено, Еня продължава да пише песента около две седмици по-късно, което е необичаен начин на работа, тъй като мелодията винаги е на първо място, следвана от заглавието и текста.
Песни Песента Anywhere Is е разработена от стакато линия, която Еня описва като имаща „маршово усещане“. Първоначално това е песен, която тя и Ники искат да отхвърлят за албума, но е доразвита, след като Роб Дикинс – тогавашен председател на Уорнър Мюзик UK е поканен в Ирландия през август 1995 г., за да изслуша албума, приблизително година и половина в процеса на запис. Еня и сем. Райън смятат, че песните се нуждаят от допълнителна работа, но Дикенс изразява задоволството си: „Повечето песни звучаха абсолютно превъзходно. Бяха готови“. „Дикинс усеща, че Anywhere Is, в която са заличени единствено беквокалите, има заложби на хитов сингъл и ги насърчава да я завършат; това е последната песен, по която трябва да работят. Мелодията на Еня за песента вдъхновява Рома да напише текстове за, по думите на сп. „Билборд“, „търсенето на временното небе, което всички култури наричат „дом““ – тема, която Еня смята за важна, тъй като тя пише и репетира песните си само в Ирландия. Дикинс получава посвещение на обложката на албума на ирландски.
Pax Deorum на латински значи „Мир на боговете“ и включва Еня, която свири на виолончело и цигулка – инструменти, които тя не е научила напълно, но е в състояние да свири основни акорди, които ѝ звучат ефектно, когато Ники ги наслоява в студиото с нейните синтезатори. Докато работят по песента в ранните етапи около Коледа 1994 г., тя поема посока, от която Еня и Ники не да доволни, така че те я оставят за три месеца, преди да я преразгледат, коригирайки основната ѝ тема в процеса. Когато Еня пуска песента на Рома, им става ясно, че тя подхожда на език, различен от английския, и решават да е латински по предложение на Рома заради „класическото ѝ усещане“.
По отношение на песента на ирландски език Athair Ar Neamh, която се превежда като „Баща в небето“, Рома написва „Гласът на прозрението се намира в“Athair ar Neamh“. Това е гласът на деня, гласът на нощта, гласът на всички, на разбирането... мир, който е уникален за индивида, мир, който се усеща, а не се описва".
From Where I Am („От където съм аз“) е второто от трите инструментални парчета в албума.
Заглавието на China Roses („Китайски рози“) препраща към цветето Rosa chinensis. Текстовете на песента се отнасят до растенията Коледен джел и Ангелски сълзи, птицата колибри сафо, Небесните ключове на Св. Петър и историите от „Хиляда и една нощ“. Рома обяснява, че песента се основава на идеята, че „всеки има своя собствена представа за рая... това е едно различно съкровище, което прегръщаме“.
Hope Has a Place („Надеждата има място“) първоначално е разработена текстово, след като Рома посещава язовира Сайлънт Вали в планините Морн в Ирландия и написва думите ѝ, базирани на първата любов към дъщеря ѝ Ебони.Roma Ryan (2002). Only Time – The Collection (Booklet notes, pages 15, 16, 19, 21). Enya. Warner Music. 0927 49211-2. Впоследствие Еня написва мелодията и посещава язовира с Ники, който ѝ предлага да запише главния вокал на песента на място.
Tea-House Moon („Чайна луна“) е третото инструментално парче от албума.
Once You Had Gold („Някога ти имаше злато“) е повлиян от опита на Еня да пее химни в младостта си и тя включва структурата и мелодията им в песента.
La Soñadora на испански означава „Мечтателката“. Текстът ѝ е вдъхновен от стихотворение, рецитирано от Амергин Глуингел – друид, син на Мил (милезиец) при пристигането му в Ирландия от Испания. Еня има родствена връзка с Испания от страна на майка си; и двата аспекта я вдъхновяват да я изпее на испански по предложение на Рома.
За Еня On My Way Home („По пътя ми към дома“) е за „онези прекрасни спомени и мили моменти, които имаш, когато си на път за вкъщи“, и тя пожелава да представи положителното усещане в припева. Песента съдържа семпли от две други нейни песни: Book of Days и Orinoco Flow.
Оригиналното японско издание съдържа като бонус песен Oriel Window („Еркерен прозорец“) – инструментално пиано парче, записано по времето на албума Shepherd Moons.The Memory of Trees (Media notes). WEA Japan. 1995. WPCR-550.
Издаване и комерсиален прием