Гран Парадизо (; ) е планински масив от Грайските Алпи, включващ Гран Парадизо и голяма част от Алпите на Гран Парадизо.Алпите на Гран Парадизо в Грайските Алпи са съставени освен от Масива Гран Парадизо и от Група Роза дей Бианки и Верига Емилиус-Терсива. Вж. Suddivisione Orografica Internazionale Unificata del Sistema Alpino Разположе е изцяло на италианска територия, пресичайки северноиталианските региони Вале д'Аоста и Пиемонт, източно от Алпите на Гран Сасиер и на Рутор, югозападно от Веригата Емилиус-Терсива. Южната част се простира до Пиемонт, докато достигне прохода Коле дел Ниволе.Рок (4026 m) е кулминационната точка на вододела Орко – Дора (най-високият връх на района на Канавезе и на Метрополен град Торино).
Етимология Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei, което означава „Голяма стена“. Същата етимология стои и зад името на близката планина Гранта Парей (Granta Parey).Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
География
Масивът Гран Парадизо е единственият планински масив с връх над 4000 m, разположен изцяло на италианска територия. От неговите контрафорси се спускат стръмни долини, които оформят пет основни долини: Вал ди Коне, Валсаваранш, Вал ди Рем, Вале дел Орко и Вал Соана.
Зоната между 3000 и 4000 m е покрита с обширни ледници, по-развити от страната на регион Вале д'Аоста. Те са многогодишни, но сравнително млади, формирани по време на „малкото заледяване“ през XVII век.
От най-високия връх Гран Парадизо (4061 m) започва било, което разделя долините Вал ди Коне и Валсаваранш. Към Аоста то се издига в върховете Ербете (Herbétet) (3778 m) и Гривола (Grivola) (3969 m). От пиемонтска страна се намират характерните върхове Чарфорон (Ciarforon, Charforon) (3642 m), Трезента (Tresenta) (3609 m) и Бека ди Мончаир (на итал. Becca di Monciair, на фр. Pic de Montchair) (3544 m). Те са ясно разпознаваеми дори от Торинската равнина; Чарфорон е особено отличителен – от страната на Вале д'Аоста е покрит с масивна ледена шапка, докато от страната на Пиемонт изглежда като гол връх с трапецовидна форма.
Подялба Следвайки класификацията SOIUSA, масивът Гран Парадизо представлява алпийска супергрупа, разделена на четири групи и осем подгрупи. В скоби са посочени съответните SOIUSA кодове: Група Чарфорон-Пунта Фурà (A.1) Възел Пунта Фурà (A.1.a) Възел Чарфорон (A.1.b) Група Гран Парадизо-Роча Вива (A.2) Подгрупа Гран Парадизо (A.2.a) Подгрупа Роча Вива-Апостоли (A.2.b) Група Гривола-Гран Сера (A.3) Възел Гран Сера (A.3.a) Масив Гривола (A.3.b) Група Сендже-Шардоне (A.4) Възел Сендже (A.4.a) Възел Шардоне (A.4.b)
Групата "Гран Парадизо – Роча Вива" заема централната част на масива. Групата Чарфорон – Пунта Фурà е разположена в западната му част, групата Гривола – Гран Сера – на север, а групата Сендже – Шардоне – на изток.
Орография
Гран Парадизо (Gran Paradiso) – 4061 m Ил Рок (Il Roc) – 4026 m Гривола (Grivola) – 3969 m Пиколо Парадизо (Piccolo Paradiso) – 3926 m Креста Гасталди (Cresta Gastaldi) – 3894 m Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé) – 3875 m Бека ди Монтандайнè (Becca di Montandayné) – 3838 m Пунта Бианка дела Гривола (Punta Bianca della Grivola) – 3793 m Ербете (Herbétet) – 3778 m Пунта ди Черезоле (Punta di Ceresole) – 3777 m Торе ди Гран Сан Пиетро (Torre del Gran San Pietro) – 3692 m Пунта Нера дела Гривола (Punta Nera della Grivola) – 3683 m Пунта Будан (Punta Budden) – 3683 m Торе ди Сант Андреа (Torre di Sant'Andrea) – 3651 m Роча Вива (Roccia Viva) – 3650 m Теста дела Триболационе (Testa della Tribolazione) – 3642 m Ил Чарфорон (Il Ciarforon) – 3642 m Пунта Роса дела Гривола (Punta Rossa della Grivola) – 3630 m Бека ди Гай (Becca di Gay) – 3621 m Торе ди Сант Орсо (Torre di Sant'Orso) – 3618 m Ла Трезента (La Tresenta) – 3609 m Беко дела Пациенца (Becco della Pazienza) – 3606 m Пунте Патрѝ (Punte Patrì) – 3581 m Теста ди Монè (Testa di Money) – 3572 m Теста ди Валнонтè (Testa di Valnontey) – 3562 m Гран Сера (Gran Serra) – 3552 m Бека ди Мончаир (Becca di Monciair) – 3544 m Бека ди Ноаскета (Becca di Noaschetta) – 3525 m Ла Гриволета (La Grivoletta) – 3514 m Пунта Ондедзана (Punta Ondezana) – 3492 m Гран Кру (Grand Croux) – 3487 Гран Номенон (Grand Nomenon) – 3477 m Денти дел Брольо (Denti del Broglio) – 3454 m Чима дел Ауй (Cima dell'Aouille) – 3440 m Теста дел Гран Кру (Testa del Grand Croux) – 3437 m Пунта ди Левиона (Punta di Leviona) – 3420 m Пунта Сисетà (Punta Cissettaz) – 3419 m Пунта Биула (Punta Bioula) – 3414 m Пунта Фурà (Punta Fourà) – 3411 m Пунта деле Сендже (Punta delle Sengie) – 3408 m Пунта Скатильон (Punta Scatiglion) – 3407 m Пунта дел Инферно (Punta dell'Inferno, на фр. Pointe de l'enfer) – 3393 m Ла Ролета (La Rolletta) – 3384 m Маре Перча (Mare Pèrcia) – 3385 m Беко ди Валсоера (Becco di Valsoera) – 3369 m Беки дела Триболационе (Becchi della Tribolazione) – 3360 m Чима ди Валей (Cima di Valeille) – 3357 m Гранде Уя ди Чардоней (Grande Uia di Ciardonei) – 3325 m Монвезо ди Форцо (Monveso di Forzo) – 3322 m Пунта Лавина (Punta Lavina) – 3308 m Пунта Джалин (Punta Gialin) – 3270 m Гранде Арола (Grande Arolla) – 3246 m Пунта дел Трайо (Punta del Trajo) – 3123 m Пунта Фенилия (Punta Fenilia) – 3053 m Пунта Пусè (Punta Pousset) – 3046 m Пунта Виолета (Punta Violetta) – 3031 m Теста дел Ариета (Testa dell'Arietta) – 3001 m Монте Коломбо (Monte Colombo) – 2848 m Пунта дел Валоне (Punta del Vallone) – 2479 m Капорал (Caporal) – 2252 m Чима Роста (Cima Rosta) – 2173 m
Основни ледници
Всички основни ледници са разположени от северозападната (валдостанска) страна на масива: Ледник Триболационе (Ghiacciaio della Tribolazione) Ледник Трайо (Ghiacciaio del Trajo) Ледник Номенон (Ghiacciaio del Nomenon) Ледник Туф (Ghiacciaio del Tuf) Ледник Лозон (Ghiacciaio del Loson) Ледник Гран Вале (Ghiacciaio di Gran Valle) Ледник Тцасе (Ghiacciaio del Tzasset) Ледник Гран Кру (Ghiacciaio del Grand Croux) Ледник Моне (Ghiacciaio del Money) Ледник Купè дьо Моне (Ghiacciaio del Coupé de Money) Ледник Патрѝ (Ghiacciaio di Patrì) Ледник Валета (Ghiacciaio di Valletta) Ледник Валей (Ghiacciaio di Valeille) Ледник Сендже (Ghiacciaio delle Sengie) Ледник Арола (Ghiacciaio dell'Arolla) Ледник Лавзиò (Ghiacciaio del Laveciau) Ледник Монкорвè (Ghiacciaio di Moncorvé) Ледник Гран Нейрон (Ghiacciaio di Grand Neyron) Ледник Монтандайнè (Ghiacciaio di Montandayné) Ледник Мончаир (Ghiacciaio di Monciair) Ледник Тиморион (Ghiacciaio del Timorion)
Основни проходи
Основните алпийски проходи, които свързват различните долини, разклоняващи се от масива, са: Коле дел Дринк (Colle del Drinc, фр. Drènc) (2555 m) от Епинел до местност Пила (в Гресан) Коле Шасеш (Colle Chasèche или Tzasetze) (2820 m) от Епинел до Пила Коле ди Сен Марсел (Colle di Saint Marcel) (2916 m) от долината Гросон във Вал ди Коне до Сен Марсел Коле дел Ниволе (Colle del Nivolet) (2612 m) от долината Вал Орко (Пиемонт) до Валсаваранш (Вале д'Аоста) Пасо д'Aнверньо (Passo d'Invergneux) (2905 m) от Лилà (Lillaz) (Коне) до Сен Марсел Коле ди Фенис (Colle di Fénis) (2831 m) от Лилà до Фенис Кол Понтонè (Col Pontonnet) (2897 m) от Лилà до Фенис Фенетър дьо Шампорше (Fenêtre de Champorcher) (2826 м) от Лилà до Шампорше Коле дел Ариета (Colle dell'Arietta) (2939 m) от Лилà до Кампиля Соана (подселище на Валпрато Соана) Коле ди Бардонè (Colle di Bardoney) (2833 m) от Коне до потока Форцо (Ронко Канавезе) Коле дел Телечо (Colle del Teleccio или de Ondezana) (3304 м) от Валей (Франция) до долината Пиантонето Коле деле Сендже (Colle delle Sengie) (3200 m) от Валей до потока Форцо Коле ди Монè (Colle di Money) (3443 m) от Валнонтè (Коне) до Локана Коле дела Луна (Colle della Luna) (3542 m) от Валнонтè (Коне) до Ноаска Коле ди Лозон (Colle del Lauson) (3296 m) от Валнонтè до Валсаваранш Коле ди Рай Ноар (Colle delle Rayes Noires) (3441 m) от Валнонтè до Валсаваранш Коле дела Гривола (Colle дела Grivola) (3738 m) от Епинел (Коне) до Валсаваранш.
Основни първи изкачвания
1859 г. – Гривола: J. Ormsby, R. Bruce, F. Dayné, Z.Cachaz и J.Tairraz. 1860 г. – Гран Парадизо: JJCowell, W. Dundas, M.Payot, Ormsby и J.Tairraz. 1871 г. – Чарфорон: Ф. Валино и A. Бланкети. 1873 г. – Ербете: L. Baralle, A. Кастанери и Дж. Кастанери. 1875 г. – Бека ди Монтандайнè: Л. Вакароне, А. Грамаля Рикиарди, А. и Д. Кастанери. 1885 г. – Бека ди Монкорвè: Л. Вакароне. 1902 г. – Северна стена на Чарфорон: Е. Алегра, У. Сандринели и П. Дайне. 1913 г. – Северна стена на Роча Вива: Ф. Пергамени и Е. Станьо. 1926 г. – Североизточно лице на Гривола: L. Binel и A. Crétier. 1930 г. – Северозападна стена на Гран Парадизо: Р. Шабо, A. Кретие и Л. Бон. 1936 г. – Северозападна стена на Гривола: L. Binel, A. Deffeyes, L. Carrel и Р. Шабо. 1939 г. – В посока към северната стена на Чарфорон: Дж. и E. Киара и E. Катинели. 1939 г. – Югозападна стена на Бека ди Монкорвè: М. Боргарело, А. Де Монте и Л. Нотдурфтер. 1951 г. – Югоизточно лице на Беко Меридионале дела Триболационе: A. Гарцини, Ф. Грациано и П. Малвасора. 1955 г. – Централно отклонение на Беко ди Валсоера: Л. Леонеса и Б. Трон. 1960 г. – Югозападен ъгъл на Беко ди Валсоера: Е. Кавалиери, А. Мелано и Р. Перего. 1969 г. – Зимен път на Торе Стаката до Беко ди Валсоера: Дж. Алтавила, Дж. Ч. Граси, В. Манера и A. Ре. 1971 г. – Насочено към южната стена на Бека ди Монкорвè: Дж. Бонети, N.Gasser и Ф. Лоренци. 1974 г. – Южна стена на Пунта Марко: Р. Бианко и У. Манера. 1974 г. – Зимно, южна стена на Бека ди Монкорвè: Р. Бианко, М. Капелоца, У. Манера и К. Сантунионе. 1976 г. – Източно лице на Гран Парадизо: през Спероно дел гран жандарм на юг от традиционния връх: Ge S. Truc и Дж. Б. Сартори. 1976 г. – Североизточна стена на Пиколо Парадизо: директен маршрут A. Guichardaz и П. Камели.
Парк
През XIX век масивът се превръща в ловно поле на владетелите от Савойския дом. Крал Виктор Емануил II създава Кралския ловен резерват „Гран Парадизо“, който по-късно става основа за най-стария национален парк в Италия – Националния парк „Гран Парадизо“, учреден през 1922 г. Поради това значителна част от масива попада в границите на парка.
Туризъм
За да се улесни изкачването на върховете в масива и туризмът на голяма надморска височина, в района са изградени няколко алпийски хижи: Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II) – 2732 m Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) – 2750 m Хижа „Град Кивасо“ (Rifugio città di Chivasso) – 2604 m Хижа „Виторио Села“ (Rifugio Vittorio Sella) – Валнонтè (Коне) 2584 m Хижа „Мечта на Бердцè ал Перадцà“ (Sogno di Berdzé al Péradzà) – Валоне дел Юртие 2526 m Хижа „Понтезе“ (Rifugio Pontese) – 2217 m
Масивът се пресича от път Alta via della Valle d'Aosta n. 2.
Вижте също Национален прак „Гран Парадизо“ Гран Парадизо Вале д'Аоста Пиемонт Грайски Алпи
Източници
Категория:География на Италия Категория:Вале д'Аоста Категория:Планини в Италия Категория:Грайски Алпи Категория:Пиемонт