Публий Лициний Корнелий Валериан Млади (Publius Licinius Cornelius Valerianus), познат като Валериан II е по-големият син на римския император Галиен и Августа Корнелия Салонина, получил титлата Цезар през есента 256 г., когато баща му и дядо му Валериан I се възкачили на престола.
Галиен му дава офицера Инген за възпитател. Валериан и Галиен поемат в Рим на 1 януари 257 г. консулската си служба, а новият Цезар получава задачата да пази границата на Дунав в Долна Панония и Долна Мизия.
Починал вероятно от болест във военен лагер през 258 г.
След смъртта му е издигнат като дивус.
След убиството на Галиен (268 г.) той попада за известно време като баща си и майка си в damnatio memoriae.
Източници Биография от Historia Augusta Brigitte Klein, Tranquillina, Otacilia, Etruscilla, Salonina: vier Kaiserinnen des 3. Jahrhunderts n. Chr. Dissertation, Saarbrücken 1998, S. 181, 190f., 204, 250
Римски императориВалериан I (253 – 260) Валериан II (253 – 255)Галиен (260 – 268)Римска империя
Категория:Римски императори Категория:Деца