„Майстора и Маргарита“ () е роман от Михаил Булгаков (1891 – 1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 г.

Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20. век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).

Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романът до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа.

По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, „Вельзевул“ – Руско онлайн издание на енциклопедията. „Демонология классическая“ – Руско онлайн издание на енциклопедията. „Чародейство“ – Руско онлайн издание на енциклопедията. книгата на Михаил Орлов „История сношений человека с дьяволом“ (1904 г.) и книгата на писателя Александър Амфитеатров (1862 – 1938) „Дьявол в быте, легенде и в литературе Средних веков“ (1911 г.).

Сюжет Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Иисус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Иисус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии.

Редакции Първа редакция Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола...“.

Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият Майстор, а Воланд се сдобива с буйната си свита.

Втора редакция Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „Сатана“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“.

Трета редакция Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява познатото заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е напечатан на машина за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя.

История на публикуването Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А. З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на „Зойкината квартира“ и „Пурпурният остров“.

Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на „Майстора и Маргарита“. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.

Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.

Романът е издаван в България многократно. Преводът на български език е на ст.н.с. д-р Лиляна Минкова.

Герои на романа От МАССОЛИТ Михаил Александрович БерлиозИмената тук и по-долу са дадени според второто преработено издание на ДИ „Народна култура“, 1981 г. – председател на МАССОЛИТ, приятел на Бездомни, обезглавен от трамвай Иван Николаевич Понирьов (с псевдоним Бездомни) – поет, член на МАССОЛИТ, вкаран в лудница

От управата на театър „Вариете“ Степан (Стьопа) Богданович Лиходеев – директор на театъра, изпратен в Ялта от Азазело Григорий Данилович Римски – финансов директор на театъра Иван Савелиевич Варенуха – администратор на театъра, превърнат във вампир

Служители на „Вариете“ Жорж Бенгалски – досадно конферансие, вкаран в лудница, защото по време на сеанса на Воланд, котаракът Бегемот му изтръгва главата и му нанася трайна умствена травма

От свитата на Воланд

Воланд – „чуждестранен професор“ по черна магия, всъщност самият Сатана, пристигнал в Москва, за да види как му се отразява съветският строй Бегемот – огромен черен котарак, стоящ на 2 крака и можещ да говори, обича шах, водка и пистолети Коровиев – асистент на Воланд Азазело (с прототип демона Азазел) – кривоглед, мускулест, червенокос, нисък на ръст, изпратил Лиходеев в Ялта Хела – прислужничка на Воланд, вещица и вампир (прототип е Хел – демонът владетел на подземното царство в скандинавската митология) Абадона – ангелът на смъртта

От романа на Майстора Пилат Понтийски – прокуратор на Юдея Йешуа Ха-Ноцри – чудотворец (с прототип Иисус Христос) Матей Леви – бивш бирник, последовател на Йешуа (с прототип апостол Матей) Юда от Кириот – предател, убит по заповед на Пилат Понтийски

Други герои Майстора – писател, вкаран в лудница заради своя роман за Пилат Понтийски Маргарита (Маргарита Николаевна) – любовница на Майстора, домакиня на бала на Воланд Наташа – прислужница на Маргарита, превърната във вещица Никанор Иванович Босой – домоуправител на дома на улица „Садовая“ №302Б, арестуван от финансовата полиция след сигнал на Коровиев за злоупотреба с долари, подхвърлени от самия него

Екранизации „Майстора и Маргарита“ (филм, 1972) „Пилат и другите“ (1972) „Майстора и Маргарита“ (филм, 1989) „Майстора и Маргарита“ (филм, 1994) – реж. Юрий Кара „Майстора и Маргарита“ (Унгария, 2005) „Майстора и Маргарита“ (телевизионен сериал, 2005 г.) – реж. Владимир Бортко Известният композитор Андрю Лойд Уебър (Andrew Lloyd Webber) през 2006 г. съобщава, че смята да напише опера по романа. 2024 г.: Майкъл Локшин е съавтор на сценария и режисьор на руския филм „Майстора и Маргарита“. Тази версия на историята съчетава по-ранни варианти на ръкописа с личния опит на Булгаков с режима. Германският актьор Аугуст Дил изпълнява ролята на Воланд, Евгений Циганов — на Майстора, а Юлия Снигир — на Маргарита. Филмът е заснет през 2021 г. в Русия и Хърватия. През 2022 г. разпространението му е преустановено, след като Universal Pictures се изтегля от Русия вследствие на руската инвазия в Украйна, както и заради позицията на режисьора по отношение на войната. Премиерната дата е отложена от 2023 г. за 25 януари 2024 г. Световната премиера извън Русия се състои на 6 март 2024 г. в Йейлския университет.

Библиография Издания на български Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, Избрани романи, №7, 1968, 363 с. Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, 1981, 404 с. Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Профиздат, 1989, 456 с. Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Интерпринт, 1990, 453 с. Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Абагар, 1996, 440 с. Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Фама, 2006, 430 с. Майстора и Маргарита. Преводач: Татяна Балова. Консултант: Сергей Голодов. Дамян Яков, 2012, 496 с.

За романа Соколов Б. В. Булгаковская энциклопедия. – Локид, Миф; 2000. ISBN 5-320-00385-4 Алфред Барков, Романът на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“: алтернативен прочит Яков Кумок (Москва), Трудната съдба на „Майстора и Маргарита“, „Вестник“ №25 (258), 5 декември 2000

Вижте също 100-те книги на 20 век според Монд

Бележки

Външни препратки

Masterandmargarita.eu, сайт, създаден от Jan Vanhellemont Булгаковска енциклопедия. По материали от книгата на Б. Соколов „Булгаковская энциклопедия“ , май 2021