Китайската цивилизация произлиза от различни градове държави по поречието на Хуанхъ (Жълтата река) (китайски: 黃河; пинин: Huáng Hé) през епохата на Неолита, а писмената история на Китайза изображение на териториите, заемани от различни династии, както и модерни типове държава виж тук започва с династия Шан (около 1550 пр.н.е. – около 1046 пр.н.е.)."Cultural History and Archaeology of China". Bureau of Educational and Cultural Affairs, U.S. State Department. Архивирано от орегинала през 15-12-2007. Линк от 12-01-2008.
Древен Китай Две древни култури, съществували на територията на Китай по време на неолита, са Яншао (5 000 – 3 000 г. пр.н.е.) и Луншан (4 000 – 2 000 г. пр.н.е.). Луншан обхваща по-голяма територия около средното течение на Хуанхъ и стига до крайбрежните територии на Източнокитайско море. Смята се, че тя наследява и развива постиженията на Яншао. Преди да бъде основана първата династия Ся китайската историография говори за управлението на предтечите на китайския народ: Тримата повелители и Петимата императори. Тримата повелители са основни фигури в китайския пантеон и макар да не е установено точно кои са те, основно се сочат Фу Си, Шъннун (Божественият земеделец) и Хуанди (Жълтият император) .
Епохата на Трите династии включва периодите Ся, Шан и Джоу.
Династия Ся
Около 2000 години пр. Хр. водите на Жълтата река придошли, причинявайки истински потоп. Император Яо изпратил Гън от рода Ся да намери начин да спре наводнението. Гън наредил да се построят барикади, блокади по реката, които да спрат нейното преливане. 9 години продължили тези опити, но реката само заобикаляла блокадите и продължавала да опустошава всичко по пътя си. През това време на власт дошъл Шун, петия от легендарните императори. Той наредил да убият Гън, задето не се справил с поверената му важна задача. На негово място назначил неговия син Ю, за да довърши делото на баща си. Според легендата, той бил назначен едва 5 дни след като се бил оженил за младата си съпруга. Когато го повикали, тя го попитала как да нарече детето им, ако се роди такова, и той и казал да го нарече 啟, йероглиф означаващ 5 дни в старокитайския. 13 години той се трудил без да се прибере в къщи и три пъти преминал покрай дома си без да влезе, първия път жена му била бременна, втория път държала бебе, което правело първите си стъпки, а третия път синът му го поздравил и го подканил да влезе, но той отказал, с думите че докато реката оставя хора без дом, той не може да се прибере. Тази история показва решителността и усърдието на Ю. За разлика от баща си, Ю използвал друг метод за спирането на реката. Той наредил да се направят канали по реката, които да отвеждат водата към морето и същевременно да напояват отдалечените полета. По този начин той не само спрял наводнението, но и увеличил селскостопанската продукция. Император Шун бил така впечатлен от неговото постижение и отдаденост, че го направил престолонаследник вместо сина си. След като се възкачил на трона, Ю разделил поднебесната на 9 провинции. В знак на преклонение пред императорската власт, губернаторите на тези провинции изпратили на владетеля бронз, от който били изработени 9 триножника 鼎ding, върху които имало картини, описващи особеностите на тези провинции. Ю наредил деветте триножника да бъдат изложени пред вратите на двореца му, като символ на неговата власт. Постепенно триножниците се превърнали в символ на суверенитета, владетелското достойнство, и доказателство, че който ги притежава е избран да властва от Небето. Нещо повече, те имали необикновеното свойство да променят тежестта си – били тежки, ако владетелят бил справедлив и добродетелен, и леки, ако тънел в пороци и насилие. Затова и за несправедливите императори било лесно да загубят триножниците, както станало с тираничния Дзие – последният владетел от династията Ся. След смъртта на Ю властта преминала към сина му, Qi с което е положено началото на династийния метод. За по-нататъшните владетели от династия Ся е известно много малко. При император Tai Kang太康 е имало въстание от неговите петима братя, което застрашавало единството на държавата. Следващия император Zhongdi 中康 бил неспособен да управлява двамата си министри Xi 羲 и He 和, които били потънали в пороци – похот, алчност и егоизъм. Последния от владетелите, Jie 桀 бил жесток и покварен тиран, и бил свален от основателя на следващата династия, 成湯 Tang, които се разбунтувал деспотизма на Jie, събрал армия и след като го свалил о трона, го изпратил в изгнание някъде на юг, където той и умрял.
Това е първият период в историята на Китай, за които са намерени археологически находки. Става въпрос за二里头, село на 10 км от Yanshi偃师в провинция, 河南. Трябва да се отбележи, че западните археолози не са напълно убедени, че тези находки непременно свидетелстват за „митичната“ династия Ся. Erlitou е селището, датирано най-рано в цяла Източна Азия. Открито е през 1959 година и е било с размери приблизително 300hka, но поради селскостопанска дейност и тъй като има три съвременни села върху голяма част от него, реалното място където може да се копае е много малко. Първите заселници са били примитивни хора от културата Yangshao (3500 – 3000 г. пр. Хр.) и Longshan (3000 – 2500 г. пр. Хр.), след което последват 600 години, в които селището е било пусто, докато през 2000 г. са дошли носителите на културата Erlitou. Около 1250 г. пр. Хр. селището запустява и постепенно бива напълно изоставено. Предполага се че възникването на града Zhengzhou, не далече от Erlitou, е причина за неговото изоставяне. Там са открити находки подобни на Erlitou и учените смятат че може би е имало заповед за изместването на населението, включително занаятчиите, към Zhengzhou с някаква стратегическа цел.
Открити са дворцови сгради, гробници, леярници за леене на бронз, бронзови сечива, павирани пътища, керамични изделия и изделия от слонова кост. В града са открити 8 двореца, три напълно разкрити, като последния през 2003 година. Погребенията на по-важните благородници са се състояли в дворовете на тези дворци. В гробниците са открити и бронзови, нефритени и тюркоазени изделия, украшения от раковини и черупки. Близо до ръката на погребания има открити бронзови камбани, както и изделия с форма на дракон, направени от около 2000 парчета тюркоаз и нефрит. Erlitou също е имал мрежа от пътища, запазени са непокътнати следи от каруца, дълга 5 метра и широка 1, но не е ясно дали животни или хора са я дърпали. Бронзови основи, както и стени от набита пръст, почва, високи 2 метра също са открити. Erlitou е най-вече познат заради множеството си бронзови находки, предполага се че селището е държало монопола върху бронзолеенето.
Имперска епоха Създаване на единната китайска империя. Династия Цин Според легендата през 247 г. пр.н.е. владетелят Жен наследява своя баща на трона на държавата Цин в крехката възраст от 9 години. Той посвещава всичко на обещанието дадено на баща си на смъртното му легло: да обедини всички народи и да наложи мир. Амбициозният млад владетел трябва да отстрани по пътя към едноличната власт мнозина съперници, между тях собствената си майка, двама първи министри и други изтъкнати политици и генерали. След това се подготвя да обедини Китай. Той побеждава една след друга останалите шест държави и ги присъединява към държавата Цин. През 230 г. пр.н.е покорява Хан, 228 г. пр.н.е. Жао, 225 г. пр.н.е. Вей, 223 г. пр.н.е. Чу, 222 г. пр.н.е. Ян. С покоряването на Ци през 221 г. пр.н.е. обединяването на Китай приключва и владетелят приема титлата Ши Хуанди или Първи император. С това той основава династията Цин.
Но Цин Ши Хуанди не управлява сам, той разчита на подкрепата на способни министри. До 237 г. пр.н.е. това е Лю Бувей, а после законоведът Ли Си, който създава стабилна управленска структура, чрез която огромното царство може да бъде организирано. Ли Си въвежда и правова система, която се основава на тежки наказания за престъпниците и техните семейства. Самият император обаче стои над закона и може да действа по своя преценка без да дължи обяснения за действията си.
Цин Ши Хуанди иска да държи всички благороднически фамилии под контрол. Затова те се преместват да му служат в новата столица Ксинянг близо до днешен Ксиан.
След обединението на страната императорът разделя империята си на отделни провинции, които се управляват от подчинени пряко на него губернатори. Чрез въвеждането на мерките и теглилките на държавата Цин в цял Китай се улеснява стокообмена. Императорът въвежда кръгли медни монети с квадратна дупка по средата като разплащателно средство и уеднаквява йероглифите. "Безпочвените философски дрънканици” не се харесват на императора и всичко освен селско стопанство, медицина и предсказания не му се струва важно. Затова въвежда смъртно наказание за притежание на книги извън посочената тематика и заповядва през 213 г. пр.н.е. да се изгорят всички други книги. Образование се полага само на държавните служители. Интелектуалци които го критикуват, биват осъждани на смърт.
Благодарение на принудителния труд на милиони китайци се осъществяват мащабни строителни проекти, които и до днес правят Китай известен, но които костват живота на десетки хиляди китайци и разоряват страната, тъй като няма кой да обработва земята. Съществуващите крепостни стени по северната граница на Китай се обединяват и така се създава Великата китайска стена, която трябва да пази империята от северните варвари. Строят се пътища и канали, за да се превозват по-бързо войници и стоки. В столицата се строят огромни дворци лично за императора.
Цин Ши Хуанди се смята за господар на света, на който всички живи същества са длъжни да се подчиняват и по този начин създава за света образа на китайците, за които не съществува нищо друго освен тях и техните васали.
Дори и след смъртта си Цин Ши Хуанди не иска да му липсва величието на неговия двор. В близост до днешния град Ксиан той заповядва да се построи дворец и върху му да се издигне изкуствен хълм. За да увековечи победите на своите армии той създава теракотената армия – над 6000 теракотени войници с десетки бойни колесници са разположени в мавзолея му.
Въпреки усиленото търсене на начин да осъществи мечтата на всички китайци – вечния живот – Цин Ши Хуанди умира през 210 г. пр.н.е. Наследява го синът му и приема името Ер Ши Хуанди, Вторият император.
През 209 г. пр.н.е. една колона от роби затъва в разкаляна от лошото време земя и заради закъснението им ги очаква смъртно наказание. Вместо това те решават да се вдигнат на бунт срещу императора и мнозина се присъединяват към тях, тъй като народът дълго време страда от тежката работа по големите строителни проекти. Благородническото съсловие иска да си върне предишните привилегии и власт и затова подкрепя въстанията. През 208 г. пр.н.е. Ер Ши Хуанди екзекутира своя министър Ли Си. Неговият наследник обаче изпреварва своята екзекуция и през 207 г. пр.н.е. убива императора. Така през 206 г. пр.н.е. времето на Цин-династията свършва и започва това на династията Хан
Китай през управлението на династия Хан Династията Хан (на китайски: 漢朝, Хан Чао) е втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 година пр.н.е. до 220 година. Неин основател е Лиу Бан, един от водачите на въстанията, свалили от власт династията Цин. Периодът на династията Хан е прекъснат за кратко от управлението на Уан Ман (династия Син, 9 – 23 година), което го разделя на две части – Западна Хан (206 година пр.н.е. – 9 година) и Източна Хан (25 -220 година). Продължил четири века, периодът Хан е смятан за златен век в китайската история. И в днешно време най-голямата етническа група в Китай се нарича хан.