Сантименталността във философията е възглед в мета-етиката, според който моралът по някакъв начин се основава на морални чувства или емоции. Сантименталността в литературата се отнася до техники, които писателят използва, за да предизвика нежна емоционална реакция, непропорционална на съответната ситуацияI. A. Richards gave just such a quantitative definition: „a response is sentimental if it is too great for the occasion.“ He added, „We cannot, obviously, judge that any response is sentimental in this sense unless we take careful account of the situation.“ (Richards, p. 258) (и по този начин да замени засиленото и като цяло некритично чувство за нормални етични и интелектуални преценки). Терминът може също да характеризира склонността на някои читатели да инвестират силни емоции в банални или конвенционални измислени ситуации.This was essentially the defining criterion of „sentimental“ discovered in a dozen basic handbooks by Wilkie (p. 564f); Wilkie appends some textbook definitions.
„Сантименталността често включва ситуации, които предизвикват много интензивни чувства: любовни авантюри, раждане, смърт“, но където чувствата се изразяват с „намалена интензивност и продължителност на емоционалното преживяване... разредени до безопасна сила чрез идеализиране и опростяване“.G. Cupchik and Laszlo, p. 120. Въпреки това, като социална сила, сантименталността е трайност, проявяваща се например като „„Романтичната сантименталност... в лозунгите от 60-те години на миналия век: „силата на цветята“ и „правете любов, а не война““.Anderson and Mullen, p. 16 Публичното изливане на скръб от смъртта на Даяна през 90-те години на миналия век, „когато се говори за фалшива сантименталност по отношение на принцеса Даяна“,Tony Blair, as quoted in Wheen, p. 207 също повдигна въпроси за „мощната черта на сантименталност в британския характер“ – степента, до която „сентименталността беше велика стара национална традиция“.Wheen, p. 206
Източници
Категория:Емоции