Бистрица (, Алиакмонас, , Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, , Индже Карасу, ) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490
Географска характеристика Имена В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица. Белица (Belica) е и името на Нестрамската река на картата на Австро-унгарския генерален щаб. В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича Нестрамската река Велица (Βέλιτσα). Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, Нестрамската река е наречена Белица (Bielitsa), а основната река Вистрица Индже-Карасу (Vistritsa Indjé-Karasoú).
Извор, течение и устие Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на граничния връх Чукарец (2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания.
Бистрица напуска алпийската долина на Грамоща през скалистото ждрело Катафики и заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Вич (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер.
В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Червена гора (Вуринос) на северозапад и Хасия и Фламбуро (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е залята от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368.
Водосборен басейн, притоци На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.
Река Бистрица получава множество предимно къси притоци:
+ Притоци Име Име Ляв/Десен Линотопска река Ρέμα Λινοτοπίου десен Баруга Μπαρούγκα ляв Стара река ляв Слимнишка река Ρέμα Τριλόφου ляв Келарина (Пилкатска река) Kελαρίνα ляв Голема река (Омотска река) Μέγα Ρέμα ляв Тухолска река Πριόνια десен Маврия Μαυρίας десен Личотерска река Ρέμα Λιτσοτερίου десен Досница (Кленика) Αμμόρεμα ляв Бабин дол Κοντόρεμα десен Цванец Ἀσπρόρεμα десен Стенска река Στενοπόταμος ляв Меленик ляв ЛяросПо топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“ (Галищка река) десен Галоши камен десен Чърешново Πτελέας Ρέμα ляв Чърчищка река Κρανιά ляв Рулска река Λαδοπόταμος ляв Галешово Στραβοπόταμος десен Местрапони десен Папулия (Сурка) Παπούλια λάκκος десен Лагорска река Λάκκος Λάγουρης десен Питарова река Βαθύλακκος десен Беливод Βέλος десен Гьоле Γκιόλε ляв Транос Лакос Τρανός Λάκκος ляв Луца ляв Порос Πόρος ляв Лимбини Λιμπίνι десен Мирихос Μύριχος ляв Праморица Πραμόριτσα десен Червена Τσερβένα ляв Сарандапорос Σαραντάπορος ляв Друмбанда Ντρουμπάντα десен Гревениотикос Γρεβενιώτικος десен Сопото (Палиопилора, Потамия, Казания) Ποταμιά ляв Венетикос Βενέτικος десен Сюца (Дзаруна) Σιούτσα десен Винца Βίντσα ляв Фтелия Φτελιά ляв Красопулис Κρασοπούλης десен Мъгленица Μογλενίτσας ляв
Хидроложки показатели Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.
Стопанско значение, селища
В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.
Вижте също Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан) Списък на реките в Гърция
Бележки