Стенли Кубрик () е американски режисьор, сценарист, продуцент и фотограф, живял през голяма част от кариерата си и починал във Великобритания. Stanley Kubrick (1928–1999), IMDb.com.
Смятан за един от най-добрите кинорежисьори през втората половина на 20. век Ankeny, Jason. Stanley Kubrick. Biography, Allrovi.com., той е известен с внимателния подбор на сюжетите си, с бавния си начин на работа, с разнообразието от жанрове, в които работи, и с техническия си перфекционизъм.
Филмите на Кубрик се характеризират с формалистичен визуален стил и педантично внимание към детайлите, като по-късните често включват елементи на сюрреализма и експресионизма, които разкъсват структурираното линейно повествование. Филмите му често са определяни като бавни и методични, отражение на неговия педантичен характер. Hall, Sheldon. Kubrick, Stanley (1928 – 1999), Reference Guide to British and Irish Film Directors. Повтаряща се тема в произведенията на Стенли Кубрик е нехуманното отношение на човек към човека. Те са често разглеждани като изпълнени с ироничен песимизъм, Stanley Kubrick (American director), Encyclopædia Britannica Online. но някои критици откриват в тях по-скоро предпазлив оптимизъм. Rice, Julian. Kubrick's hope: discovering optimism from 2001 to Eyes wide shut. The Scarecrow Press, Inc, 2008. ISBN 978-0-8108-6206-7.
Филмът, който за пръв път привлича вниманието на критиката към Стенли Кубрик, е „Пътища на славата“, първият от три филма, посветени на дехуманизиращото въздействие на войната. Много от филмите му първоначално получават хладен прием и едва години по-късно се оценяват като шедьоври със силно влияние върху следващите поколения режисьори. Това се отнася в особено голяма степен до „2001: Космическа одисея“, сочен като един от най-реалистичните от научна гледна точка и най-иновативните във визуално отношение научнофантастични филми на всички времена, като в същото време запазва енигматичното нелинейно развитие на действието.
Повечето филми на Кубрик са успешни в търговско отношение. Всички негови филми от средата на 50-те години до смъртта му, с изключение на „Сиянието“, получават номинации за Оскар, Златен глобус или БАФТА. Самият той е неколкократно номиниран за Оскар като сценарист и режисьор, но единствената му лична награда е за специалните ефекти на „2001: Космическа одисея“.
Произход и младежки години Стенли Кубрик е роден на 26 юли 1928 г. в Манхатън, Ню Йорк, първото от две деца на Жак Ленърд Кубрик (1901 – 1985) и съпругата му Гертруд (1903 – 1985). Неговата сестра, Барбара, е родена през 1934. Жак Кубрик, чиито родители са били евреи от австрийски, румънски и полски произод, "Stanley Kubrick's photographs brought to life by Jane and Louise Wilson" , Theartnewspaper.com. е бил лекар.
Бащата на Кубрик го научава да играе шах, когато Стенли е на дванайсет години и той се превръща в запален шахматист за цял живот. LoBrutto, Vincent (1999). Stanley Kubrick: a biography. Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80906-4. Когато е на тринайсет, Жак му подарява фотоапарат, което запалва интереса му към фотографията. Като тийнейджър Кубрик се интересува от джаз и за кратко опитва кариера като барабанист.
Кубрик посещава гимназията „Уилям Хауърд Тафт“ от 1941 до 1945 г., където се проявява като слаб ученик. Завършва през 1945 г., но със слаби оценки и заради завръщащите се млади войници от Втората световна война му е невъзможно да продължи образованието си. Години по-късно Кубрик говори пренебрежително за своето образование и образованието като цяло, поддържайки, че нищо в училище не го е интересувало. Родителите му го изпращат да живее при роднини в Лос Анджелис за една година, надявайки се това да му помогне.
Докато е още в училище, той е избран за училищен фотограф за една година. През 1946 г., тъй като не е приет за дневните лекции в колежите, посещава вечерните класове в Сити Колидж в Ню Йорк. Търси работа като фотограф на свободна практика и до завършването си продава снимки на списание „Луук“ (на английски – „Look“, „Поглед“) Кубрик печели допълнителни доходи, играейки шах в Скуеър Парк във Вашингтон и няколко манхатънски клубове. Станал стажант фотограф в списание „Луук“ през 1946 г., а по-късно щатен фотограф.
През тези години Кубрик се жени за Тоба Мец (р. 1930) на 29 май 1948 г. Живеят в Гринуич Вилидж и се развеждат през 1951 г. През това време Кубрик често ходи на филмови прожекции в Музея на модерното изкуство и кината в Ню Йорк.
Кариера Начало на кариерата През 1951 г. Алекс Сингър, приятел на Кубрик, го убеждава да прави кратки документални филми за „Походът на времето“ (на английски – „The March of Time“), които доставят кинопрегледи за кината. Кубрик се съгласява и заснема независимия „Денят на битката“ през 1951 г. Вдъхновен от бързия успех, Кубрик напуска работата си в списание „Луук“ и започва работа върху втория си късометражен документален филм „Летящият падре“, финансиран от RKO. Трети късометражен филм „Моряците“, бил заснет веднага след първия му пълнометражен филм „Страх и желание“, за да компенсира загубите. Това е 30-минутен промоционален филм за Международния съюз на моряците и е първият цветен филм на Кубрик. Тези три филма са единствените запазени документални филми на Кубрик.
1950-те години Кубрик преминава към игралните филми със „Страх и желание“ от 1953 г., в който се разказва за група войници, оказали се зад вражеските линии в измислена война. Докато се безпокоят как да избягат, се натъкват на жена, която залавят от страх да не ги предаде. Един от войниците се влюбва с нея, но я застрелва, когато тя се опитва да избяга, след което той напуска взвода. Друг войник не е съгласен просто да избягат и убеждава останалите да убият генерал в намираща се наблизо база.
Целият екип на филма се състои от самия Кубрик и тогавашната му съпруга Тоба Мец, а сценарият е написан от Хауърд Саклър, приятел на Кубрик, който по-късно става известен театрален драматург. „Страх и желание“ събира добри оценки от критиката, но е комерсиален провал. По-късно Кубрик се чувства засрамен от филма, описвайки го като аматьорско постижение. Не разрешава „Страх и желание“ да се показва на ретроспективни прожекции и прави всичко възможно да го държи далеч от разпространение. Baxter, John (1997). Stanley Kubrick: A Biography. Carroll & Graf Publishers.
Бракът на Кубрик с Тоба Мец приключва по време на снимките на „Страх и желание“. Среща втората си съпруга – родената в Австрия танцьорка и сценографка Рут Соботка – през 1952 г. Живеят заедно в Ню Йорк от 1952 г. до брака им на 15 януари 1955 г. През лятото на същата година се преместват в Калифорния. Соботка, която получава малка роля в следващия филм на Кубрик „Целувката на убиеца“, работи и като художествен директор върху „Убийството“. Също като „Страх и желание“, „Целувката на убиеца“ е късометражен игрален филм, с продължителност малко повече от час. Получава ограничен финансов и критичен успех. Филмът е за млад боксьор в тежка категория в края на своята кариера, който се забърква в любовен триъгълник, в който неговият съперник е замесен в организираната престъпност. „Страх и желание“ и „Целувката на убиеца“ са финансирани от семейството и приятелите на Кубрик. Philips, Gene D., ed (2001). Stanley Kubrick: Interviews. University Press of Mississippi. ISBN 978-1-57806-297-3
Алекс Сингър представя Кубрик на младия продуцент Джеймс Б. Харис и двамата стават близки приятели. Тяхното бизнес партньорство – Harris-Kubrick Productions – финансира следващите три филма на Кубрик. Двамата купуват правата върху романа на Лайнъл Уайт „Чисто измъкване“, който Кубрик и съсценаристът му Джим Томсън превръщат в „Убийството“. Във филма се разказва за педантично заплануван обир на писта за конни надбягвания, който се обърква, след като крадците се измъкват с парите. Това е първият пълнометражен филм на Кубрик с професионален екип и актьори. Както в романа, и във филма разказването на историята става непоследователно и през персепективата на различни персонажи. Тази техника е крайно необичайна за американското кино през 50-те години и е имитирана почти 40 години по-късно в „Глутница кучета“ на режисьора Куентин Тарантино, който признава, че филмът на Кубрик му е оказал голямо влияние, 7 Classic Movies that Influenced Quentin Tarantino: Horror, Suspense, Film Noir – and Plenty of Laughs , а критиците забелязват сходство в сюжетите. la Fiction du Pulp: Tarantino's trail of bread crumbs leads to the French New Wave В много отношения „Убийството“ е филм ноар. Този вид криминални филми са най-популярни през 40-те години, но днес мнозина считат този филм за един от най-добрите в този жанр. Stanley Kubrick Exhibition. Newsletter no. 9, October 2004. Въпреки че филмът не е финансов успех, критиците му дават добри оценки. Roud, Richard (1980). Cinema: A Critical Dictionary: The Major Film-makers, Volume 2. Viking Adult. ISBN 978-0-670-22257-5.
Широката популярност на „Убийството“ привлича вниманието на Метро-Голдуин-Майер. Jackson, Kenneth T.; Markoe, Karen; Markoe, Arnie, eds (2001). The Scribner Encyclopedia of American Lives. Volume 5. Charles Scribner's. ISBN 978-0-684-80663-1. Студиото предлага на Кубрик и Харис своята колекция от защитени с авторски права сюжети, от които те да си изберат следващия проект. През това време Кубрик работи с Калдер Уилингхам върху адаптация на австрийския роман „Горящата тайна“. Въпреки че Кубрик е ентусиазиран от проекта, той бил захвърлен. Nelson, Thomas Allen (2000). Kubrick: Inside a Film Artist's Maze. New and Expanded Edition. Indiana University Press. ISBN 978-0-253-21390-7.
Следващият филм на Кубрик „Пътеки на славата“ е за Първата световна война по едноименния антивоенен роман на Хъмфри Коб, написан през 1935 г. В него се разказва за френско поделение, което е изпратено на невъзможна мисия от началниците си. В резултат на провала трима невинни войници са обвинени в липса на храброст и осъдени на смърт, уж за пример на войската, но всъщност служейки за изкупителна жертва за недостатъците на командирите. Кърк Дъглас е в ролята на полковник Дакс, човеколюбив офицер, който се опитва да предотврати екзекуцията на войниците. Дъглас помага да се осигури финансиране за амбициозната продукция. Филмът не постига успех сред публиката, но е оценен от критиката и остава широко възхваляван в киносредите, установявайки Кубрик като млад многообещаващ режисьор. Критиците хвалят липсата на сантименталност и полиране на бойните сцени и студената, черно-бяла операторска работа. Rhodes, Gary D., ed (2006). Stanley Kubrick: Essays on His Films and Legacy. McFarland. ISBN 978-0-7864-3297-4. Спилбърг го посочва като един от любимите му филми на Кубрик. Friedman, Lester D.; Notbohm, Brent, eds (2001). Stephen Spielberg: Interviews. University Press of Mississippi. ISBN 978-1-57806-113-6.
По време на снимките на „Пътеки на славата“ в Мюнхен, Кубрик се среща с немската актриса Кристиане Харлан (в титрите представена със сценичното си име „Сузане Кристиан“), която играе единствената женска роля във филма. Кубрик се развежда с втората си жена, Рут Соботка, през 1957 г. Кристиане Сузане Харлан (родена през 1932 в Германия) принадлежи на театрално семейство и има актьорско образование. Тя и Кубрик се женят през 1958 г. и остават заедно до смъртта му през 1999 г. През това време Кристиане се съсредоточава върху кариерата си на художничка. "Christiane Kubrick, Biography" , Christianekubrick.com. От първия си брак с немския актьор Вернер Брунс тя има дъщеря на име Катарина, родена през 1953 г. С Кубрик имат две дъщери – Аня (1959 – 2009) и Вивиан (родена 1960). Братът на Кристиане Ян Харлан е изпълнителният продуцент на Кубрик от 1975 г.
1960-те години