Пу̀стец (, преди Liqenas или Liqenasi; ) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, административен център на едноименната община Пустец. Към 2007 година има около 1400 – 1500 жители.Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 134. В селото живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност. Срещу Пустец е остров Мали град с църквата „Света Богородица“ от XIV век. На около 3,5 километра северно от Пустец се намира скалната църква „Свети Никола“, а на около 5 километра се намира скалната църква „Свети Архангел Михаил“. Североизточно от селото се намира друга скална църква – „Света Петка“, но заради варосването ѝ в по-ново време, не е възможно да се датира старата живопис. В Пустец функционира начално училище с преподаване на македонска литературна норма. Църквата в Пустец е построена през 1754 година.
География Селото е разположено на 25 километра североизточно от областния и окръжен град Корча, на брега на най-южния ръкав на Голямото Преспанско езеро.
Етимология Етимологията Пустец е от пуст. Предишното албанско име Liqenas произлиза от liqen, езеро. Името на жителите му в местния диалект е пуфчени, съкращение от пустечени.Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
История Селото е споменато в Слепченския триптих от ХVІ век.Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 29. В края на ХІХ век Пустец е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пустец живеят 410 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пустеч е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 55 къщи.
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на ХІХ век в селото има 65 православни къщи с 499 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пустеец има 400 българи екзархисти.
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Пустеч в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Постес (Πόστες), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Пустеец има 65 къщи с 499 жители и функционират църква и училище.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пустец има 80 къщи славяни християни.
В 1939 година Тодор Посталов от името на 70 български къщи в Пустеец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
Година Население 1900 410 1926 515 1945 565 1960 697 1969 788 1979 941 1989 10352000 1120
Вижте също Билища Бобощица и Дреново Връбник Голо бърдо
Бележки
Категория:Села в община Пустец Категория:Български селища в Албания