Деснобрежна Украйна () е историческо и географско название на административно-политическо образувание, намиращо се на десния бряг на река Днепър. Образува се след разделянето на Казашкото хетманство на две части по поречието на река Днепър, от където идват и алтернативните обозначения – Деснобрежно Хетманство или Деснобрежна Хетманщина. Управлява се от хетмана на Запорожката войска.
По силата на Андрусовският договор от 1667 г. и Вечният мир (1686 г.) Казашкото хетманство е разделено на две части – Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна (по течението на река Днепър), като първата е подвластна на Московското царство, а втората на Полско-литовската държава.
Названието се среща в историческите документи от втората половина на XVII и началото на XVIII век. Megabook/Универсальная энциклопедия Кирилла и Мефодия/Правобережная Украина
Територия
Деснобрежна Украйна заема територията на съвременните Винишка, Житомирска, Кировоградска, Киевска, Хмелницка, Ровненска, Волинска и частично Черкаска области.
На изток територията на Деснобрежна Украйна граничи с река Днепър, на север достига до река Припят, на запад – до Полесието и Подолието, което до 1672 г. принадлежи на Деснобрежна Украйна. На юг обхваща средното течение на река Днестър, Южен Буг и Днепър.
Главни центрове са градовете Чихирин (до края на 1670-те), Немиров (до края на 1680-те) и Фастов (до края на 1700-те). Към най-големите градове спадат Била Церква, Богуслав, Брацлав, Виница, Животив, Житомир, Корсун, Уман, Черкаси. Большая российская энциклопедия/Правобережная Украина
Територията е разделена на 11 полка (териториална административна единица), като се запазва съществуващото административно устройство до момента на разделяне на Малорусия – Белоцерковски (до 1674), Брацлавски (до 1712), Винишки (до 1712), Канивски (до 1712), Корсунски (до 1712), Могильовски (1674 – 76), Подолски (до 1712), Паволочски (до 1674), Умански (до 1674), Черкаски (до 1676) и Чихирински (до 1680-те).
Население Етническият състав на населението е доминиран от украинци, въпреки че непрекъснатите войни, които довеждат до икономически упадък на региона, възпрепятстват естественото възпроизводство. В средата на 1670-те години, поради честите военни действия и насилствено преселване, Деснобрежна Украйна е загубила около 70% от населението си. Общата дължина на границите ѝ през XVIII век е 3116 км, а площта на заеманата територия – 160 000 км2. В по-старите мирни времена е описвана като „млечни реки, течащи в медните брегове“. History/Історія України навчальний посібник/Правобережна Україна
Природната среда оказва влияние върху формирането на народния манталитет и населението е доминирано от типа земеделец-воин, който високо цени собствената си свобода. През вековете благоприятното географско разположение, богатите на чернозем земи и отличните природни условия я превръщат във „вкусна хапка“, която привлича както заселници, така и нашественици.
В резултат на принудително изселване от 1711 – 1714 г. народът губи своя елит – казашкото офицерство. Част от старата украинска аристокрация е унищожена, а друга се мести в Левобрежна Украйна. Някои от останалите приемат католическата вяра. Малкият процент от останалото в страната православно духовенство не винаги може да се противопостави на полската държавна религия – католицизма и почти не влияе на политическото развитие на градовете. Най-големите социални слоеве – селяните, са предимно свободни, но протичащите процесите на развитие все повече ограничават правата им. Втората по големина етническа група са поляците, наброяващи около 270 хиляди. През 18 век те, заедно с евреите, заемат водещи позиции в политическия и икономически живот на десния бряг на Днепър.
След второто преминаване под полска власт, за да запазят позициите си, представителите на казашките старейшини, останали в Деснобрежна Украйна, както и православната шляхта приемат католицизма. Градското население се състои от 70 – 80% евреи и част от тях се преселва в провинцията, където наемат поземлени владения от представители на шляхтата. До 1793 г. населението на Деснобрежна Украйна наброява над 3 милиона души. Според преброяването от 1795 г. населението, броят на което постоянно се променя, е 3 421 935 души. Преобладаващото мнозинство са православни украинци, около 200 хиляди са поляци католици и около 200 хиляди са евреи. Большая биографическая энциклопедия/Самойлович, Иван Самойлович В украинските земи живеят и малки етнически групи, включващи общности от власи, молдовци, татари, арменци, караити и гърци.
Под властта на Жечпосполита Периодът от смъртта на Богдан Хмелницки през 1657 до 1687 г. е известен в украинската история като Руина (Разруха). Той е белязан от разпадането на държавата, междуособици, разделянето на територията по река Днепър между Жечпосполита и Руската държава и поредица от чуждестранни намеси. Газета.ru Богдан, зачем отдал Украину москалям поганым?/26.03.2014
През 1660 г. пълководецът Василий Шереметев тръгва с голям руски отряд срещу Полша. Казаците на хетман Юрий Хмелницки също участват в тази кампания. При битката край Слободище, Хмелницки претърпява поражение от войската на Жечпосполита и не успява да се съедини с армията на Шереметев, която също е разбита при Чуднив. Без възможност за избор, през октомври Хмелницки подписва с Жечпосполита Слободищенския договор, според който се задължава да действа като съюзник на поляците и да се сражава срещу Руската държава. Казаците от левия бряг не признават договора, смятат Хмелницки за предател, поради което той е принуден да избяга на десния бряг. Там Юрий Хмелницки всъщност става първият хетман на Деснобрежна Украйна, която се оказва под властта на Жечпосполита.
Война на бреговете Начало Историята на Деснобрежна и Левобережна Украйна е тясно свързана с въстанието на Богдан Хмелницки от 1648 – 1657 г. Дотогава техните територии са част от Великото литовско княжество, а по-късно, след образуването на Жечпосполита (1569 г.), попадат под властта на полската корона. Деснобрежна и Левобрежна Украйна всъщност стават сърцето на младата украинска държава.
В периода 1654 – 1667 г. Запорожката Сеч, основана през 1553 г., се разделя на три части, отделни една от друга и с различна автономия – Левобрежна Украйна, Деснобрежна Украйна и Запорожка войска. Административно-политическото разделяне на Украйна на Деснобрежна и Левобережна става през 1663 г., когато на двата бряга на Днепър вече има двама различни хетмани – Иван Брюховецки на левия бряг и Юрий Хмелницки на десния. Всяка от съседните страни – Жечпосполита, Московското царство и Османската империя, се опитват да решат проблема с нейното „наследство“ в своя полза. Това разделение окончателно се потвърждава с Андрусовското примирие от 1667 г., според което границата между Русия и Жечпосполита минава основно по река Днепър. Левобрежна Украйна остава под управлението на Руската държава, а Деснобрежна – под Полско-литовско.
В съюз с полски, турски и татарски войски деснобрежните хетмани няколко пъти правят опити да подчинят Левобережна Украйна. Това предизвиква реакциите на левобережните хетмани, а войната между тях остава известна в историята като Война на бреговете. През 1663 – 1664 г. деснобрежният хетман Павло Тетеря участва в похода на полския крал Ян II Кажимеж срещу Левобережна Украйна. След завръщането на полските войски в Жечпосполита, военните действия са прехвърлени на територията на Деснобрежна Украйна и Тетеря сам трябва да отблъсква атаките на отрядите на атамана Иван Сирко и московския военачалник Григорий Косагов.
Петро Дорошенко През януари 1666 г. за хетман на Деснобрежна Украйна е избран Петро Дорошенко. Той насърчава заселването на опустошените южни райони на десния бряг и последователно защитава интересите на казашката държава. Стреми се да укрепи властта си на десния бряг и постепенно да премине към обединяване на всички украински земи в една държава. През февруари съветът на старейшините подкрепя политическата програма, предложена от него. Основните точки в нея са изгонването на поляците от Украйна, сключване на съюз с Кримското ханство и обединяване на Левобрежна и Деснобрежна украйна под негово управление. Създава постоянна армия, наброяваща около 20 хиляди сердюци – войска от казашки наемници, пехотинци. През декември 1666 г. Дорошенко, заедно с татарските войски, унищожава шестхиляден полски отряд край Браила и Брацлав. Geomap/ Правобережна та Лівобережна Україїна в 60-80-х рр. XVII ст.
Една година по-късно Между Русия и Жечпосполита е подписан Андрусовският мирен договор, според който Деснобрежна Украйна остава под властта на Полското кралство. Договорът шокира Дорошенко и деснобрежните казаци и ги подтиква да възобновят военните действия срещу Полша. Президентская библиотека/Подписано Андрусовское перемирие В началото на 1668 г., на съвета на старейшините в Чихирин, той отново повдига въпроса за обединението на Хетманството, този път под егидата на Османската империя. Същото решение взима и съветът на левия бряг. Антимосковското въстание обхваща Левобережна и Слободска Украйна. Оглавявано е от Брюховецки, който се опитва да запази властта си. В началото на март 1668 г. московските губернатори са прогонени от повечето левобрежни градове, а Иван Сирко очиства от московчани цялата Слободска Украйна, с изключение на Харков. Това кара Дорошенко да потегли на изток с надеждата да обедини украинските земи и преминава Днепър. В същото време казаците в един от военните лагери в Полтавска област убиват Брюховецки и избират Дорошенко за хетман и на двете страни на Днепър. Новоизбраният хетман обаче не успява да укрепи властта си. Московската държава заплашва от север, а войските на Жечпосполита настъпват от запад. Това принуждава Дорошенко да се върне на десния бряг и оставя на лявата страна на Днепър черниговския полковник Демян Многогришни като временно изпълняващ длъжността хетман. Дорошенко разчита, че заедно ще завършат освобождаването на Украйна и ще организират защитата на украинските земи от руското управление. Като противопоставяне на агресивната политика на Русия и Жечпосполита, на Корсунската рада през март 1669, старейшините и Дорошенко решават да признаят Деснобережна Украйна за турски протекторат. Дорошенко подписва споразумение с османското правителство за признаването на деснобрежните казаци за поданици на Османската империя.
В началото на август 1671 г. полската армия отново започва военни действия срещу Украйна. В средата на октомври Жечпосполита успява да наложи господство си над част от Деснобрежна Украйна, а в края на октомври полският крал Михал Корибут Вишневецки официално утвърждава за хетман на завзетата територия уманския полковник Михайло Ханенко.
Бучачки договор В края на май 1672 г. около 120-хилядна османска армия, водена от султан Мехмед IV, тръгва към Брацлав срещу поляците. Така започва поредната война на територията на Деснобрежна Украйна. Украинците участват в нея на страната и на двете армии – Дорошенко се бие на страната на Турция, а Ханенко – на Полша. На 18 август 1672 г. обединените украинско-турско-татарски сили превземат мощната крепост Каменец Подолски и се прехвърлят в Галиция. В началото на септември е обкръжен Лвов. Поради липса на средства за продължаване на войната, полското правителство предлага мир.
На 7 октомври 1672 г. между Жечпосполита и Османската империя е сключен Бучачкият мирен договор, според който поляците се отказват от правата си върху украинските територии. Деснобрежна Украйна е разделена на три части. Подолието става част от Османската империя и остава такава до 1699 г. Брацлавската и южната част на Киевската област остават владение на Деснобрежна Украйна под водачеството на Дорошенко, който признава върховната власт на турския султан. Жечпосполита получава Галиция, Волиния и северната част на областта около Киев.