Ото Файст () е германски лекоатлет и треньор по футбол. Той е първият треньор, извел националния отбор на България до трофей, като през 1931 г. печели Купата на БОК. Освен това като треньор на Шалке 04 печели три титли на Германия.
Лекоатлетическа кариера Състезава се за клуба Феникс (Карлсруе) като бегач на къси и средни разстояния. През 1926 г. е шампион на Германия с щафетата на Феникс, а освен това се състезава и на международно ниво.sMuXJ4C&pg=PT257&lpg=PT257&dq="otto+Faist"&source=bl&ots=yX8xmB1E0z&sig=EwFJP3OcGT9_1JzlDLsBv7Zo6qQ&hl=de&ei=TRIZS5e3F5OD_Ab r43cAw&sa=X&oi=book_result&ct=result#v=onepage&q="otto%20Faist"&f=false Ernst Otto Bräunche, Volker Steck (Hg.), Sport in Karlsruhe: von den Anfängen bis heute; Veröffentlichungen des Karlsruher Stadtarchivs Bd. 28, 2006, ISBN 3-88190-440-9, S. 258Otto Faist Track and Field statistics През 1929 г. завършва спортни науки в Германския институт за физическа култура в Берлин.
Треньорска кариера Първият отбор, който Файст води, е Висбаден. Там остава около година. През 1931 г. води в мачове от Балканската купа и Купата на БОК. Под негово ръководство „трикольорите“ печелят Купата на БОК след победи над Турция (5:1) и Югославия (3:2).Профил в bgfootball.info Остава в тима 6 месеца.Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 26 Напуска националния отбор поради неизплатени заплати, а контрактът му не е подновен заради материални проблеми.
Завръща се в Германия начело на Кьолнер ШВ 1899. След това тренира Арминия (Билефелд) и Рот-Вайс (Оберхаузен). Рот-Вайс се представя изключително добре, като според мнозина тимът е спрян в края на сезона единствено от множеството контузии.
Големите успехи на Файст обаче идват с Шалке 04. Наставникът успява да продължи успехите на тима, изграден от предишния треньор Ханс Шмидт и печели три титли в Гаулигата (1939, 1940 и 1942 г.). През 1941 г. „миньорите“ са финалисти, но губят решаващия мач от Рапид (Виена). През 1941 и 1942 г. са достигнати и финалите на Купата на Германия. След Файст Шалке ще спечели титлата на Германия само още веднъж – през 1958 г.
Между 1943 и 1944 г. е треньор на Мьолдерс Кракау и печели веднъж Гаулигата на генералгубернаторството и два пъти купата на областта.
Участие във Втората световна война Файст е заклет привърженик на Адолф Хитлер и още през май 1933 г. влиза в редиците на НСДАП.Auf Spurensuche, in: Schalker Kreisel, Offizielles Vereinsmagazin, Saison 2011/2012 Nr. 24 vom 28. April 2012, S. 61 През 1942 г. е повикан във Вермахта и пратен в Полша. От 1944 г. е на Източния фронт. Взет е в плен от Червената армия през февруари 1945 г. Впоследстие е в лагер за военнопленници край град Ковел. През февруари 1946 г. в лагера избухва епидемия от тиф и се смята, че Файст загива в резултат на това заболяване. Синът на Файст Манфред публикува книга с писмата на Ото от фронта като доказателство, че към края на живота си треньорът е осъзнал грешката си да симпатизира на нацисткия режим.Национален селекционер умира от тиф в съветски лагер като военнопленник
Успехи Купа на БОК – 1931 Гаулига – 1939, 1940, 1942
Източници
Външни препратки
Категория:Германски лекоатлети Категория:Германски треньори по футбол Категория:Треньори на националния отбор по футбол на България Категория:Членове на НСДАП Категория:Германски военни дейци от Втората световна война Категория:Военнопленници през Втората световна война Категория:Родени в Карлсруе