Асирия е наименованието на древна държава, с територии основно в географската област Месопотамия, но обхващаща и земи в Мала Азия и Древен Египет.
Асирийци Древните асирийците са известни, като изкусни строители, създали прекрасни градове и великолепно украсени дворци. Самото име Асирия идва от това на град Ашур, разположен на десния бряг на река Тигър – първи голям градски център, разполагал и с водопровод и канализация. Името му се свързва с върховния бог в политеистичната религия на асирийците, чието име също е Ашур. За порядките у този народ е известно, че мъжете са били пълни господари в семейството, докато жените не са имали никакво имущество. Мъжете са имали дълги бради и носели подобни на роба/дълга риза дрехи, а жените – туники с дълги ръкави и шал около раменете.
История В историята на Асирия има 3 основни периода: староасирийски (20 – 16 век пр.н.е.), средноасирийски (15 – 11 век пр.н.е.) и новоасирийски (10 – 7 век пр.н.е.). Възникването ѝ се датира около 2000 г. пр.н.е. в горното течение на река Тигър в планинските райони на Североизточна Месопотамия. Тя се формира от различни етноси. Намерени са следи и от по-ранни култури в региона. По тези места хората са се занимавали предимно с животновъдство, възползвали са се и от залежите на различни руди и строителен камък в планините.
През IV и III хилядолетие пр.н.е. се появяват семитите. Към краят на III хилядолетие пр.н.е. те вече преобладават. През II и I хилядолетие пр.н.е. проникват още множество племена. Староасирийския период се датира от заселването на семитите до първото военно-политическо издигане на Асирия (от средата на II хилядолетие пр.н.е., т.е. във втора му половина), с което се свързва Средноасирийския период.
В края на XII и началото на XI в. пр. н. е. асирийският цар Тиглат-Пилесар I се впуска в завоевания. В продължение на повече от 30 години асирийските армии ежегодно тръгват към Вавилония, Сирия, Финикия и Източна Мала Азия, подлагат ги на грабеж и опустошение, отвличат в робство огромни маси от хора, облагат местните владетели с данъци. Средноасирийския период приключва с нашествие на арамеите от Арабския полуостров, нахлули в земите на Асирия началото на XI в. пр. н. е.
Новоасирийския период е известен с второто военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия (първите 4 столетия на I хилядолетие пр.н.е.) От края на X в. пр. н. е. Асирия възстановява военното си могъщество и подновява завоевателните набези срещу съседите си. Значителен подем има при управлението на Ашурнасирпал II и Шалманесер III, но след това Асирия отново влиза в период на застой и упадък, свързан с възхода на царство Урарту, разположено на Арменското плато.
Най-блестящият период в историята на Асирия започва в средата на VIII в. пр. н. е. при управлението на Тиглат-Пилесар III, който провежда значителни административни и военни реформи. Създадена е професионална царска армия, добре обучена и организирана и достигаща над 120 хиляди души. Тя има различни родове войски с уеднаквено въоръжение (тежко и леко въоръжена пехота, тежка и лека конница, бойни колесници). Развиват се строителството и благоустройството, включително укрепяване на градовете, строеж на крепости, изграждане на мостове и пътища и усъвършенстване на обсадната техника, транспорта и снабдяването на армията.
Асирия завладява огромни територии, превръщайки се в господар на целия Близък Изток през VIII – VII в. пр. н. е. При управлението на Тиглат-Пилесар III и наследилите го на трона Салманасар V, Саргон II и Сенахериб завоевателните походи следват методично и „с огън и меч“ (т.е. в дух на милитаризъм) разширяват сферата на асирийското могъщество. Военната експанзия достига своя връх през първата половина на VII в. пр. н. е., когато Асархадон покорява Древен Египет и се провъзгласява за фараон (671 г. пр. н. е.). Асирийската империя се простира на хиляди километри – от праговете на Нил до Арменското плато, от Средиземно море до Западен Иран и Персийския залив.
Непрестанните войни и усилията да се държат в подчинение покорените народи в огромната държава в крайна сметка изтощават нейните сили. През 606 г. пр.н.е. под напора на нахлулите външни врагове Мидия и Нововавилонското царство настъпва краят на Асирия. Столицата Ниневия, в която последният велик асирийски цар Ашурбанипал е събрал огромна библиотека от над 20 хиляди глинени плочки с клинописни текстове, е превзета и разрушена.
Вижте също Асирийци Списък на асирийските царе Асирийска източна църква
Източници
Външни препратки
Асирия – първата световна империя в istorianasveta.eu
Категория:Исторически държави в Близкия изток