Карл Шмид (Цюрих, 10 май 1914 г. – Цюрих, 13 август 1998 г.) е швейцарски художник, активен от 30-те до 90-те години на ХХ век. Бил е живописец, скулптор, гравьор, илюстратор, график и преподавател.
Биография
Карл Шмид е роден в Цюрих. Баща му, който е от еврейски произход, загива през Първата световна война. Майка му, която остава в крайна бедност, страда от епилепсия и шизофрения; при всяка нейна хоспитализация Карл е изпращан в сиропиталище, където прекарва детството и част от юношеството си Свидетелство на дъщерята, Eva Schmid-Schuckardt
Мечтае да стане хирург, но проявява и страст към дърворезбата, затова е насочен да чиракува като дърводелец. Това му обучение по занаятчийство ще бъде решаващо за цялото му творчество. Посещава вечерно училище и някои курсове за напреднали в Училището за изкуства и занаяти.AA.VV, „Tentativo di un'immagine di vita“ Част от свободното си време Карл прекарва в обществената библиотека в Цюрих, където чете всичко, с пристрастие към литературата и особено към изкуството. През годините на формирането си се запознава с художници като Оскар Кокошка и Ернст Лудвиг Кирхнер.Eigenmann,"Tentativo di un ritratto" Шмид и Кирхнер се срещат в Давос, в санаториум за лечение на туберкулоза, от която и двамата страдат. "...Общото им страдание от една и съща болест, но още повече общият им ентусиазъм за нова експресивна концепция на изкуството, ги сближава и бързо се развива дълбоко приятелство."
През 1932 г. Карл посещава като слушател лекциите на Пол Клермон, професор по хирургия в Цюрихския университет. Клермон забелязва младежа да рисува съсредоточено в лекционната зала, оценява работата му и го наема като хирургически илюстратор – първият в Цюрихския университет. От 1932 до 1941 г. рисува илюстрации за научни публикации.
Жени се за д-р Ерика Билфингер, психиатър. От брака се раждат две деца.
Научните му рисунки привличат вниманието на Валтер Гропиус, един от съоснователите на Баухаус, който кани Карл Шмид в Америка, за да преподава във Висшето училище по дизайн в Харвард. Благодарение на Гропиус той получава предложение от Дисни да бъде илюстратор на анимационен филм. Гропиус запознава Карл Шмид с Йоханес Итен, директор на Цюрихското училище за приложни изкуства (днес Университет по изкуствата в Цюрих). Итън иска да го наеме като учител.
През 1944 г. Карл Шмид основава свой клас по научно рисуване, един от първите по рода си, в който преподава до 1971 г. Премества се със семейството си в квартал Зеефелд в Цюрих. Благодарение на сигурните доходи от училището той вече може да си позволи първото си истинско студио в бившата конюшня на Вила Херолд на Клаусщрасе.
През пролетта на 1944 г. Карл Шмид се среща за първи път с Ханс Арп в дома на свои приятели и колекционери на изкуство в Цюрих. По това време Арп страда от смъртта на първата си съпруга, Софи Таубер-Арп, която загива година по-рано при инцидент в дома на Макс Бил, където двамата са на гости.K.Schmid,"Segni e modi di un’amicizia" По-късно Макс Бил придружава Арп в студиото на Шмид, за да помогне на приятеля си да преодолее депресията чрез нови артистични проекти. От този момент нататък между Шмид и Арп се заражда приятелство и сътрудничество за цял живот. Шмид подготвя за Арп дървени релефи, дърворезби и книгата на художника Elemente (Елементи).
През 1956 г. Карл Шмид започва да води и подготвителен курс (Vorbereitungsklasse) в Училището за приложни изкуства. През 1962 г. се премества в студиото си в Гьокхаузен. В ателието той организира различна среда за всяка работа: живопис, дърворезба, техники за гравиране, дори ковашка работилница, където ще създаде повечето от своите произведения от желязо и бронз през 70-те и 80-те години на ХХ в.K.Schmid, casa a Gockhausen Единствената му ретроспективна изложба се провежда през 1965 г. в Хелмхаус и показва негови творби заедно с тези на учениците му: „Karl Schmid und seine Schüler“ (Карл Шмид и неговите ученици).K.Schmid, „Karl Schmid e i suoi allievi“
От 60-те години на XX век получава много поръчки в областта на архитектурата: създава стенописи в училища, обществени и частни сгради в кантоните Цюрих, Цуг, Граубюнден и Тичино.
През 1971 г., на 57-годишна възраст, той се оттегля преждевременно от преподавателската си дейност: болестта, от която страда от известно време, се влошава, но той не спира да създава множество творби, включително стенописи. През втората половина на живота си Карл става все по-изолиран: "...Накрая, дългите години, в които се оттегля от всички свои приятели, за да изпълни своята артистична мисия, го довеждат до безгранична самота".
Карл Шмид умира на 13 август 1998 г. в болницата Ноймюнстер в Цюрих. Погребан е в гробището Friedhof Uetliberg.
Творчество Творчеството на Карл Шмид включва рисунки, литографии, дърворезби, щампи върху тъкани, маслени картини, акварели, гоблени, барелефи, скулптури от дърво, камък и желязо, стенописи и архитектурни релефи.
„Изкуството на Карл Шмид варира от строго натуралистични творби (научни илюстрации) до абстрактни композиции.“ Brennenstuhl, Esperimenti di design educativo
„Той владее най-различни графични техники, работата му обхваща широк спектър от материали и въпреки това е безспорно, че рисуването е с най-висок приоритет за него.“ Werder, per i 70 anni di Karl Schmid
Декоративни творби „Карл Шмид е майстор на съпричастността към модерната архитектура.“.
В края на 70-те години на XX век Федералният технологичен институт в Цюрих (ETH) иска да му присъди почетна степен по архитектура, но той отказва.Лариол, интервю на Харди Хеп Създава стенописи в училища, обществени и частни сгради в кантоните Цюрих, Цуг, Граубюнден и Тичино.
Някои от най-важните му произведения: 1965 – 1966 Детска градина „Altbach“, Брутизелен (ZH) – Стенопис 1965 – 1967 Schulhaus Gutschick, Винтертур p.454 – 455 – 1965, Градина на символите, дъбови релефи (атриум-приземен етаж), 1967 г., стенопис (пред входа) 1966 г. Дом за възрастни Нойбюл ZH-Wollishofen p.138-140-141 – Dämmerung (здрач), стенопис (стълбище), указателни знаци от желязо (във входното антре), стенопис със зодиакални знаци, 12 зодиакални знака, железни стенни релефи (по един на всеки от 12-те балкона на етажа) 1967 Изследователска станция Agroscope, Цюрих – 40-метров стоманобетонен фриз над входа (Betonfries) 1968 Спортен комплекс Trü, Scuol GR, Швейцария – Стенопис в закрития плувен басейн 1970 г. Кантонално училище „Рамибюл“, Рамистрасе 58, Цюрих Karl Schmid, Wandgemälde, Eichenreliefs. Farbgestaltung, 1970 auf mural.ch – Online–Dokumentation der modernen und zeitgenössischen Wandmalerei – Стенописи: трапезария, вход към столовата, коридор-гараж, стълбище-атриум 1974 Гробище Friedhof Uetliberg – Цюрих www.e-periodica.ch – Подова мозайка 1975 Жилищна сграда, Клаусщрасе 4, Цюрих – Абстрактен пейзаж – Входно антре и стълбище 1980 Casa Schmid – Lionza (Centovalli – Ticino) – Външно боядисване на стени
Изложби Карл Шмид е независим, идеалистично настроен художник, който не желае да участва в пазара на изкуство. Предпочита да продава творбите си директно на колекционери, които познава лично. Редките му изложби се правят само по инициатива на държавни или частни институции.
През 1957 г. рисунките му са изложени в груповата изложба „Рисунката в творчеството на млади швейцарски художници и скулптори“, Берн, Кунстхале, 3.8.1957 г. – 8.9.1957 г.Der Silthaler Единствената му ретроспективна изложба се състои през 1965 г. заедно с учениците му от Училището за приложни изкуства: „Karl Schmid und seine Schuler“ (Карл Шмид и неговите ученици). Цюрих, Helmhaus 23.01 – 28.02.1965 г. По този повод Кунстхаус Цюрих се сдобива с релефа от черешово дърво Die Lustmühle Kanton Aarau,Neuenschwander, Karl Schmid un seine Schüler (Мелницата за удоволствия в кантона Аарау). Самостоятелна изложба в рамките на изложбата „Петима швейцарски художници“ в SKA на Вердмюлеплац в Цюрих от 6.3.1991 г. до 19.4.1991 г.mostra personale di K. Schmid През 2004 г. самостоятелна изложба е организирана от фондация „Рундфунк“. През 2004 г. фондация „Ритер-Хюрлиман“ организира посмъртна изложба „Спомени за Карл Шмид“ (Erinnerungen an Karl Schmid). Устер, Вила Грюнхолцер, от 1.5.2004 г. до 16.5.2004 г.Mostra postuma, „Ricordi di Karl Schmid“ Изложбата се проведе в Устер.
Преподавател През 1944 г. Карл Шмид започва да преподава научно рисуване в Училището за приложни изкуства в Цюрих по покана на директора Йоханес Итен. През 1956 г. му е поверено и преподаването на подготвителен курс. "Той прие тази отговорна задача с бащинска преданост. (...) Неговите велики примери за подражание, Рудолф Щайнер и Хайнрих Песталоци, го вдъхновяват да се отнася към учениците си с най-голямо уважение. Той внесе много нови идеи в преподаването си, особено в най-простите упражнения. Но той изискваше те да бъдат изпълнени с абсолютна отдаденост и перфектно майсторство. Той постоянно насочваше учениците си да установят връзка с „красотата“, за която мечтаеха, с чувствителност, постоянство и грижа.". „Карл Шмид е роден учител. Формалните елементи, материалите и вътрешните творчески процеси са това, което той предава на ученика. (...) Шмид преподава на ученика не само стил, а визия за целия вълнуващ свят.“
Проекти, изпълнявани с ученици 1958 г. – Брошурата Punktgeschichten / „Истории за точки“, реализирана като проект на класа. „С най-простите инструменти – остър пирон – учениците правят гравюри върху полирани дъски от крушово дърво. След това шаблоните се отпечатват в печатницата. Чрез това аскетично просто упражнение по дизайн учениците осъзнаха безкрайното творческо богатство, което може да се открие във всички неща, дори в най-малката творческа възможност – точката“. 1962 – 1962 г. – Илюстрации за хербарий: „Unkräuter“, (Malerbe) за компанията Ciba-Geigy (днес Новартис.
„Всички диви растения на Швейцария трябваше да бъдат точно представени в акварел. Цялата работа продължава седем години и в крайна сметка включва около 180 акварелни плочи, изработени с изключителна прецизност.“ По същото време се провежда и дидактичен опит с учениците в областта на дизайна: сервиз от дървени прибори за хранене.
1965 г. – графично преиздание на „Historia Plantarum“ на Конрад Геснер. 1965 г. – Карл Шмид е поканен от Кунстхаус Цюрих да изложи свои творби в Хелмхаус.
„Той с удоволствие се съгласи и предложи да покаже и творбите на учениците си от предварителния курс и от класа по научна илюстрация. Той смяташе, че техният образователен принос е съществена част от творческата му работа.“
Макс Бил, на когото е възложено да изготви предложение за реформа на Училището по изкуства и занаяти, заявява в заключенията си, че институтът трябва да бъде закрит поради остарелите методи на преподаване. Той смята, че иновативно е преподаването само на няколко курса, сред които споменава този на Карл Шмид.
Ученици Оливиеро Тоскани, моден и рекламен фотограф, писател, политик, комуникатор, създател на корпоративни изображения и рекламни кампании за Benetton, Шанел, Esprit, Fiorucci. Учи в Училището по изкуствата в Цюрих през 1961 г. Тоскани си спомня, че именно той го насочва към фотографията: по това време той иска да стане художник. Шмид го води в Цюрихската зоологическа градина, за да рисува животни (това е един от педагогическите му методи) и след като вижда рисунките му, го съветва да стане фотограф. Харалд Наегели, ученик от 1957 до 1962 г. Известен е като „Цюрихския пръскач“, предшественик на уличното изкуство в края на 70-те години. Ханс Руеди Гигер, от 1959 до 1960, живописец, дизайнер, илюстратор и скулптор. В областта на специалните ефекти в киното, в сътрудничество Карло Рамбалди, създава главното същество във филма „Чужденецът“, отличен с „Оскар“ за най-добри специални ефекти през 1980 г. Кърт Лоуренц Мецлер, от 1958 до 1963, скулптор Харди Хеп, от 1962 до 1966, художник, чертожник и музикант. Фреди М. Мюрер, от 1960 до 1964, режисьор, сценарист, разказвач, фотограф и дизайнер. Ернст Генци, 1951 – 1954, скулптор Лео Пол Ерхард, 1966 – 68, скулптор и фотограф (сътрудничи с Toscani)