Цѐрово или Церѐво (; , Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли дервент между най-източните склонове на Мала река и Малка Нидже.
История Античност В прохода Кирли дервент са открити останки от път от Елинистическата епоха, който се е свързвал около Горно Върбени или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестидския цар Арабей I.
В Османската империя
В XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Црево като българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Черова (Tchérova). Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джерово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 54 къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Церовон (Τσέροβον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 200 „православни гърци, подчинени от българското насилие в 1904 година“ и 161 „схизматици българомислещи“.
В Гърция През 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.
По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церово има 60 къщи славяни християни. Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион. Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.
Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.
Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана – в Австралия, САЩ и Канада.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Церово на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Ристов дол Ρίστο Ντόλ Ту Христу Τού Χρήστουреката, която минава през Церово Багрова Родина Μπάγροβα Ροντίνα Баграйка Μπραγραίϊκαвръх на СИ от Церово и на И от Баница Кара Дуру Καρά Ντουρού Маври Петра Μαύρη Πέτραвръх в Радош на ЮЗ от Церово (1008,8 m) Барата Μπάρτα Валтос Βάλτοςместност на ЮЗ от Церово, на ЮЗ под Кара Дуру Стърно бърдо Στέρνο-Μπόρντο Аргалиос Άργαλειόςвръх на Ю над Церово (857 m) Сирките Σίρκιτε Ѕиѕифиес Τζιτζιφιέςрека на Ю от Церово Кирли дервент Στενά Κιρλι Δερβέν Клисура Κλεισούραпролом на ЮЗ от Церово
Преброявания 1913 – 402 1920 – 399 1928 – 492 1940 – 620 1951 – 636 1961 – 468 1971 – 261 2001 – 139 2011 – 66
Личности
Родени в Церово Никола Настев (Попнастев, 1866 – 1929), български просветен деец Лечо Настев (Попнастев, Лечо, Леко Церовски, 1879 – 1903), български революционер Стефан Настев (Попнастев, 1875 – ?), български революционер
Други Сашо Настев (1900 – 1971), български режисьор и писател
Български общински съвет в Церово в 1941 година Ташо Попатанасов Георги Чеганчев Стефо Колеров Атанас Данев Атанас Шулев Атанас Настев Михаил Стаев Георги Гиошков Стефо Костов Дамянов
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево