Гулинци (, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Γκιούλεντς или Γκιουλέντζα, Гуленц, Гулендза) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 28 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) по пътя за Костур.
История На мястото на Родонас има останки от средновековно селище, за което свидетелстват останките от сграда от византийската епоха в местността Тумба ливада.
В Османската империя През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Гулинци. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Гюлюнче с 82 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
През XVIII век Али паша Янински заселва в селото турци юруци. В края на XIX век Гулинци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гулинци като българско село.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гулинци е споменато два пъти – веднъж като Гуленци (Goulentzi), село в Леринска каза с 27 домакинства и 82 жители цигани и втори път като Гулинци (Goulintzi), село в каза Джумали със 110 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 350 българи.
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гулинци в 1900 година живеят 20 турци и 150 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гуленци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 39 къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят и 16 българи екзархисти и 18 албанци християни.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гюлюнци (Γιουλιούντσι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 189 мюсюлмани.
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гулинци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гюлинци (Гjулинци) има 15 къщи турци. След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства с 91 души. В 1926 година селото е прекръстено на Родон.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Гулинци на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Брамос Μπράμος Лохагу Коскина Λοχαγού Κοσκινά
Преброявания 1913 – 97 жители 1928 – 110 жители 1940 – 283 жители 1951 – 220 жители 1961 – 240 жители 1971 – 180 жители 2001 – 107 жители 2011 – 93 жители
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево