Вощарани

Воща̀рани, още Воща̀рени, Вошча̀рани или Овча̀рани (, Мелити, до 1926 година Βοστεράνη, Востерани или Βοστάρανη, Востарани, , Тюрбели), е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено на Стара река (или Брод или Вощаранска, на гръцки Палиорема), на 20 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пирица, разклонение на Малка Нидже.

Землището на Вощарани граничи на изток с това на Крушоради, на запад – с Неокази и Върбени, на север – с Асаново село и границата със Северна Македония, която се намира на 4 километра. На юг граничи с Баница, Забърдени и Горничево.Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 84.

История

Според предания, записани в края на XIX век от Гьорче Петров, селото първоначално се е намирало по на юг от сегашното си местоположение, в местността Старо село. Няколко овчари се преместили от Старо село на ново място, наречено впоследствие Овчарани. Когато дошли още заселници и новото село се разрастнало поради недостига на вода се наложило отново да се преселят, край Стара река, на сегашното си място. В Османската империя Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Вощарани със 198 домакинства.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 349 – 350. ISBN 2-283-60452-4.

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Вощеран с 37 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вущарни (у турците Тулбелие) като българско село.

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Тюлбели като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.

На 6 април 1874 година селото посреща тържествено новоназначения охридски български митрополит Натанаил. „Тази вечер“ – се отбелязва в дописка във вестник „Левант Таймс“, „селото представляваше жива панорама; по всета нощ се слушаха големи веселби с песни, сички селяни занимаваха се с посретението на гостите си с голема готовност; по сичко село беше разлеяна боринена илюминация. На другий ден в неделя дедо Натанаил отслужи божествената служба в селската черкова, която ако и да беше доволно големичка, не можа да побере сичкото множество.“Македония: Сборник от документи и материали, София, 1878, с. 299.

В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 107 български семейства (840 души) и 92 турски къщи с 306 мъже турци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вощарани (Vochtarani) е посочено като село в Леринска каза с 300 домакинства с 512 жители българи и 503 жители мюсюлмани.

През 1896 година Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише за Овчарани:

Към 1900 година Вощарани е едно от селата в Леринска каза, подведомствени на Охридската епархия на Българската екзархия. Български учител във Вощарани е Димитър Ставрев от Лерин, а свещеник – поп Васил.Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20, 22. Към края на XIX век учител на децата на малкото гъркомански семейства в селото е местният жител Наумче Ушлинов.Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 85.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вощарени има 810 жители българи и 600 жители турци, а Гьорче Петров пише, че селото има 131 българо-екзархийски и 109 турски къщи. Според Георги Попхристов, който за кратко е назначен за учител в селото през 1899/1900 година, местните турци са „от най-лошите в околията“.Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вощарени е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 235 къщи.

Към 1901-1902 година ръководител на ВМОРО във Вощарани е Ичо Неданчев.http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_38.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1984, с. 196.Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 86.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вощарани има 1032 българи екзархисти и 56 патриаршисти и функционира българско училище.

По време на Илинденското въстание от 1903 година 86 души участват във въстаническите чети, от които са убити петима. Убити от турците са и мирните граждани Зафир Иванов и Стойче Колев. Христо Силянов пише, че след въстанието към април 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на Българската екзархия. Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти. Във връзка със споровете с Патриаршията обаче църквата във Вощарани, която от 1891 година е недостъпна за българите-екзархисти, е затворена.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 5 септември българското население е затворено в джамията и хюкюмата и селяните са бити. Пострадват двамата кметове Васил Марков и Трифун Гилев и селяните Коста Мишев, Трайко Гочев, Ваньо Трайков, Русе Петрев, Илия Колев, Васил Ристев, Гиче Барджов, Мице Танов, Ташо Стойчев, Божин Ристев, Коле Ванков, Косто Тръпчев, Стойче Гонев, Недан Чавдаров, Дино Крушорадец, Мице Дельов, Мице Костов, Лазо Ристев, Ристо Вельов, Пандил Ванев и Петре Корчаков.Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Вощарани (Βοσταράνη), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 644 „православни гърци, принудени към схизмата в 1904 година“ и 1000 „схизматици българомислещи“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вощарани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Овчарани има 200 къщи славяни християни и 200 къщи турци. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от Понт (включително и от КавказХроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89 – 90, 156-157. Според данни от вощаренци, събрани към 1960 г., преселниците от Кавказ са християни, но не гърци и не говорят гръцки – пак там, с. 89.) и Източна Тракия. Бежанците са оземлени за сметка на земите на изселилите се турци, както и на местни християни, собствеността на които не е призната от гръцките власти.Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 55 бежански семейства с 211 души. В 1926 година селото е прекръстено на Мелити.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация „Охрана“. След изтегянето на германците в 1946 година 20 души от Вощарани са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

В селото има три църкви – „Свети Илия“ (1877), „Света Ирина“, и „Свети Георги“, в подножието на която има развалини от по-стара църка, известна като Бела църква (Μπέλα Τσρκφα). Съборът на селото е на Илинден по стар стил (19 – 20 юли),Официален сайт на бившия дем Вощарани. който след 1988 година се превръща в най-важното събитие за населението с македонско национално самосъзнание в Гърция, гравитиращо около партията Виножито.

През 2013 година кметството на селото изпраща петиция с 200 подписа, с която от гърцката власт се иска в основните и средните училища на селото обучението да бъде на македонска литературна норма.И Македонците во Грција бараат да учат на мајчин јазик, 02.04.2013 г.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Вощарани на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Цуцано или Частано или Туцано Τουτσάνο Визактра Βυζάκτραместност на Ю от Вощарани и на С от Забърдени Църновръх Τσαρνοβρικ Маври Корифи Μαύρη Κορφήвръх на ЮЮИ от Вощарани и на ССИ от Забърдени Бричен Турчин Μπρίτσιν Τούρνα Гимно Γυμνόвръх на ЮИ от Вощарани и на СИ от Забърдени Врагова падина Βράγου Παντίνα Дяволопетрасма Διαβολοπέρασμαместност на ЮИ от Вощарани и на СИ от Забърдени Краста Κράστα Псоротопос Ψωρότοπος местност на ЮИ от Вощарани и на СИ от Забърдени, СИ под връх Крастите (840 m) Перийца или Пирийца Πιριΐτσα Пиги Πηγήместност и връх на ИЮИ от Вощарани и на СИ от Забърдени (1017 m) Присово Πρίσοβο Просилион Προσήλιονвръх на И от Вощарани (1013 m) Марчинско Μαρτσίνσκο Анатолико Άνατολικόместност на ЮИ от Вощарани Камен дол Κάμεν Ντόλ Петрорема Πετρόρεμαрека на И от Вощарани, ляв приток на Стара река Добро поле Ντοπροπόλιε Гонимон Γόνιμονместност и връх на И от Вощарани (914 m) Пожарница Ποζαρνίτσα Драгата Δραγάταместност на СЗ от Вощарани Кара Топрак Καρά Τοπράκ Катофли Κατώφλιместност на СЗ от Вощарани и на ССИ от НеоказиПреведена и като Мавродактило като част от община Неокази.

Преброявания 1913 – 1519 жители 1920 – 1292 жители 1928 – 1388 жители 1940 – 1759 жители 1951 – 1666 жители 1961 – 1756 жители 1971 – 1445 жители 1981 – 1511 жители 2001 – 1535 жители 2011 – 1432 жители 2021 – 1212 жители

Личности Родени във Вощарани Ване Христов Аврамов (1875 – след 1948), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание Георги, свещеник в Гявато, деец на ВМОРО Екатерина Оклева, българска учителка и революционерка от ВМОРО Илия Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина Дядо Ичо Вощарански (1850 – ?), български революционер от ВМОРО