Васил Захариев Карагьозов е български опълченец.
Биография Роден е в 1853 година в пиринското село Бельово (тогава в Османската империя).
Карагьозов участва в Сръбско-турската война от 1876 година в доброволческата армия, командвана от генерал Михаил Черняев, в Трети руско-български батальон на генерал Фьодор Де Прерадович. За участието си във войната е отличен с медал „Рат за освобождение и независимост 1876-1877-1878“ и орден „За храброст 1877 – 1878“ от сръбския княз Милан Обренович, които днес се съхраняват в Историческия музей на Самоков.Стамболийски, Бойчо. Позабравените опълченци, в. „Приятел“. Последен достъп: 10.04.2022.
След края на войната Карагьозов заминава със сръбски паспорт от Кладово за Плоещ и е препратен в Кишинев, където се записва доброволец в българското опълчение за участие в Руско-турската война. Зачислен е на 29 април в състава на Шеста дружина под командването на подполковник Николай Беляев,Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 51, 53. в пета рота, преномерирана на 23 юни в четвърта рота. На 23 май е произведен ефрейтор. Уволнен е на 27 април или на 17 юни 1878 година от втора рота.
Награден е със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен на 20 април 1878 година за битката при Шейново.
След Освобождението живее в Самоков. Притежава фурна и хан. През 1884 година става спомоществовател за издаването на спомените на Де Прерадович за Освободителната война. Написва спомени за участието си във войната. Умира на 20 май 1935 година в Самоков.
Източници
Категория:Български опълченци от Македония Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Български имигранти от Македония в Самоков Категория:Родени в област Благоевград Категория:Починали в Самоков