Украинският национализъм () е идеология, както и обществено-политическо движение, което има за цел да създаде и развие независима украинска национална държава и/или да защити националната идентичност. Национализмът изисква преди всичко национално самосъзнание, осъзнаване на националната общност на група хора.The National Question in Yugoslavia: Origins, History, Politics Ivo Banac Google Books
Признаците на украинския национализъм се виждат преди всичко в поезията на Тарас Шевченко, където украинският национализъм действа като съвкупност от ценности на личността и нацията, самобитна култура и държавна независимост.В. Лісовий. Націоналізм український // Філософський енциклопедичний словник / В. І. Шинкарук (гол. редкол.) та ін. — Київ: Інститут філософії імені Григорія Сковороди НАН України: Абрис, 2002. — С. 412.
История Терминът „национализъм“ е предложен от Йохан Готфрид фон Хердер (nationalismus) в края на 1770-те години.T. C. W. Blanning (2003). The Culture of Power and the Power of Culture: Old Regime Europe 1660—1789, Oxford University Press, ст. 259—260, ISBN 978-0-19-926561-9. Неговото развитие е тясно свързано с разпадането на класовото разделение на обществото, съществувало в историческата епоха между ранния феодализъм и индустриализацията.
Възникване на течението
Както и за много други етнически групи в Европа, според Мирослав Хрох, украинското национално възраждане започва в края на XVIII век, с прояви на научен интерес към езика, литературата, фолклора и историята на родния край. В Левобрежна Украйна група образовани благородници, потомци на казашки офицери, започват изследвания на украинския език и фолклор. Техни представители са авторите на първото литературно произведение, създадено на народния украински език („Енеида“ от Иван Котляревски през 1798 г.), първата национална история на украинците („История на русите“) и др. През 1830-те години това движение се разгръща не само в Харков, но и в Киев, където Николай I основа Киевски императорски университет „Св. Владимир“, който има за цел да русифицира украинската интелигенция, но това не спира на разпространението на украинската идея в него. Тарас Шевченко също израства в Киевска област, чиято първа стихосбирка през 1840 г. („Кобзар“) оказва огромно влияние върху развитието на националното движение чрез комбинация от национални и социални елементи. Под влиянието на приднепърските украинци, както и на славянските народи от Хабсбургската монархия през 30-те години на ХlX век в Лвов се формира патриотична група от гръкокатолически свещеници и семинаристи. Най-важните постижения на тяхната дейност са руската граматика и първото литературно произведение на разговорния украински език на Галиция – алманахът „Русалка на Днестър“.
През 1846 г. в Киев е създадено Кирилово-Методиевото братство с национално-украинската си програма, но на следващата година дружеството е разобличено, а членовете и поддръжниците му са арестувани и след това осъдени на дълги срокове на заточение. Революцията в Галиция през 1848 г. се превръща в кратък подготвителен етап на национално и културно възраждане и допринесе за развитието на динамично политическо движение на галицийските украинци. Мощни движещи сили тук са организиращата роля на УГКЦ и до известна степен политиката на Виена, която използва русините в борбата срещу полската власт в Галиция. Възникват национални организации, оглавявани от Главната руска рада с местни клонове, появява се и украинската преса. Единството на националните сили е улеснено от парламентарните избори и дейността на украинските депутати, както и работата на украинските делегати в Славянския конгрес. Разработена е национално-политическа програма, която провъзгласява единството на всички украинци и издига лозунга за разделянето на „коронната земя на Галиция“ с цел преодоляване на преобладаването на поляците в населената предимно с украинци Източна Галиция. При австрийския неоабсолютизъм обаче, политическите национални организации се оттеглят, а националното движение, представено от консервативно духовенство и русофилски староруси, и губи позициите си.
Междувременно украинската интелигенция на Руската империя се възползва от относително либералната политика на времето. Писатели и историци в Санкт Петербург се събират около списание „Основа“, появява се мрежа от обществени сдружения. След Януарското въстание от 1863 г. (в което участват голям брой украинци) започва преследване на членовете на движението „украинофили“, което се разглежда като „полска интрига“. Това се обяснява с факта, че полското национално движение се развива паралелно с украинското в същото време. Валуевският циркуляр отказва правото на съществуване на украинския език, а издаването на книги на този „несъществуващ“ език е забранено. В началото на 1870-те години общностите се възраждат и в интелектуалните среди на Киев, университетските професори Володимир Антонович и Михайло Драгоманов очертават по-определени национални и политически програми. Скоро обаче условията за развитие на национално-културното движение се влошават. Провеждат се редовни репресивни действия, по-специално с Емския указ.
От средата на 60-те години на XlXвек се възражда националното движение в Галиция. Предпоставка за това е установяването на австрийския конституционализъм, който гарантира основни граждански права и дава възможност за политическа дейност. Консервативната група „московчани“ започна да губи популярност, отстъпвайки място на по-младото поколение народовци (украинофили). Създават се национални организации като „Просвета“ през 1868 г., които с помощта на многобройни читални разпространяват народната просвета и възпитават националното съзнание. През 1873 г. културно-научното дружество „Шевченко“, а през 1880-те години се появяват първите украински кредитни кооперации. Агитацията сред селяните се извършва съвместно с гръкокатолическото духовенство. Това допринася за успеха, но в същото време принуждава да се поставят много по-умерени цели. Следователно интелектуалци като Иван Франко и Михайло Павлик стават инициатори на радикалното и социалистическо течение, което се развива под влиянието на идеите на Драхоманов, който по политически причини през 1876 г. емигрира от Руската империя. През 1890 г. те основават първата украинска политическа партия – Руско-украинската радикална партия. Създават се патриотични спортни дружества: „Сокил“, подобно на чешкото, и „Сич“, с бързи темпове нарастват периодичните издания на украински език.Каппелер А. Національний рух українців у Росії та Галичині: спроба порівняння // Україна: культурна спадщина, національна свідомість, державність. — Київ: Наук, думка, 1992 — С.105-108
Счита се, че възникването на украинския национализъм се случва в началото на XVIII – XIX век, като признание за собствените им културни особености на казашко-благородния елит и културните интереси на новата интелигенция. Самото понятие „национализъм“ е въведено през 1880-те и 1890-те години. По това време то се идентифицира главно с културното самоопределение на украинската интелигенция или като алтернатива на „шовинизма“.
В края на XIX и началото на XX век
Терминът „национализъм“ навлиза в украинската журналистика през 1880-те и 1890-те години. Първоначално този термин не се използва за обозначаване на конкретна политическа доктрина, но предоставя доста широк спектър от социално-политически идеи и предпочитания на украинците. Например в своите „Писма от Днепърска Украйна“ Борис Хринченко изтъква сред украинските активисти „формални националисти“, които „показват ангажираност към всичко украинско: към украинския език, към украинската литература, дори към украинското облекло – но само…“, и „съзнателни украински националисти“, или, както по-късно станават известни, „национално съзнателни „украинци“.Грінченко Б. Листи з України Наддніпрянської // Грінченко Б. — Драгоманов М. Діалог про українську національну справу. — К. : Ін-т укр. арехографії НАНУ, 1994. — С. . В края на XIX и началото на XX век ситуацията се променя: разделянето на украинското национално движение на отделни конкуриращи се течения и борбата между тях водят до идеологизиране и политизиране на понятието „национализъм“.
Първоначално, в духа на ортодоксалния марксизъм, украинските социалдемократи започват да отъждествяват „украинския национализъм“ с „буржоазната интелигенция“ и нейните усилия да ръководи освободителното движение на масите. Тогава те въвеждат понятието „украински буржоазен национализъм“. През 1910 г. Лев Юркевич пише, че „с възраждането на неисторическите нации, с националното самоорганизиране на класите в тях – националната буржоазия, която нарича себе си „интелигенция“, се опитва да ръководи народа, покрит с патриотична идеология, което вдъхновява за нейната сляпа услуга.“Рибалка Л. Про патріотизм // Наш голос. — 1910. — Ч. 1. — С. 115. Един от най-активните противници на „буржоазния национализъм“ е публицист, който излиза под псевдонима „Дм. Закопанец“ – в бъдеще авторът на известния манифест на радикалния украински национализъм Дмитро Донцов. Интересно е да се отбележи, че украинските социалдемократи, по-специално Д. Донцов и Л. Юркевич, са смятани за „буржоазни националисти“ от руския социалдемократ и болшевишки лидер Владимир Ленин, заради позициите си относно организацията на работническото движение.
По време на Освободителната война през 1917 – 1921 г.
Украинската либерално-демократична интелигенция от онова време (или, по тогавашната терминология, прогресивна), наричана от социалдемократите „буржоазно-националистическа“, от своя страна също се дистанцира от „национализма“, определяйки го с радикална националистическа идеология, шовинизъм, или споменаване на руските шовинистични кръгове в Украйна като националисти.Украинский вопрос. СПб., 1914 (сучасний український переклад: Українське питання. Київ, 1997) В духа на тази традиция Михаил Грушевски използва термина „национализъм“ в публицистичните си произведения. През пролетта на 1917 г. той припомня, че той и неговите съмишленици винаги са се противопоставяли на „националния ерос“, „национал-шовинизма“ и подчертава, че „защитниците на украинската националност няма да бъдат националисти“.Грушевський М. Народностям України // Великий українець. — Київ, 1992. — С. 106—107.
Едновременно с Михаил Грушевски, Лев Юркевич и Дмитро Донцов терминът „национализъм“ се използва активно от политическия теоретик Никола Михновски. „Основната причина за нещастието на нашата нация – пише Михновски през 1905 г. – е липсата на национализъм сред широката общественост. В Украйна национализмът е много нисък: нашата нация, с изключение на няколко, предимно интелектуалци, не е националистична.“Кравченко Б. Соціальні зміни і національна свідомість в Україні XX століття. — Київ, 1997. — С. 253—254. Михновски използва термина „национализъм“, за да обозначи политическото съзнание на украинците.
Междувоенен период Повечето изследователи смятат, че появата на радикалното националистическо движение е реакция на украинското общество срещу поражението при Украинската революция от 1917 – 1921 г., премахването на истинската украинска държавност и разделянето на етническите украински земи между други държави. Факторите за разпространението на украинския национализъм включват: моралният и политически упадък на украинските политически партии в емиграция, съществуването на социални групи, способни да се самоорганизират под националистически лозунги (студенти и украински офицери), нарастващото влияние на тоталитарните, десни радикални движения в Европа, демокрации, за които украинският въпрос е маргинален, в края на краищата, идеологическата еволюция на личности, които оказват влияние върху общественото съзнание и съществуването на слаба, но собствена традиция на националистическо мислене.