118-и батальон Шуцманшафт (; ) Natalia Petrouchkevitch, Wilfrid Laurier University, Victims and criminals: Schutzmannschaft battalion 118 (Belarus, Ukraine). Посетен на 13 април 2022 е помощен полицейски батальон, функционирал по време на окупацията на Беларус от нацистка Германия по време на Втората световна война.

Батальонът участва в наказателни операции, в тясно колабориране с подразделенията на Оскар Дирлевангер. Ядрото на батальон Шуцманшафт 118 се състои от украински националисти от Буковина в Западна Украйна. Тя е свързана с ултранационалистическата „Организация на украинските националисти“, с по-малкото и крило „Мелник“. Деветстотин от членовете на ОУН в Буковина осъществяват марш към Източна Украйна като членове на паравоенния Буковински батальон. След подсилване от доброволци от Галиция и други части на Украйна, Буковинският батальон има общ брой 1500 – 1700 войници. Когато Буковинският батальон е разпуснат, много от неговите членове и офицери са реорганизирани в Шуцманшафт батальони 115 и 118.Academia.edu. Per A. Rudling, „Terror and Local Collaboration in Occupied Belorussia: The Case of Schutzmannschaft Battalion 118. Part One: Background“ Historical Yearbook of the Nicolae Iorga History Institute (Bucharest) 8 (2011), p.202 – 203 Посетен на 13 април 2022 Сред хората, включени в Шуцманшафт батальони 115 и 118, са украински участници в клането в Бабин Яр.

118-и батальон Шуцманшафт е сформиран от нацистите през пролетта на 1942 г. в Киев в Райхскомисариата Украйна. Той се основава на батальон 115, отделяйки се от последния, но включва и съветски военнопленници.Hgs.oxfordjournals.org. Holocaust Genocide Studies (Spring 2012) 26(1): 29 – 58 The Khatyn Massacre in Belorussia: A Historical Controversy Revisited. Посетен на 13 април 2022 Сто от членовете на трета рота на 115-и батальон формират първата рота на 118-ия батальон; той е най-активната част от батальона, смятан за негов елит и се състои предимно от националисти от Западна Украйна. Допълнителни две нови роти са съставени от съветски военнопленници, предимно украинци и местни доброволци от Киевска област.Fortunecity.com. Registrar of Canadian Citizenship, Canada: Minister of Citizenship and Immigration v. Katriuk. Reasons for Judgement. Docket: T-2409-96 including brief history of Battalion 118. Посетен на 13 април 2022 Германският командир на батальона е щурмбанфюрер Ерих Кьорнер, който има собствен щаб от германци, командван от Емил Зас.

През 1944 г. батальонът, воден от бившия офицер от Червената армия Григорий Васюра (на 27 години, екзекутиран през 1987 г. в СССР),Sunnewsnetwork.ca. Brian Daly, QMI Agency (April 25, 2012), New information links Montrealer to WWII massacre. Sun News, via Internet Archive. Посетен на 13 април 2022 е обединен обратно в батальон 115 и прехвърлен от Източна Прусия във Франция, където се присъединява към 30-а Вафен гренадирска дивизия на SS.

Операции През ноември 1942 г. новосформираният батальон 118 е прехвърлен в Минск (окупирана Белоруска ССР, сега столица на суверенна Беларус), и оттам за приблизително една година в нова база в покрайнините на бившата Втора полска република. Той е активен в района до юли 1944 г.Zur Geschichte der Ordnungspolizei 1936 – 1942, Teil II, Georg Tessin, Dies Satbe und Truppeneinheiten der Ordnungspolizei, Koblenz 1957, s.172 – 173 През това време батальонът участва в германските действия за омиротворяване, част от политиката на „мъртвата зона“ за унищожаване на стотици беларуски села, с цел премахване на опорната база за предполагаемите партизани. 60-те големи и 80-те по-малки действия, засягащи 627 села в окупирана Беларус, включват операция Hornung, Draufgänger, Cottbus (с 13 000 жертви), Hermann (с 4280 жертви) и Wandsbeck. Цели еврейски общности са унищожени по общата заповед на Курт фон Готберг с необходимата подкрепа, осигурена от батальони 115 и 102, руската РОА, балтийските сътрудници, белоруската помощна полиция и SS-Sturmbrigade „Дирлевангер“. Те се бият и с полското подполие. Близо 50 души дезертират от 115-и батальон през зимата на 1942 – 1943 г., докато десетки членове на 118-и батальон се присъединяват към УПА във Волиния.Rudling 2011, p. 11 (205).

През пролетта на 1944 г. поради съветската контраофанзива батальон 118 и батальон 115 (само украински) Marc Nadon (January 29, 1999). „Vladimir Katriuk Reasons for Judgement“. Docket: T-2409-96. Chapter: The War in Ukraine: Phase One. The Minister of Citizenship and Immigration. Посетен на 4 юли 2014 са обединени около Източна Прусия в единен батальон с до 600 души. През август 1944 г. всички те са транспортирани с влак до Безансон във Франция, за да формират 30-а Вафен гренадирска дивизия на SS заедно с други украински формирования. Докато са в село Валдерхарн, някои членове се свързват с френските партизани от FFI и една нощ мнозинството дезертира, за да се присъедини към тях. Те се наричат 2-ри украински батальон „Тарас Шевченко“ на френските вътрешни сили (). Въпреки това французите след войната искат да ги изпратят обратно в Русия, в съответствие с техните международни споразумения, поради което много от бившите доброволци продължават службата във Френския чуждестранен легион, за да избегнат репатрирането.Євген Пінак. „Українці в інших арміях“. Другі визвольні змагання (1938 – 1950) (на украински). Українське військо у ХХ-ХХІ сторіччі.

Обвинение в зверства и военни престъпления Поради участие в поредица от наказателни акции, някои членове на Шуцманшафт батальон 118 по-късно са обвинени в извършване на най-брутални зверства и военни престъпления по време на Втората световна война.Books.google.bg. Leonid D. Grenkevich; David M. Glantz (1999). The Soviet Partisan Movement, 1941 – 1944: A Critical Historiographical Analysis. London: Routledge. pp. 133 – 134. ISBN 0-7146-4874-4. Едно от тях е Клането в Хатин, село в Беларус, в района на Логойск, област Минск. На 22 март 1943 г. населението на селото е избито от 118 батальон.

В Хатин членовете на батальон 118 напълват плевнята на колхоза с цивилни, подпалват я и използват картечница, за да убият цивилните, които се опитват да избягат от пламъците. Един свидетел заявява, че Владимир Катрюк е бил особено активен участник в зверството. Според съобщенията той стои зад неподвижната картечница и стреля по всеки, който се опитва да избяга от пламъците. В процеса на Съветския съюз за военни престъпления през 1973 г. се чува, че трима членове на батальон Шуцманшафт 118 са убили група белоруски дървосекачи по-рано същия ден, подозирайки, че са част от народно въстание. „Видях как Иванкив стреля с картечница по хората, които тичаха в прикритие в гората, а Катрюк и Мелешко стреляха по лежащите на пътя“, разказва свидетелят. Шутцманшафт батальон 118 е отговорен главно за създаването на немските „мъртви зони“. Политиката на мъртвата зона включва унищожаване на общности, заподозрени или способни да помогнат на съветските партизани, които са устроили засади срещу нацистките сили в Беларус.

Персонал

Батальонът се състои от 3 роти с общо 500 души, които от своя страна са разделени на 3 взвода:

Команден състав Ерих Кьорнер, депутатите Константин Смовски и Шудря

Командири на подразделението: Първа рота: хатуптман Ханс Вьолке (командир), Винитски (заместник) Втора рота: Херман (водач), Францук (заместник) Трета рота: Мюлер (водач), Нарадко (заместник)

Командири на взводове: Василий МелешкоChaskor.ru. Д. Жуков, И. Ковтун (15 април 2013). „Григорий Васюра: палач Хатыни“. Частично цитируется по книге „Русские эсэсовцы“, Жуков Дмитрий Александрович, и Ковтун Иван Иванович, изд-во Вече, 2010. Частный Корреспондент. Посетен на 13 април 2022 Пасичник Григорий Васюра (до декември 1942 г.)

Началник-щабове: Корниец (до декември 1942 г.), Григорий Васюра (от декември 1942 г.)

Известни редници Имената на записаните лица включват: И. Козинченко, Г. Спивак, С. Сахно, О. Кнап, Т. Топчий, И. Петричук, Лакуста, Лук̀ович, Щербан, Варламов, Хренов, Егоров, Суботин, Искандеров, Хачатурян и Владимир Катрюк, замесени от свидетел заедно с Иванкив и Мелешко. Осъдени в Съветския съюз и осъдени на малки затворнически присъди (по политически причини, като добри граждани) са: Федоренко, Голченко, Вертелников, Гонтарев, Функ, Медведев, Яковлев, Лапо, Осмаков, Сулженко, Трофимов, Воробьов, Колбасин и Муравьов.

Вижте също Хатински мемориален комплекс

Източници

Petrouchkevitch, Natalia. Victims and Criminals: Schutzmannschaft Battalion 118 (Belarus, Ukraine). Thesis, Department of History, Wilfrid Laurier University, 1999.

Външни препратки Позорная тайна Хатыни Сигнал – Хатинските камбани

Категория:Полиция на Нацистка Германия Категория:Военни престъпления на Германия през Втората световна война Категория:Военни формирования от чужденци на Нацистка Германия Категория:Военна история на Беларус Категория:Национализъм в Украйна Категория:Батальони Категория:Шуцщафел Категория:Хатин