Бандеровците (: бандерівці, : banderowcy, : бандеровцы) – това в тесния смисъл на израза са членове на революционната фракция на Организацията на украинските националисти; „Енциклопедія українознавства“, T. 1, Lwów 2000, s. 88, ISBN 5-7707-4048-5. също и разговорен термин за украинци, участвали в геноцида на поляците във Волиния и Източна Малка Полша, и извършили антиеврейски погроми.Irekw.internetdsl.pl. Obraz Stepana Bandery w polskiej świadomości narodowej. Посетен на 13 април 2022 Името идва от фамилията на лидера на ОУН-Б – Степан Бандера (понякога се използва и терминът „бандити“Alfred Andrzej Burnatowski: Dziennik młodzieńca. Sanok: Exodus, 1992, s. 17.).
В спомените си някои поляци използват термина бандеровци, за да означават извършителите на масовите убийства във Волиния и Източна Малополша, независимо дали са членове на УПА или не. По същия начин терминът „бандеровци“ в здравия смисъл – отнасящ се до партизани от УПА, членове на ОУН-Б или украински милиционери – се използва в спомените на някои евреи. Не е ясно обаче дали името е функционирало в подобен смисъл сред украинците, които също са станали жертва на украински националистически организации, защото не са ги подкрепяли или защото са сътрудничили на НКВД.
Терминът „бандеровци“ се появява и в комунистическата пропаганда, главно в Съветска Украйна и по-рядко в Полша. Примерът на украинските националисти е цитиран по това време, за да се демонстрира превъзходството на комунистическата система над националистическото движение. В пропагандата терминът „бандеровци“ също не се използва в строг смисъл и има унищожителен тон: той служи за дискредитиране и демонизиране на движението, с което се свързва Степан Бандера.
Произход на термина Терминът произлиза от името на Степан Бандера (1909 – 1959), ръководител на Организацията на украинските националисти, създадена през 1929 г. като обединение на движения, включително Съюза на украинските фашисти. Carlbeckpapers.pitt.edu. Rudling, Per A. (November 2011). "The OUN, the UPA and the Holocaust: A Study in the Manufacturing of Historical Myths". The Carl Beck Papers in Russian & East European Studies. University of Pittsburgh (2107). p. 3 (6 of 76 in PDF). ISSN 0889-275X. Посетен на 13 април 2022Cooke, Philip; Shepherd, Ben (2014). Books.google.bg. Hitler's Europe Ablaze: Occupation, Resistance, and Rebellion during World War II. Skyhorse Publishing. p. 336. ISBN 978-1632201591. Посетен на 13 април 2022 Съюзът, известен като ОУН-Б, е участвал в различни зверства, включително убийства на цивилни, повечето от които са етнически поляци. Това е резултат от екстремната полонофобия на организацията, но жертвите включват и други малцинства като евреите и ромите .Books.google.bg. Lower, Wendy; Faulkner Rossi, Lauren (2017). Lessons and Legacies XII: New Directions in Holocaust Research and Education. Northwestern University Press. pp. 170 – 171, 174. ISBN 978-0810134508. The victims of the Holocaust had a difficult time identifying precisely who intended to murder them; the usual terminology was „Banderites,“ which indicated adherents of a particular political tendency, or „Bulbas,“ which indicated the insurgent force initiated by Taras Bulba-Borovets.[p. 174] Посетен на 13 април 2022Risch, William Jay (2011). Books.google.bg. The Ukrainian West: Culture and the Fate of Empire in Soviet Lviv. Harvard University Press. pp. 55, 65, 69. ISBN 978-0674061262. Посетен на 13 април 2022Терминът „бандеровци“ е използван от самите бандеровци, от други по време на Холокоста и по време на кланетата на поляци във Волиния и Източна Галиция от ОУН-УПА от 1943 – 1944 г. Тези кланета довеждар до смъртта на 80 000 – 100 000 поляци и 10 000 – 15 000 украинци. Aapjstudies.org. Rossoliński-Liebe, Grzegorz (2016). "Stepan Bandera, Dr. Andrii Portnov, and the Holocaust: Is the Bandera Myth Detached from the Person?". The American Association for Polish-Jewish Studies. Retrieved 2016-04-23. [Andrii Portnov's article from the Frankfurter Allgemeine Zeitung (8 January 2016)] informs the readers about the use of the term Banderites in Soviet propaganda, but he [Portnov] forgets to mention that the OUN members did call themselves such and regarded Bandera as their leader when they were murdering Jews during the pogroms in summer 1941 and when they, in the uniforms of the Ukrainian police, were helping the Germans to shoot Jews in 1942 and 1943. He also ignores the fact that Ukrainian nationalists perceived themselves as Banderites and were perceived as such by others during the ethnic cleansings of the Polish population in Volhynia and eastern Galicia. Finally, he does not inform the readers that Bandera never condemned the atrocities committed by the OUN and UPA. Посетен на 13 април 2022
Според Тимъти Д. Снайдер, терминът продължава да се използва (често унизително) за описание на украинските националисти, които симпатизират на фашистката идеология и се смятат за последователи на мита за ОУН-УПА в съвременна Украйна.Nybooks.com. Snyder, Timothy (February 24, 2010). "A Fascist Hero in Democratic Kiev". The New York Review of Books. Посетен на 13 април 2022
История Първата операция за убийство, извършена от Организацията на украинските националисти (ОУН) с активното участие на тогава 25-годишния Бандера, е убийството през юни 1934 г. на Бронислав Пиерацки, министър на вътрешните работи на Полша. Бандера лично е предоставил на убиеца оръжието на убийството – пистолет с калибър 7,65 мм. Żeleński, Władysław (1973). Books.google.bg. The Assassination of Minister Pieracki [Zabòjstwo ministra Pierackiego]. Poland: Institut Literacki. pp. 20 – 22, 72. Biblioteka „Kultury“ volume 233. Посетен на 13 април 2022 Следващият му арест и осъждане превръщат Бандера в мигновена легенда сред войнствените украински националисти от Втората полска република. Бандера, който бяга от затвора след германската инвазия в Полша през септември 1939 г., предлага услугите си на нацистка Германия в замяна на постоянна финансова и логистична подкрепа.Books.google.bg. Motyl, Alexander J. (2000). Encyclopedia of Nationalism. Vol. Two-Volume Set. Elsevier, Academic Press. p. 40. ISBN 0080545246. With over one hundred contributors. On February 10, 1941, Bandera called a conference of radicals in Kraków, Poland. The conference refused to accept Melnyk as leader, and named Bandera head of the OUN. This led to the split of the OUN in the spring of 1941 into two groups: OUN-B (Banderites), who were more militant, younger and supported Bandera, and OUN-M (Melnykites), who were generally older, more ideological. Посетен на 13 април 2022
На 10 февруари 1941 г. се провежда конференция за ръководството на ОУН в Краков, Полша. От 1939 г. начело на ОУН е поставен Андрий Атанасович Мелник, основателят на ОУН. Той е избран заради по-умерената и прагматична позиция; привържениците му се възхищават на фашизма на Мусолини, но осъждат нацизма. Въпреки това, една по-млада и по-радикална подкрепяща нацизма фракция на ОУН са недоволни. Именно на тази конференция разколът се затвърждава. Този контингент на ОУН, подкрепящ радикалния нацизъм, отказва да приеме Андрий Атанасович Мелник за ръководител на ОУН и вместо това определя Бандера. Това води до разцеплението на ОУН през пролетта на 1941 г. на две групи: ОУН-Б (бандеровци), които са по-войнствени, по-млади и подкрепят Бандера, и ОУН-М (мелниковци), които като цяло са по-възрастни и по-идеологически. През февруари 1941 г., няколко месеца преди нападението на Германия срещу СССР, Бандера става водач (провидник) на фракцията на ОУН-Б, или Бъндеровци. Пет месеца по-късно, през юли 1941 г., самият Бандера е арестуван и изпратен в концлагер в Германия. Там е лежал в затвора до 1944 г.
ОУН-Б формира украински отряди на смъртта, които извършват погроми и кланета както самостоятелно, така и с подкрепата на германците.Rossolinski, Grzegorz (2014). Books.google.bg. Stepan Bandera: The Life and Afterlife of a Ukrainian Nationalist: Fascism, Genocide, and Cult. Columbia University Press. pp. 112, 234 – 235, 236. ISBN 978-3838266848. The OUN-B organized a militia, which both collaborated with the Germans and killed Jews independently. Посетен на 13 април 2022
За да осигури максимално въздействие на кампанията за систематично етническо прочистване на оспорваната територия, фракцията на ОУН-Б разпространява антисемитска, расистка и фашистка пропаганда сред обикновените селяни и други украинци. : 235 – 236 Подпомогнат от Стецко, Шухевич и Ленкавски (шеф на пропагандата на ОУН-Б), Бандера написа манифест, озаглавен „Украинска национална революция“, който призовава за унищожаване на така наречените етнически врагове. Манифестът информира местните жители как да се държат и включва конкретни инструкции за избиването на евреи, поляци и украински противници на фашизма. : 237 Worldcat.org. Piotrowski, Tadeusz (1998). Poland's Holocaust: Ethnic Strife, Collaboration with Occupying Forces and Genocide in the Second Republic, 1918 – 1947. Jefferson, NC: McFarland & Company. p. 209. ISBN 0-7864-0371-3. OCLC 37195289. OUN leaflets appeared on the city streets. They read: „Exterminate the Poles, Jews and communists without mercy. Do not pity the enemies of the Ukrainian National Revolution!“ Посетен на 13 април 2022
„По улиците на града се появяват листовки на ОУН. В тях пише: „Изтребвайте поляците, евреите и комунистите безмилостно. Не жали враговете на Украинската национална революция!“
Бандера координира погромите индиректно. Той не е участва в тях; той остава в района на окупирана Холмщина (полска Хелмска земя ) по-на северозапад. : 237