Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.
История В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.
Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.
Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела. Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.
Население Население по официалните преброявания в България. 1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г. 1395 1360 891 575 377 266 241 188 108
Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г. българска турска ромска друга не се самоопределя 103 0 0 0 0
Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г. Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7 г. 107 14 48 37 5 3 0 0
Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г. Общо 0-4 5-9 10-14 15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49 50-54 55-59 60-64 65-69 70-74 75-79 80-84 85+ 108 0 2 2 1 0 2 4 3 3 3 8 12 9 15 12 15 12 5
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 108 100,00Българи 103 95,37Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 5 4,62
Културни и природни забележителности Паметник на Боян Чонос. Затворената църква. Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок. В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона. Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.
Редовни събития До 1960-те години празник на селото е 12 юли, Петровден. Впоследствие празникът е променен на 12 август.
Бележки
Категория:Села в област Видин Категория:Населени места в община Димово