Това е непълен списък на български хайдути със сравнително малко биографични данни от много краища на Балканския полуостров, населявани с българи.

__NOTOC__ А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А + Ангел Стоянов Кариотов (1812 – 1864) – родом е от село Драгойново. На неговото име е наречен Ангелов връх в Рила Александър Николов (неизв.) – родом от Ямбол, хайдутувал в Ямболско, Сливенско, Котленско, Делиормана и Добруджа. Али Сираков (втора половина на 18 в. – неизв.) – помак родом от Чомаковци, подвизавал се с малка дружина в Плевенско, Луковитско, Белослатинско, Севлиевско и Ловчанско по кърджалийско време. Алтънлъ Стоян (ок. 1767 – 1828) – родом от Котел, хайдутува от 1810 година в Котленския Балкан. Ангел войвода (неизв.) – действал в Троянско и Ловчанско. Ангел войвода (ок. 1825 – 1864) – родом от Берковица, по професия кожухар. действа в Берковския Балкан от 1855 до 1864 г. Ангел Гюрджинов (ок. 1840 – неизв.) – родом от Серес, предводител на малка чета, действала в районите на Пирин, Али Ботуш и Беласица през 1862 – 1870 г. Ангел Зотев (ок. 1770 – неизв.) – родом от в хасковското село Дрипчево. Ангел войвода (1812 – неизв.) – родом от село Новаково, заедно със Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията се воюват из Родопите, Странджа, Сакар, Бакарджиците, Стара планина, Средна гора, тракийските полета и Цариград. Анджо войвода (неизв. – ок. 1800) – роден е в Източна Тракия и воюва с кърджалиите пет години. Участва в битка на връх Драгойна. Загива в сражение с турците. Арнаут Пеню (средата на 18 в. – неизв.) – родом от Сливен, хайдутувал през 20-те години на XIX век. Арнаут Стоян (ок. 1800 – неизв.) – родом от Македония, хайдутувал през 30-те години на XIX век с малка чета. Аршинко войвода (ок. 1870 – неизв.) – родом от Жеравна, отбива нападения на кърджалиите в края на XVIII и началото на XIX век. Атанас Танкоолу (ок. 1820 – неизв.) – родом от Калофер, започнал борбата след 1840 г. След присъединяването през 1867 г. към него на Пенко Райков и Христо Първанов разширява периметъра на действие от Калоферско до Сърнена Средна гора и Тракия. Атмаджа войвода (ок. 1665 – неизв.) – името му е неизвестно, а Атмаджата му е прякор, даден от турците. Името му е свързано с това на Страхил войвода. Действа в районите на Стара планина, Средна гора, Бакарджиците, Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Огражден.

Б Бабу (Бабо) войвода (неизв.) – считан е за един от вехтите български войводи. Действа през втората половина на XVII век в планините на Македония и Албания. Четата му достига до 500 души и прави известно нападение в Битолския Безистен. През 1670 година се среща с известния турски пътешественик Евлия Челеби, изпратен да събира данъка зехире беха, който е поразен от внушителна бойна организация на четниците. Байко хайдутин (неизв.) – заедно с Илчо войвода в Първото търновско въстание през XVI век отбива войските на Синан паша. Бакоя хайдутин (неизв.) – бил е един от четниците на Гълъб войвода през 1830 – 1840 г. Бало войвода (неизв.) – действа през първата половина на XVIII век в Кюстендилско. Балко войвода (неизв.) – родом е от село Гявато през XVII век. Когато властите поискали да го арестуват, съселяните му се вдигнали срещу турците начело с Митре Николов. Балко бил убит, а Митре като водач и подстрекател бил осъден на смърт. Балчо войвода (втората половина на XVII век – неизв.) – роден в село Поибрене, по професия колар. Участва в Голямата турска война 1689 – 1690 г. като войниган. Бяга от турска служба и сформира чета в Пазарджишко с която воюва в западна Тракия, Средногорието и Родопите. Балю войвода (неизв.) – от село Угърчин. Бан байрактар (неизв.) – името му се знае от народна песен от Софийско. Банги войвода (неизв.) – родом от Радювене, хайдутувал на запад от река Искър. В местността, която днес се нарича „Банговец“ построил малка дървена крепост. Бейко Гащанов (ок. 1835 – неизв.) – роден в село Калугерово в бедно семейство. Белко Божков (1612 или 1615 – 1635) – родом от Спростране, водил малка чета. Заловен от турците е осъден и обесен в Битоля. Белчо хайдутин (края на XVII век – ок. 1720) – родом от село Гявято, движи се с малка чете из Македонските планини. Билчин войвода (неизв.) – споменаван в народни песни. Един от най-старите хайдути, прочиствал Котленско и Сливенско. Блажин войвода (Щерю Латин) (неизв.) – споменаван в народни песни. Боби войвода (неизв.) – действа с малка чета в Троянския Балкан. Богдан войвода (ок. 1820 – неизв.) – родом от Тетевенско, като съвсем млад е четник при Бойчо войвода, а след 1850 г. води собствена чета, действала в Тревненския и Габровския Балкан. Дружината е разбита, а войводата загива. Богдан войвода (неизв.) – воювал в началото на XVI век и споменаван в народни песни от Сливенско. Богдан войвода (неизв.) – подвизава през първите десетилетия на XV век в Средногорието. Богдан войвода (между 1765 и 1770 – 1809) – родом от Копривщица, бранил селото от кърджалийските погроми с малка чета. Богдан Цеперански (ок. 1830 – между 1856 и 1858) – роден в село Цепераните. Богдан войвода (неизв. – 1657) – загинал в бой с част на Мехмед Кюпрюлу при Аврамови колиби. Богдан войвода (неизв.) – оказал съпротива срещу налагането на исляма в Разлога през XVII век. Богдан Шаманов (ок. 1755 – 1792) – хайдутувал в Северна България, главно по поречието на река Осъм, по Дунава в Никополско, по долината на Осъм и в местността Чалана, около 1780 и 1792 г. Богдан юнак (неизв.) – един от вехтите войводи, подвизавал се в Силистренско и Тутраканско. Богдан юнак (неизв.) – действал в дъбовите гори около Каменлар и Добруджа. Богдан Лютица (неизв.) – роден в село Калище и хайдутувал до средата на XVIII век. Богдан хайдутин (неизв.) – има народни песни за него, убит от кръчмаря на село Урумкьой. Богдана бойвода (неизв.) – възпята е в народни песни и според преданията е върлувала в Централна Стара планина, в Троянско. Богатин войвода (1814 – 1891) – роден е в село Лъки. Божди Димитър (неизв.) – роден в Малък Самоков и бродил из Странджа с малка дружина в средата на XVIII век. За по-мащабни дела обединявал четата с тези на Хаджи Константин и Джялооглу Тодор. Божил войвода (неизв.) – роден в Дряновско в началото на XIX век. Движи се с малка чета в Дряновско, Габровско, Севлиевско и Еленско. Божил Бахов (ок. 1840 – неизв.) – родом от Сливен и участник в четите на Панайот Хитов, Никола Аджема и Филип Тотю. Божко Дундар (началото на XVII век – неизв.) – родом от село Цапари, брат на комитата Петре Дундар, хайдутува след 1625 г. заловен от властите и обесен. Бойка войвода (Рада Богагина) (неизв.) – родом от Леденик в края на XVIII век и хайдутувала в началото на XIX век. Наследява четата на Вълчан войвода. С тази чета воюва в Търновско, Габровско, Дряновско и Севлиевско. За нея се пеят песни. Бойна войвода (неизв.) – според песни от Сливенско е била байрактар на Стоян войвода, а според други от Новозагорско е четник на Никола войвода от Търновско. Бойна войвода (неизв.) – за нея се знае от една песен от село Бейдауд. Бойчо хайдутина (между 1835 и 1840 – неизв.) – четник на Панайот Хитов. Бойчо войвода (между 1800 и 1805 – 1856) – родом от село Цепераните. Боряна войвода (неизв.) – действала с малка чета в Котленско и възпята в една песен от Жеравна. Боряна войвода (неизв.) – за нея, детенцето и Иванчо, брат и Стоян, с когото е хайдутувала се знае от една песен. Там е описано бойното и снаряжение. Боянка войвода (неизв.) – хайдутува десет години и за нея е написана народната песен „Боянка войвода и триста души юнаци“. В тази песен се описва как Боянка причаква Керима кадъна, обира царската хазна, след което отрязва стотина арапски глави. В друга песен се разказва за времето, когато бил в гората мъжът и Мирчо пада в ръцете на турците. Боянка оставя хурката, препасва сабята и като догонила разбойниците ги изколила до крак. Босул байрактар (неизв.) – името му се помни от една песен от Охридско. Боян войвода (неизв.) – родом от село Якоруда, хайдутувал в Рила, Пирин и Родопите. Боян войвода (неизв.) – брат на Богдан войвода, воювал в Тревненско и Троянско. Бояна войвода (неизв.) – родом от Сливенско и действала с четата си в Сливенско, Котленско, Дряновско и Търновско по времето на султан Мурад. Бунарджи Минчоолар (60-те години на XVIII век – неизв.) – двама братя, родом от Сливен, през 1793 г. излизат в района на Сините камъни. По-големият брат изненадва турска потеря и я избива до крак. По-малкият батат и байрактар на четата, като чува пукотевицата се притичва на помощ, но в суматохата е убит от брат си. Тогава големият се отказва от четата и хайдутуването, но въпреки това по-късно с други хора и с Кара Съби сформира нова чета. Брояна войвода (неизв.) – името и се помни от една народна песен и от Жеравна, изглежда да е воювала между края на XVII и началото на XVIII век. Будак Стоян (Буюклу войвода) (ок. 1800 – неизв.) – родом от Ямбол и получил името си заради големите си мустаци. Съвместно с Хайдут Велко от 1822 до 1829 години прочиства Странджа планина. постепенно се увлича и разширява дейността си в от Емине до Лозенград, Одрин, Харманли и Сливен. Бързак войвода (неизв.) – един от вехтите войводи. Около 1615 г. действа в Златишка Стара планина и Средна гора. Около 1618 г. убива богатия Хаджи Вели от село Горно Камарци. Негови четници са Ованчо Шошовичеоглу, Младен Халкальоглу и Иван Станоев от село Столник.

В