Лиляна Димитрова Гюзелова, по мъж Хаджибошкова (), е лингвистка, художничка и скулпторка от Северна Македония.
Биография Дъщеря е на българския революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация и философ Димитър Гюзелов и на Донка Иванова от рода на войводата Лазар Дивлянски, една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки.Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки.
Родена е в 1935 година в Чачак, Сърбия, където баща ѝ отива да работи като гимназиален учител, тъй като след излизането от сръбския затвор му е забранено да живее в Македония. Там в 1939 година е роден и брат ѝ Богомил. След освобождаването на Вардарска Македония през 1941 година, Лиляна със семейството си живее в Скопие, където баща ѝ става директор на Радио Скопие. След изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония през 1944 година баща ѝ е убит от македонистката комунистическа власт като „национален предател“.
Дипломира се във Философския факултет в Скопие в 1959 година, учила е в Обединеното кралство, САЩ, Русия и Франция. Работи в Националната университетска библиотека „Климент Охридски“.
Става известна като скулптурка и визуална художничка. Има десетина самостоятелни изложби в страната и в чужбина, като първата е в 1990 година, участва и в няколко групови изложби.
Омъжена е за Петър Хаджибошков, скулптор и художник, почетен член на Македонската академия на науките и изкуствата. Синът им Игор емигрира в началото на 90-те години и се установява във Великобритания; работи в сферата на киното.
Умира на 17 юли 2018 година в Скопие.
Творчество След първата си самостоятелна изложба (1990) се занимава активно с изобразително изкуство. Основни теми, с които се занимава, са историята, женската алтернативна история, събитията от миналото на семейството ѝ, цензурата. Нейните творби са ангажирани и критични.
В периода 1996 – 2006 година работи върху арт инсталация, която нарича Вечното завръщане, посветена на баща ѝ, неговото убийство и клеймото, което държавата е сложила върху децата на репресираните родители и срещу което Лиляна се бунтува. Тя казва:
Четвъртата част на инсталацията (Вечното завръщане – 4 ) е представена в Галерия „Прес ту егзит“ в 2006 година, с помощта на Швейцарската програма за култура в Македония. Това е видеоинсталация, която се излъчва от леко отворена метална кутия. Включени са елементи от направения две години по-рано пърформанс на хълма Зайчев рид край Скопие, когато Гюзелова създава отворен кръг на предполагаемото място на екзекуцията и погребението на баща си. Във видеото са включени и елементи от втората изложба (1997 година, в частна къща в Мачир Маало), както и от третата инсталация 10 години преди това (в „Отворено графичко студио“). В тези два проекта тя се появява с ковчега и парчета хартиени дрехи с ръкописи. Има документи, ръкописи, снимки от семейния архив. Във филма говорят авторката, брат ѝ Богомил Гюзелов, кураторката Сузана Милевска, участват и двама говорители.
С майка ѝ Донка Иванова и нейната революционна дейност е свързана самостоятелната ѝ изложба Женска книга (2010), чрез която Лиляна Гюзелова разкрива непознати за македонската публика сведения.
В годините след смъртта на съпруга си подготвя и открива голяма ретроспективна изложба на творчеството му (2017).
Бележки
Категория:Северномакедонски художници Категория:Северномакедонски скулптори Категория:Българи в Югославия Категория:Родени в Чачак Категория:Починали в Скопие