Бàница (, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 23 km източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля. Землището на селото е 31 km2.
Етимология на името Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.
История Античност и Средновековие На десетина километра югозападно от Баница, в Мала река над рудник „Баница“ са развалините на античната и средновековна крепост Кале.
В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.
В Османската империя
Баница е едно от най-старите села в Леринско. Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2-283-60452-4. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Баниче със 132 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.
В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Баница (Bánitsa) са посочени като българоговорещи.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 265 къщи.
Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баница (Banitza) има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.
Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Баница (Μπάνιτσα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 472 „православни гърци под българската тирания от 1904 година“ и 800 „схизматици българомислещи“.
През 1911 година емигранти от селото основават Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, Канада ().
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1902 година селото има 524 семейства с 1653 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баница има 400 къщи славяни християни. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви. В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.
На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.
Втората световна и Гражданската война
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.
След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:
В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.
В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.
След войните
През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.
В планината над Баница е разположен рудникът ’Баница, който е открит през 80-те години на XX век. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото. Населението традиционно произвежда и големи количества жито.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.Официален сайт на Дем Вощарани.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Баница на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Големи дол Γκολέμι Ντόλ Химарос Χείμμαροςвръх в Радош на ЮЗ от Баница (851,6 m) Дервент Ντέρβεν Дриадес Δρυάδεςместност в Радош на ЮЗ от Баница Река Ρέκα Потами Ποτάμι Смалич Σμάλιτς Хамодендра Χαμόδενδραместност в Радош на ЮЗ от Баница Байрако Μπαϊράκο Лаварон Λάβαρονвръх в Радош на ЮЗ от Баница (1009 m) Нерейци Νερέϊτσι Потистрес Ποτίστρεςместност и връх в Радош на ЮЗ от Баница (744 m) Бейч Μπέϊτς Коцопулу Κωτσοπούλουвъзвишение на СИ от Баница Големо клепало Γκολέμο Κλέπαλο Ипологаху Холери Υπολοχαγού Χολέρηвръх на И от Баница (997,5 m)
Преброявания
Личности
В Баница са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Алексо Джорлев (1878 – 1914), Дзоле Стойчев (1867 – 1909), Илия Которкин (1884 – 1934). От Баница са и гъркоманските дейци Доно Холеров (80-те години на XIX век – 1913) и Ставро Кочев (70-те години на XIX век – ?), както и комунистическият деец и активист на славяномакедонските структури в Гърция Ставро Кочев (1910 – 1976).
Литература Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116 Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки
Категория:Села в дем Лерин