Вселената на поредицата от фентъзи романи за Хари Потър на британската писателка Дж. К. Роулинг се състои от две различни общества: света на магьосниците и света на мъгълите. В романите светът на мъгълите е светът, обитаван от хората без магически способности, с който магьосническият свят съществува съвместно, макар и предимно да остава скрит от немагическите хора. Сюжетът на поредицата се развива във Великобритания от 90-те години на миналия век, но в завоалирано и отделно общество в сянка, в което магията е често използвана и практикувана, а онези, които могат да я използват, живеят в самоналагащо се уединение, криейки способностите си от останалия свят. Терминът „Вълшебния свят“ се отнася до глобалната магьосническа общност, която живее скрита успоредно със света на мъгълите; различните термини се отнасят до различни общности в рамките на една и съща област, а не до отделни планети или светове. Всички нови произведения, които се случват в тази вселена, се пускат под марката Магьоснически свят.

Основни положения Цялата поредица за Хари Потър се развива от 1991 до 1998 г., с изключение на началната глава на първата книга, чието действие се развива на 1 ноември 1981 г., и епилога на седмата книга, развиващ се на 1 септември 2017 г. В различни моменти в хронологията на Хари Потър, ретроспекции и скачане в бъдещето изобразяват 1920-те, 1930-те, 1940-те, 1970-те, 1980-те, 2010-те и 2020-те години. Изобразяването на магьосническия свят е съсредоточено върху магията, която не само се съдържа в предмети като магически пръчки, но е изобразена като вродена способност. Светът е разделен на свят на магьосници и свят на мъгъли. Въпреки че е присъщ талант, магията се усъвършенства чрез изучаване на различни клонове на магията и практическо обучение в умение.

Полагат се много усилия, за да се държат мъгълите в неведение за магията. Първоначално двата свята съществуват съвместно; обаче, преследването на тези владеещи магията означава, че през вековете се въвеждат закони, предназначени да запазят съществуването на магьосническия свят, скрит от мъгълите. Първият и най-важен устав е Международният статут за магьосническа тайна от 1692 г. Омагьосването на мъгълски артефакти е забранено; непълнолетните магьосници са ограничени да използват магия извън училището и всяко умишлено разкриване на магически способности пред общността на мъгълите е наказуемо. Въпреки това се допуска използването на магия в присъствието на мъгъл в случай на животозастрашаваща ситуация (за магьосника или мъгъла). Тези закони се прилагат от Министерството на магията, докато специалната част от него, занимаваща се с изчистването на спомените за магия, има задачата да гарантира, че мъгълите, които са видели магия в действие, няма да останат без „неудобни“ спомени. Изключенията от закона за тайната включват роднини на магьосниците и високопоставени политически лидери; министър-председателят на Обединеното кралство, например.

Както се разбира от първата глава на Хари Потър и Философският камък, ликуването и еуфорията от първото падане на Волдемор през 1981 г. водят до пренебрегването на тези правила за момент, като магьосниците се излагат неразумно пред мъгълите, които са силно озадачени.

Някои аспекти на света на магьосниците са изобразени като по-малко от модерни в сравнение с мъгълския свят, понякога дори старомодни или странни. Технологичното развитие на света на магьосниците изостава значително от това на неговия мъгълски аналог – например свещите се използват за осветление вместо електрически или газови крушки – а совите, по-тромав и по-бавен начин на комуникация, се използват за изпращане на съобщения вместо обикновени телефонни разговори. От друга страна, бухал може да бъде изпратен, за да достави съобщение, без подателят да трябва да знае точното местоположение или телефонния номер на получателя.

Въпреки това съществуват голям брой технологично сложни устройства и повечето от тези устройства съществуват в света на мъгълите. От определена гледна точка може да се види, че магията и електричеството са еквиваленти един на друг в съответните им светове, но електронното оборудване не работи на места, пълни с магия, като Хогуортс и мъгълски устройства, използвани от магьосниците (като напр. камери и радиостанции) могат да бъдат накарани да функционират с помощта на магия вместо електричество. Такива примери обаче са редки; магьосниците рядко използват мъгълската технология, тъй като нямат интерес към нея, дори когато такава технология може да улесни живота им. Чистокръвните магьосници са озадачени от начина, по който работи мъгълската технология и повечето нямат интерес да я разберат (като изключение може да се посочи почитателят на мъгълите Артър Уизли, чиято най-голяма амбиция е „да разбере как самолетът остава горе“). За онези ученици, които проявяват интерес, в Хогуортс се предлагат дисциплини по „Изучаване на мъгъли“. Няколко пъти Хари Потър е натоварен със задачата да обясни работата на обичайната мъгълска технология, като например представянето на телефона на г-н Уизли в Хари Потър и Стаята на тайните; в началото на Хари Потър и Затворникът от Азкабан, Рон Уизли прави първото си телефонно обаждане – с катастрофални резултати за Хари.

Вълшебният свят също не е възприел съвременните мъгълски режими на събиране и предаване на информация. Например, вместо химикал или молив, хартия и електронно оборудване като компютрите, учениците от Хогуортс използват потопени в мастило пера и пергамент, за да водят бележки и да пишат домашните си. Магьосническите пари също са старомодни – те са изцяло метални монети и няма банкноти.

В магьосническия свят има поне един влак – Хогуортс експрес, теглен от парен локомотив. Има радио, но не и телевизия. Вълшебните метли се произвеждат масово, като редовно излизат нови модели, подобно на мъгълските коли. От друга страна, магическите пръчки са ръчно изработени от опитни занаятчии, като всяка отделна пръчка отнема дълъг и усърден труд. Печатането се извършва с механични печатни преси, а не с магия (например „Дрънкало“ е издаван така).

Много аспекти на британския магьоснически свят имат мъгълски еквиваленти. Например, след като навършат 17 години, магьосниците могат да бъдат лицензирани да се магипортират (изчезване от едно място и почти незабавното му появяване на друго място), докато мъгълите могат да се научат и да бъдат лицензирани да управляват автомобили. В петата и седмата година в Хогуортс или мъгълско средно училище се провеждат външни изпити. Някои аспекти на мъгълската поп култура също се отразяват в света на магьосниците, като рок музика, плакати и таблоиди. Няколко млади магьосници прегръщат мъгълската култура с цялото си сърце: като тийнейджъра Сириус Блек, който изпълва стаята си със снимки на мъгълски мотоциклети и рок групи в бунт срещу неговите предубедени, мразещи мъгълите родители. Мъгълска музика се чува във филмовата адаптация на Хари Потър и Орденът на феникса – музика на The Ordinary Boys се чува да свири на фона на общата стая на Грифиндор.

Магьосници и вещици, които са родени от мъгъли или са полукръвни (със смесени мъгълски и магьоснически произход), намират за по-лесно (или дори обичайно) да се интегрират в мъгълското общество и да приемат мъгълските тенденции, тъй като са предразположени към мъгълски начини на израстване. Ученикът от Грифиндор Дийн Томас често споменава украсяването на неговата част от общежитието с плакати на футболния клуб Уест Хем Юнайтед. Албус Дъмбълдор проявява интерес към моделите за мъгълско плетене и боулинг.

География

Във вселената на Хари Потър няма отделна „магическа земя“; магьосническият свят не само съществува заедно със света на мъгълите, но и е в него. Само едно селище във Великобритания, селото Хогсмийд, е дом на изцяло магьосническо население. По-голямата част от местата на вещици и магьосници са интегрирани в по-широката немагическа област. Магьосниците често живеят в малки общности от няколко семейства в мъгълски села като Годрикс Холоу в западните части (дом на семействата Дъмбълдор и Потър) или Тинуърт в Корнуол. Семействата на магьосниците Уизли, Дигъри, Лъвгуд и Фосет живеят близо до мъгълското село Отъри Сейнт Кетчпол в Девън. Много къщи на магьосниците в книгите за Хари Потър са изобразени като в покрайнините на селищата, обикновено изолирани от по-голямата част от местните.

По същия начин, магьосническата улица Диагон-Али се намира в центъра на Лондон, точно до Чаринг Крос Роуд. Влакът Хогуортс Експрес тръгва от истинската гара Кингс Крос, но от перон 9¾. Тези места са скрити от мъгълите чрез магически защити. Много вълшебни места, като остров Дриър край бреговете на Шотландия или стадиона за Световната купа по куидич, и магьосническият затвор Азкабан, се превръщат в невъзможни за намиране на карта. Това е допълнително подкрепено от естествената склонност на немагическите хора да игнорират всичко, което не могат да обяснят или разберат. Замъкът Хогуортс изглежда като изоставени руини за всеки мъгъл, който е достатъчно близо, за да го види. Въпреки че магьосническото общество живее в по-голямата си част заедно с мъгълите, взаимодействието между двете общности на практика не съществува откакто Международният статут за магьосническа тайна е въведен през 1692 г. Малко магьосници са наясно с основната мъгълска култура. В странните случаи, когато може да се наложи магьосник или вещица да се облече в мъгълско облекло, резултатът обикновено е комичен. Докато дийствието в поредицата се развива във Великобритания, има доказателства, че магьосническият свят има места по целия свят. Това е показано в Хари Потър и Огненият бокал, когато се описват много хора на Световната купа по куидич, говорещи чужди езици. Броят на ирландските магьосници, работещи за Министерството и посещаващи Хогуортс, както и различните националности, посещаващи Бобатон и Дурмщранг, предполагат, че границите на магьосническия свят се различават от геополитическите разделения на света на мъгълите. Държави като България и Ирландия обаче имат национални отбори, които ги представят на Световното първенство по куидич – въпреки че мъгълите на тези страни нямат представа, че се провежда състезанието.

Също така в Хари Потър и Затворникът от Азкабан се предполага, че магьосниците са играли роля в древноегипетската история и вероятно стоят зад много исторически чудеса в съвременния свят като египетските пирамиди и гробници.

Животни и растения

Магьосническият свят е дом на много магически същества и растения, някои от които са познати от фолклора и мита. Великани, дракони, еднорози, богарти и таласъми имат роли в поредицата, докато много растения, за които се смятало, че имат магически свойства, като корен на мандрагора, самакитка, асфодел и пелин, също се появяват. В историите тщеславието е, че тези същества и техните магически сили са реални, но са били скрити от векове от немагическия свят, превърнали се като част от фолклора. В Хогуортс са разрешени някои видове домашни любимци: котки, сови, плъхове и жаби. Дж. К. Роулинг написва допълнителна книга за магическите същества, за да допълни основните романи за Хари Потър, озаглавена Фантастични животни и къде да ги намерим.

Закони, свързани с магическите същества И в книгата Фантастични животни и къде да ги намерим, и в едноименния филм често се споменават законите, управляващи магическите същества. Както всички закони, те се променят с течение на времето и варират в различните държави.

Съществуват три различни дефиниции за всички магически същества, дадени в книгата Фантастични животни, които са „зверове“, „същества“ и „духове“, които са определени през 1811 г. от британския министър на магията. „Същества“ се определят като „всяко създание, което има достатъчно интелигентност, за да разбере законите на магическата общност и да носи част от отговорността при оформянето на тези закони“.