Смъ̀рдеш (, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръцко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Смърдеш-Капещица.
История В Османската империя
Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш, спахийски зиамет и тимар, с 1 хане гяури, 53 ергени гяури и 28 вдовици гяурки.
Част от населението на Смърдеш се изселва в 1791 година в Брацигово заедно със слимничани, орешчани и омотчани. От Смърдеш произлиза брациговският род Рамбови. Според австро-унгарския консул в Битоля Франц Карл фон Кнапич през 1877 тодина 8 жители на Смердеш са убити от разбойническа банда, а други 7 за отвлечени като заложници с искане за откуп.Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том ΙIII (1872 – 1878). София, 2001, с. 320-321.
В края на XIX век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Смариес (Smaries).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1300 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смърдеш има 1780 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Смърдеш е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 295 къщи.
В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.Σμάρδεσι През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията – пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2360 българи екзархисти.
След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 47 – 48.
През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203 Както си спомня местен жител,
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Посрещнати са от цялото селото. Темчев пише:
През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени.
След 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Мадисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Смърдеш (Σμαρδέσι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 850 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“ и 750 „схизматици българомислещи“.
Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.
По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Смърдешъ е обозначено като българско селище.
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война 13 жители на Смърдеш са доброволци в Партизанската рота, командвана от поручик Никола Лефтеров.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 151, 235-237. Доброволци в Партизанската рота на Никола Лефтеров, 1 декември 1916 г. Номер Имена Чин Възраст (години) Кога е постъпил в ротата Забележка 1. Иван Стаматов Раков младши подофицер 27 15 ноември 1916 г. 2. С. Иванов Поповски редник 28 15 ноември 1916 3. Ан. Николов П. Киров редник 36 15 ноември 1916 г. 4. П. Стерьов Иванов редник 30 15 ноември 1916 г. 5. Никола Г. Лабаничеров редник 38 15 ноември 1916 г. 6. Радой П. Капцидов редник 28 15 ноември 1916 г. 7. Андон Атанасов Поповски редник 32 15 ноември 1916 г. Починал – 15 август 1917 г.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 20, 21 8. Ламбро М. Кръстев редник 20 12 ноември 1916 г. 9. Лазо Г. Прандов редник 31 12 ноември 1916 г. 10. Пандо К. Христов редник 38 12 ноември 1916 г. 11. Ильо Р. Василев редник 30 12 ноември 1916 г. 12. Кръсто Кардашев (Кардашов) редник 20 12 ноември 1916 г. Починал – 1 декември 1917 г. 13. Тодор К. Наумов редник 19 12 ноември 1916 г.
След войната много жители на Смърдеш се изселват в България (по официален път 24 семейства с 59 души).
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Смърдеш (Смрдеш) има 240 къщи славяни християни.
В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги. Селото пострадва значително по време на Втората световна война,Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).
Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
В селото има четири църкви – старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).
+ Прекръстени с официален указ местности в община Смърдеш на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Самовица Грека Σαμοβίτσα Γκρέκα Монахикон Μοναχικόν връх в Дъмбенската планина на Ю от Смърдеш (1548 m) Скърка Σκάρκα Аномали Άνώμαληвръх в Дъмбенската планина на Ю от Смърдеш (1506 m) Бикова чешма или Бишкова чешма Μπίσκοβα Τσέσμα Пиги Πηγήрека в Дъмбенската планина на Ю от Смърдеш Вълкана чешма Βολκάνα Τσέρμα Ликовриси Λυκόβρυσηместност в Дъмбенската планина на И от Смърдеш Попова нива Πόποβα Νίβα Пападохорафа Παπαδοχώραφαвръх в Дъмбенската планина на И от Смърдеш Плочине Πλότσινε Плака Πλάκαместност в Дъмбенската планина на И от Смърдеш Буче Μπούτσι Анемодармени Άνεμοδαρμένηвръх в Дъмбенската планина на СИ от Смърдеш (1753 m) Супур Σούπουρ Микро Неро Μικρό Νερόизвор на СИ от Смърдеш, И под връх Руселица (1502 m) Ляпка Λιάπκνα Рема Ρέμαрека в Корбец на СЗ от Смърдеш Корбец Γκόρμπες Камбура Καμπούραвръх в Корбец на С от Смърдеш и на ЮЗ от Върба (1582 m) Скърката Σκάρκατα Лимери Λημέριвръх в Корбец на С от Смърдеш Васило нива Βασίλο Νίβα Хорафа ту Васили Χωράφια τοΰ Βασίληместност в Корбец на СЗ от Смърдеш Липовец Λιποβέτσι Мосховриси Μοσχοβρύσηизвор в Корбец на С от Смърдеш Корбец Κορμπέτσι Мавровуни Μαυροβούνιвръх в Корбец на С от Смърдеш и на СЗ от Върба (1611 m) Камна Κάμνα Петромата Πετρώματαместност в Корбец на С от Смърдеш и на З от Върба Калидаг Κάλι Ντάγ Макрилофос Μακρύλοφοςвръх в Корбец на С от Смърдеш и на З от Върба (1640 m)
Преброявания 1913 – 1488 жители 1920 – 718 жители 1928 – 598 жители 1940 – 624 жители 1951 – 0 жители 1961 – 364 жители 1971 – 309 жители 1981 – 265 жители 1991 – 213 жители 2001 – 573 жители 2011 – 314 жители
Личности
В Смърдеш са родени редица български дейци, най-изявени сред които са българският революционер и главен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско Васил Чекаларов, българският лекар, кмет на Пловдив Панайот Костов, войводата на ВМОРО Пандо Кляшев, българският учен, преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена) Филип Атанасов и други.
Външни препратки
Диалектни текстове от Смърдеш в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 32 – 35. Иван Михайлов. Как се бранеше народът. В село Смърдеш, Костурско. Илинденското въстание в Костурско
Бележки
Категория:Села в дем Преспа Категория:Арумънски селища