Марсел Еме () е френски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма, научна фантастика, детска литература, хумор, сатира и документалистика. Биография и библиография във „Fantasticfiction“ Биография и библиография в „Goodreads“ https://sf-encyclopedia.com/entry/ayme_marcel Биография в „SF-Encyclopedia“ Биография в „Енциклопедия Британика“

Биография и творчество Марсел Андре Еме е роден на 29 март 1902 г. в Жоани, Франция, като най-малкото от шест деца. Баща му е ковач към драгунския полк. Майка му умира, когато е на две години, след което семейството се премества в Тур. Той е изпратен да живее при баба си и дядо си по майчина линия в село Вилерс-Робер, където прекара следващите осем години и което ще му послужи за измисленото село в произведенията му. След смъртта им, през 1910 г. се премества в Дол, малък град от региона Франш Конте, при леля си, която няма деца. Учи в местния интернат и завършва с бакалавърска степен колежа в Дол през 1919 г. В периода 1919 – 1923 г. отбива военната си служба в артилерийска част в окупирания Рейнланд (левия бряг на Рейн).

През 1923 г. се мести в Париж, където работи неуспешно в банка, застрахователна компания и като журналист. Работата му като репортер във вестника е неуспешна, но чрез нея се насочва към писателската си кариера.

Първият му роман „Brûlebois“ е издаден през 1926 г., който е приет добре от критиката. Следват романите му „Aller-retour“, „Les Jumeaux du diable“ и „La Table-aux-crevés“, които са комедии за селския живот. Романът му „La Table-aux-crevés“ печели наградата „Ренодо“. Големият му успех идва през 1933 г. с романа „Зелената кобила“, тъмна остроумна сатира на тема сексуалността. След него се насочва най-вече върху писането и публикуването на детски разкази, романи и сборници с разкази.

Един от най-известните му разкази е „Човекът, който преминаваше през стени“. Героят, 42-годишният Дютийл, внезапно открива, че притежава „забележителната дарба да може да преминава през стени с перфектна лекота“, но използването му на дарбата преминава от забавление към все по-зловещи занимания. Разказът е екранизиран през 1951 г. в успешния филм „Гару-Гару: Човекът, който минаваше през стени“ с участието на Бурвил и Джоан Гринууд, а после и в други адаптации.

От 1934 г. започва да пише и филмови сценарии. Като драматург пише след Втората световна война. Постига успех с пиесите си „Lucienne et le boucher, Clérambard“ от 1949 г. и „Tête des autres“ от 1952 г. Много голяма част от неговите произведения са екранизирани във филми и телевизионни сериали.

Марсел Еме умира на 14 октомври 1967 г. в Париж, Франция. В негова чест е кръстен площад в Париж, на който е поставена статуя на писателя вдъхновена от разказа му „Човекът, който преминаваше през стени“. През 2015 г. на негово име е кръстен астероид.

Произведения Самостоятелни романи Brûlebois (1926) Aller-retour (1927) Les Jumeaux du diable (1928) La Table-aux-crevés (1929) – награда „Ренодо“ La Rue sans nom (1930) Le Vaurien (1931) La Jument verte (1933) Зелената кобила, изд. „Евразия-Абагар“ Плевен (1994), прев. Симеон Оббов Maison basse (1935) Le Moulin de la Sourdine (1936) Gustalin (1938) Le Bœuf clandestin (1939) La Belle Image (1941) Travelingue (1941) La Vouivre (1943) Le Chemin des écoliers (1946) Uranus (1948) Les Tiroirs de l'inconnu (1960)

Пиеси Lucienne et le boucher (1948) Clérambard (1950) Vogue la galère (1951) La Tête des autres (1952) Les Quatre Vérités (1954) Les Sorcières de Salem (1954) – пиеса на Артър Милър, преведена от Марсел Еме Les Oiseaux de lune (1955) La Mouche bleue29 (1957) Vu du pont (1958) – пиеса на Артър Милър, преведена от Марсел Еме Louisiane64 (1961) Les Maxibules (1961) La Consommation (1963) Le Placard (1963) La Nuit de l'iguane (1965) – адаптация на риеса на Тенеси Уилямс La Convention Belzébir (1966) Le Minotaure (1967)

Сборници разкази Le Puits aux images (1932) Le Nain (1934)избрано в Автомобилна катастрофа, изд.: Профиздат, София (1989), прев. Николина Гуляшка Derrière chez Martin (1938)избрано в Автомобилна катастрофа, изд.: Профиздат, София (1989), прев. Николина Гуляшка Le Passe-muraille (1943)Човекът, който преминаваше през стени, изд.: „Народна култура“, София (1966), прев. Георги Куфов Le Vin de Paris (1947) Les Bottes de sept lieues (1950) En arrière (1950) Enjambées (1967) Nouvelles complètes, Quarto Gallimard (2002)

Серия „Приказките на игривия котарак“ (Les Contes du chat perché) издадени на английски като „Wonderful Farm“ Les Contes rouges du chat perché (1963) – приказки от 1934 до 1946 г.Червените и сините приказки на игривия котарак, изд.: „Отечество“, София (1984), прев. Добринка Савова-ГабровскаЧервените приказки на игривия котарак, изд. „Евразия-Абагар“ (1995), прев. Добринка Савова-Габровска Les contes bleus du chat perche (1963) – с Роланд Сабатие и Клодин СабатиеЧервените и сините приказки на игривия котарак, изд.: „Отечество“, София (1984), прев. Добринка Савова-Габровска

Есета Silhouette du scandale (1938) Le Confort intellectuel (1949) L'Épuration et le délit d'opinion (1968)

Екранизации

Източници

Външни препратки

Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Френски писатели фантасти Категория:Френски автори на разкази Категория:Френски детски писатели Категория:Френски драматурзи Категория:Френски сценаристи Категория:Френски сатирици Категория:Френски есеисти Категория:Починали в Париж