Нешка Стефанова Робева е българска състезателка, по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореографка, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. Била е членка на Българската комунистическа партия.Филипа Тодева, Нешка Робева унищожи Диков: Саше, как услужливо задаваше въпроси на Бойко!, inews.bg, 7 декември 2013.
Тя е треньорка по художествена гимнастика през 80-те и 90-те години на ХХ век. С нейното име са свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастикаНСА Сектор Художествена и естетическа групова гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика. Като хореограф Нешка Робева създава стотици съчетания за своите гимнастички, както и спектакли на ръководената от нея танцова трупа.Трупа „Нешанъл Арт“
Биография Родена е на 26 май 1946 година в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ (1973). Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова. Участничка е в 4 световни първенства: Копенхаген (1967), Варна (1969), Хавана (1971) и Ротердам (1973). Вицесветовна шампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала на отделните уреди от световните първенства.
След приключване на състезателната си кариера е асистент във ВИФ, а след това работи в Българската федерация по художествена гимнастика. От 1976 година е на работа в дружеството за физкултура и спорт „Левски-Спартак“.
През периода 1974 – 1999 година е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. През този период на световни и европейски първенства, олимпийски игри и световни купи състезателките на Нешка Робева са спечелили 294 медала, сред които: 7 абсолютни световни, 10 абсолютни европейски титли и 1 вицеолимпийска титла индивидуално, както и 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите.
От 1993 година до 1997 година е членка на Европейския комитет по гимнастика.
Известни композиции на Робева в гимнастиката са по „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“, „Кармина Бурана“, „Кармен“, „Аве Мария“, „Лунната соната“, „Лебедово езеро“, „Горещ вятър“, „Интродукция и рондо капричиозо“, „Шанз-Елизе“ и много други.
Рефренът „Нешка няма грешка!“ се появява за пръв път по време на световното първенство във Варна през 1969 година за Нешка като състезателка, но се утвърждава най-вече вследствие от успешната работа на Робева като треньорка.
През 2000 година Робева спира треньорската си дейност и се връща към първата си специалност, като създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която си поставя за цел да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. В нея Нешка Робева е ръководител, постановчик и хореограф на спектаклите. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.
Президент е на клуба по художествена гимнастика „Левски“.
Удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд на България“ и 2 ордена „Георги Димитров“, с „Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка“ (Япония)Ваня Гъркова, Бунтарката Нешка, StandartNews.com, 20 май 2016., званието „Почетен гражданин“ на София, Пазарджик, Кюстендил, Русе, Детройт (САЩ) и на много други градове в България и по света.
Обществени позиции Освен с постиженията си като състезател, треньор, хореограф, постановчик и ръководител на танцова трупа, Нешка Робева е известна и с противоречивите си граждански позиции, както и с активното си участие в политическия живот на България преди и след 10 ноември 1989 г. Депутат е в две Народни събранияНародни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 324. Тя е сред само двамата депутати, които се осмеляват да се обявят и да гласуват против Закона за административното деление през 1987 г., свиващ окръзите до 9 области и окрупняващ общините в селищни системи. Съучредител на създадения през 1988 г. Обществен комитет за екологична защита на Русе – първата неформална дисидентска група в България.
Подкрепа за Николай Бареков През 2014 година Нешка Робева подкрепя водената от Николай Бареков политическа партия „България без Цензура“ преди парламентарните избори. Ансамбълът на Нешка Робева провежда турне в страната заедно с Николай Бареков. През 2015 г. Робева се разграничава от Бареков и партията му, като определя Бареков за свой „провал и урок“.
Рязката смяна в позицията на Робева към Бареков дава повод на сатиричното предаване „Господари на ефира“ да наградят Робева с пародийната награда Златен Скункс. „Господари на ефира“ подчертават коренната промяна в позцията на Робева за период от 4 месеца между септември 2014 г. и януари 2015 г.
Скандали и противоречия Обвинения срещу Робева за насилие и тормоз над непълнолетни Нешка Робева е обвинена във физическо насилие и психически тормоз от гимнастичките Бианка Панова през 1999 г. и непълнолетната тогава Стела Салапатийска през 1997 г. Робева признава, че е удряла свои състезателки, както и дъщеря си, с думите: „Да, и това го знаят всички. Удряла съм и дъщеря си, вас не са ли ви удряли вашите родителите?“. През 2016 г. Робева отново признава, че е удряла гимнастичка.
Коментари за Джон Малкович На 7 ноември 2024 г., чрез социалната мрежа Фейсбук, Робева призовава за протест срещу премиерата на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и Човекът“, поставена на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от режисьора Джон Малкович. Събралата се по призивите на Робева, ПП „Възраждане“, ВМРО и други, главно националистически, партии тълпа застава пред входа на Народния театър и пречи на пристигналите зрители да влязат, в резултат на което пиесата се играе само пред вече влезлите в театъра журналисти. На следващия ден, след като в подкрепа на пиесата се изказват много културни дейци, измежду които Стефан Цанев, Юлиан Вергов, Недялко Йорданов и Теодор Ушев, който заявява, че е бил жертва на тормоз от страна на протестиращите, премиерата се провежда при пълна зала.
Постижения През 1969 г. става световна вицешампионка в многобоя.Световно първенство по художествена гимнастика Като състезателка печели 4 сребърни и 5 бронзови медала от световни първенства: бронз на съчетание без уред в Копенхаген; сребро в многобоя, на обръч и без уред във Варна и бронз на въже; сребро на въже и бронз на обръч в Хавана; бронз на обръч и топка в Ротердам. През периода (1974 – 1999) е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика (с две кратки прекъсвания). През този период златното поколение на възпитаничките на Нешка Робева носи много титли и слава на България.БФХГ – официална уеб страница. За 25 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват на световни, европейски първенства, олимпийски игри и световни купи 294 медала – 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови. През този дългогодишен период Нешка Робева успешно създава екипи от изявени български треньорки, балетмайстори и други професионалисти, които допринасят за успехите на индивидуалните гимнастички и ансамблите. Сред тях са: Златка Аврамова-Пърлева, Лушка Бъчварова, Красимира Филипова, Райна Афионлиева, Наталия Моравенова, Светла Колчевска, Ефросина Ангелова, Деспа Кателиева, Димитричка Маслева, Валентина Ганева и други. На световното първенство в Лондон (1979) Илиана Раева печели златен медал на бухалки (след контестация и бурна 20-минутна подкрепа от публиката) и сребърен на топка. Първата индивидуална състезателка, подготвяна от Робева – Валентина Ганева, също участва в първенството в Лондон. На европейското първенство в Амстердам (1980) българският отбор печели 7 златни и 3 сребърни медала. Илиана Раева е първа в многобоя, на въже, обръч и бухалки и втора на лента. Лилия Игнатова печели сребърен медал в многобоя, злато на бухалки и лента и сребро на обръч. На световното първенство в Мюнхен (1981) България печели 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала. Анелия Раленкова става абсолютна световна шампионка, а Лилия Игнатова и Илиана Раева си поделят сребърния медал в многобоя. Българският ансамбъл печели златен медал. На отделните уреди Раленкова печели златен медал на бухалки, сребърни на въже и обръч и бронзов на лента. Лили Игнатова печели златни медали на въже и обръч и сребърен на бухалки. Илиана Раева е със сребърни медали на обръч и лента и бронзов на въже. На пилона се издигат три пъти по три български знамена. На европейското първенство в Ставангер (1982) състезателките на Нешка Робева печелят 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. Анелия Раленкова става абсолютна европейска шампионка, а Илиана Раева е трета в многобоя. Ансамбълът печели сребро. В шампионата на уредите Раленкова става шампионка на въже и обръч и втора на бухалки. Раева печели сребърен медал на въже и бронзови на обръч, бухалки и лента. Лилия Игнатова става шампионка на лента. На световното първенство в Страсбург (1983) шампионка в многобоя става Диляна Георгиева с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова, които поделят сребърния медал. Ансамбълът е със златен медал. На отделните уреди Диляна Георгиева печели на злато на бухалки и лента и бронз на топка. Анелия Раленкова е със златен медал на обръч и бронзови на топка, бухалки и лента. Лили Игнатова става шампионка на топка и бухалки и бронзова медалистка на обръч. България печели общо 7 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала. Отново три пъти по три български знамена се издигат на пилона. На европейското първенство във Виена (1984) българският национален отбор печели 8 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Анелия Раленковастава е за втори път абсолютна европейска шампионка, a Диляна Георгиева печели бронзов медал. Ансамбълът става европейски шампион. На отделните уреди Раленкова печели злато на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента. Лили Игнатова става шампионка на обръч и сребърна медалистка на топка. Диляна Георгиева става шампионка на бухалки и лента. На световното първенство във Валядолид (1985) България за шеста поредна година е на първо място по медали с 8 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала. Диляна Георгиева отново е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е Бианка Панова. Ансамбълът също печели поредна световна титла. В шампионата на отделните уреди Диляна Георгиева е първа на въже, топка и бухалки и трета на лента. Лили Игнатова печели злато на топка и бухалки и бронз на въже. Бианка Панова печели злато на лента. На европейското първенство във Флоренция (1986) момичетата на Нешка Робева печелят 8 златни и 2 сребърни медала. Лили Игнатова и Бианка Панова стават абсолютни европейски шампионки в многобоя, ансамбълът също се окичва със злато. На отделните уреди Лили Игнатова става шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. Бианка Панова печели същите медали – шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. Адриана Дунавска става европейска шампионка на топка. През 1985 – 1986 г. Георги Дюлгеров снима два филма: „За Нешка Робева и нейните момичета“ и „За момичетата и тяхната Нешка Робева“, в които е показан новаторския ѝ̀ стил на работа. През 1987 г. първото в историята европейско първенство за девойки завършва с пълен триумф на българските състезателки – 9 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал. Елизабет Колева печели многобоя с максимален сбор (за пръв път в историята на голямо състезание) от 40.00 точки, както и златни медали на всички уреди (също за първи път на голямо състезание).