Принудителният лиценз предвижда, че притежателят на патент или авторско право лицензира използването на правата си срещу заплащане, установено от закона или определено чрез съдебно решение или арбитраж. По същество, при принудителния лиценз, физическо лице или компания, които искат да използват чужда интелектуална собственост, могат да направят това, без да искат съгласието на правоносителя, като плащат на правоносителя определена такса за лиценза. Това е изключение от общото правило съгласно законите за интелектуалната собственост, според което правоносителя се ползва с изключителни права, които може да лицензира – или да откаже да лицензира – на други.
Съгласно патентния закон на Обединеното кралство, принудителният лиценз е различен от законния лиценз. Съгласно законния лиценз, сумата е фиксирана от закона, докато в случая на принудителния лиценз сумата се договаря или се определя от съда.Copinger & Skone James on Copyright, Volume 1, Pg: 1589
Авторско право В редица страни законът за авторското право предвижда принудителен лиценз на произведения, защитени с авторски права, за специфични употреби. В много случаи заплащането или авторските възнаграждения, получени за произведение, защитено с авторски права, съгласно принудителен лиценз, са определени от местното законодателство, но също така могат да бъдат предмет на договаряне. Принудителният лиценз може да бъде установен чрез договаряне на лицензи, които предоставят условия в рамките на принудителния лиценз. По същество принудителното лицензиране предвижда, че правоносителите могат да упражняват само изключителните права, предоставени им съгласно закона за авторското право, по определен начин и чрез определена система.
Бернска конвенция Член 11(2) и член 13(1) от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения осигуряват правното основание за принудителен лиценз на международно ниво. Те уточняват при какви условия членовете на Бернската конвенция могат да определят или налагат условия, при които могат да се упражняват изключителни права, например чрез принудителен лиценз. Бернската конвенция гласи, че държавите-членки са свободни да определят условията, при които определени изключителни права могат да се упражняват в техните национални закони. Те също така предвиждат минималните изисквания, които трябва да се определят, когато се прилагат принудителен лиценз, като например, че те не трябва да засягат правото на автора на справедливо обезщетение.
Член 11, параграф 2 гласи, че:
Законодателството на страната от Съюза трябва да определи условията, при които могат да се упражняват правата, посочени в предходния член, но тези условия се прилагат само в страните, където са написани. Те при никакви обстоятелства не трябва да накърняват неимуществените права на автора, нито правото му да получава справедливо възнаграждение, което при липса на споразумение се определя от компетентния орган.
„Предходния член“, посочен в член 11, параграф 2, е член 11, параграф 1, който установява, че:
Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават: излъчването по безжичен път на произведенията си или публичното им съобщаване по какъвто и да е друг начин за безжично разпространение на знаци, звуци или образи; всяко публично съобщаване по жичен път или преизлъчването на произведение, вече излъчено или излъчвано в момента по безжичен път, когато те се осъществяват от организация, различна от първоначалната; публичното съобщаване на произведение, вече излъчено или излъчвано в момента по безжичен път, по високоговорители или други подобни апарати, предаващи чрез знаци, звуци или образи.
Член 13, параграф 1 гласи, че:
Всяка страна от Съюза може да въведе за себе си резерви и условия по отношение на предоставеното на автора на музикално произведение и на автора на текст, който вече е разрешил текстът да бъде записан заедно с музикалното произведение, изключително право да разрешават звукозаписа на това музикално произведение заедно с текста към него, ако има такъв; всички такива резерви и условия се отнасят само за страните, които са ги въвели и в никакъв случай не могат да накърняват правото на тези автори да получат справедливо възнаграждение, което при липса на споразумение, се определя от компетентен орган.
В допълнение към изключителните права, посочени в член 11, параграф 1 и член 13, параграф 1, Бернската конвенция също така предвижда, че членовете могат да определят или налагат такива условия за упражняване на изключителни права в случаите, когато изключително право не е предоставено като право на възнаграждение, например в случай на правото на препродажба или droit de suite, право на препродажба предоставено на наследници или артисти (член 14), и така наречените „права по член 12“ на изпълнителите и създателите на звукозаписи. Членовете на Бернската конвенция могат също да определят или налагат такива условия, когато е позволено ограничаването на изключителното право до простото право на възнаграждение, например правото на възпроизвеждане (член 9, параграф 2), и в случай на „остатъчни права“, тоест право на възнаграждение, обикновено за автори или изпълнители, което остава след прехвърлянето на определени изключителни права.
Съединени Щати В закона за авторското право на Съединените щати има няколко различни принудителни лицензии, включително за недраматични музикални композиции,Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115 обществено излъчване,Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/118, мрежово препредаванеTitle 17 of the United States Code/ https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/111#c, абонаментно цифрово аудио предаванеTitle 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/114#d_2 и цифрово аудио предаване без абонамент, като интернет радио.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/114#d_1 Задължителният лиценз за недраматични музикални композиции съгласно раздел 115 от Закона за авторското право от 1976 г.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115 позволява на лице да разпространява нов звукозапис на музикално произведение, ако той преди това е бил разпространяван обществено, от или по силата на собственика на авторското право.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115#a_1 Няма изискване новият запис да е идентичен с предишното произведение, тъй като принудителната лицензия включва привилегията за пренареждане на произведението, за да го съобрази с интерпретацията на записващия изпълнител. Това не позволява на артиста да променя основната мелодия или основния характер на произведението.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115#a_2За да се възползва от тази принудителна лицензия, записващия изпълнител трябва да подаде заявление и да заплати такси. Заявлението трябва да бъде изпратено до правоносителя или ако не е в състояние да определи правоносителя, до Службата за авторски права, в рамките на тридесет дни от направата на записа, но преди разпространението на физически копия. Непредоставянето на това заявление би представлявало нарушение на авторски права.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115#b В допълнение към заявлението до правоносителя, записващия изпълнител трябва да плати такса на правоносителя. Тази такса се определя от трима съдии по авторско право.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/115#c Въпреки че принудителният лиценз позволява да се правят и разпространяват физически копия на песен срещу определени такси, правоносителя върху основната музикална композиция все още може да контролира публичното изпълнение на произведението или предаване по радиото.Title 17 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/17/106#4 Ако основното музикално произведение е добре известно, произведението може да бъде лицензирано за публично изпълнение чрез организация за права на изпълнение като ASCAP (American Society of Composers, Authors, and Publishers), BMI (Broadcast Music, Inc) или SESAC (Society of European Stage Authors and Composers).
Според Регистъра на авторските права използването на лиценз от раздел 115 преди приемането на Закона за право на цифрово изпълнение върху звукозаписи през 1995 г. е било изключително рядко, като Службата за авторско право на САЩ е получавала по-малко от 20 известия за такива лицензи годишно. До 2003 г. този брой се е увеличил до 214, което, макар и по-високо, не се счита от регистъра за значимо.
Патенти Много системи за патентно право предвиждат предоставянето на принудителни лицензи в различни ситуации. Парижката конвенция от 1883 г. предвижда, че всяка договаряща държава може да предприеме законодателни мерки за предоставяне на принудителен лиценз. Член 5А.(2) от Парижката конвенция гласи: Всяка страна от Съюза има право да предприема законодателни мерки, предвиждащи предоставянето на принудителен лиценз, за да предотврати злоупотребите, които могат да възникнат в резултат на упражняването на изключителните права, предоставени от патента, например провал при изработката . (Вж. също член 5А.(3) до (5) от Парижката конвенция.) Според историка Ейдриън Джонс идеята за принудителното лицензиране „изглежда се е зародила като сериозно предложение през 1830, въпреки че предшествениците могат да бъдат проследени назад в осемнадесети век“ и е популярна в британското антипатентно движение от хиляда осемстотин и петдесета и хиляда осемстотин и шейсета година.Johns, Adrian: Piracy. The Intellectual Property Wars from Gutenberg to Gates. The University of Chicago Press, 2009, , p.274 Напоследък област на ожесточен дебат е тази за лекарствата за лечение на сериозни заболявания като малария, ХИВ и СПИН. Такива лекарства са широко достъпни в западния свят и биха помогнали за управлението на епидемията от тези заболявания в развиващите се страни. Такива лекарства обаче са твърде скъпи за развиващите се страни и като цяло са защитени с патенти.
Съединени щати В Съединените щати, ако федералното правителство или един от неговите изпълнители наруши патент, единственото средство за защита, достъпно за притежателите на патент, е дело в Съда за федерални искове.Title 28 of the United States Code. https://www.law.cornell.edu/uscode/text/28/1498Политиката на Министерството на отбраната на САЩ е да позволява на изпълнителите да нарушават патенти и да защитава изпълнителя срещу искове за нарушаване на патенти за сметка на правителството.Използването на тази разпоредба от агенции, различни от Министерството на отбраната, е рядко. По време на атаките с антракс през 2001 г. през пощенската служба на САЩ, правителството на САЩ заплашва да постанови принудителен лиценз за антибиотично лекарство ципрофлоксацин, ако собственикът на патента, Байер, не намали цената за правителството. Байер намалява цената и правителството отстъпва от заплахата.
Индия В Индия задължителният лиценз може да бъде издаден от Главния администратор на патенти, дизайни и търговски марки съгласно раздел 84(1) от Закона за патентите от 1970 г., ако (1) разумните изисквания на обществеността по отношение на патентованото изобретение не са изпълнени, или (2) патентованото изобретение не е достъпно за обществеността на разумно достъпна цена, или (3) патентованото изобретение не се използва на територията на Индия.
През март 2012 г. Индия предостави първата си принудителна лицензия на индийския производител на генерични лекарства Natco Pharma за сорафениб тозилат, лекарство за рак, патентовано от Байер.
Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС)