Венцел Евсебий фон Лобковиц (; ; * 20 януари 1609, Прага; † 22 април 1677, Роуднице) е 2. бохемски княз от род Лобковиц, херцог на Саган (1646 – 1677), граф на Щернщайн, дворски съветник (1636), 1647 г. генерал-фелдмаршал, президент на великия съвет (1652), дипломат, най-висш дворцов министър, министър на президентския дворцовия военен съвет.

Живот Той е единствен син на най-висшия бохемски канцлер княз Зденек от Лобковиц (1568 – 1628) и съпругата му Поликсена фон Пернщайн (1566 – 1642), вдовица на Вилхелм фон Розенберг (1535 – 1592), дъщеря на бохемския канцлер Вратислав фон Пернщайн (1530 – 1582) и Мария Максимилиана Манрик де Лара от Кастилия († 1608).

Венцел учи в къщи при майка си и германски учител, следва латински и философия с йезуитите и след това в университета в Прага. Той пише на 10 години поема на латински.

През 1627 г. Венцел посещава роднините си Гонзага в Италия. След това е в Нидерландия. Той става камерхер на краля. През 1630 г. започва службата си, посещава Нидерландия, Германия и английския крал Карл/Шарл I. В това време майка му управлява в Бохемия.

През 1631 г. той е офицер в Моравия и се включва във войската на Валенщайн. През 1631 г. влиза в императорската войска и си прави име като политик и дипломат.

През 1644 г. Венцел става рицар на Хабсбургския Орден на Златното руно. Той купува през 1646 г. херцогството Саган. Става доверено лице на император Леополд I (1640 – 1705), който го прави през 1657 г. президент на дворцовия военен съвет.

Умира на 68-годишна възраст и е погребан е при капуцините в Роуднице над Лабем.

Фамилия Първи брак: 3 ноември 1638 г. с графиня Йохана фон Злуниц († 17 януари1650), дъщеря на Георг Миска фон Злуниц. Тя става графиня на Прага на 11 септември 1638 г. Бракът е бездетен.

Втори брак: 6 февруари 1653 г. с протестантката пфалцграфиня Августа София фон Пфалц-Зулцбах (* 22 януари 1624, Зулцбах; † 30 май 1682, Нюрнберг), дъщеря на пфалцграф и херцог Август фон Пфалц-Зулцбах (1582 – 1632) и Хедвига фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1603 – 1657). Нейната зестра са 12 000 талери. Те имат децата:Lobkowicz 2, genealogy.euweb.czVáclav Eusebius Fürst von Lobkowicz, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler син (*/† 31 януари 1654) Фердинанд Август фон Лобковиц (* 7 септември 1655, Нойщат; † 3 октомври 1715, Роуднице), 3. княз на Лобковиц, херцог на Саган, 1698 г. рицар на Ордена на Златното руно, женен I. на 8 юли 1677 г. в Хадамар за принцеса/графиня Клавдия фон Насау-Хадамар (* 6 юни 1660, Хадамар; † 6 март 1680, Нойщат ан дер Валднах), II. на 17 юли 1680 г. в Баден за маркграфиня Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден (* 8 септември 1655, Баден-Баден; † 22 август 1701, Егер, Унгария), III. на 3 декември 1703 г. за графиня Мария Филипина фон Алтхан (* 1671; † 2 юни 1706), IV. на 16 ноември 1707 г. за принцеса Мария Йохана фон Шварценберг (* 16 декември 1689; † 23 декември 1739) Филип Фердинанд Алберт (1656 – 1657) Мария Хедвиг София (* 30 април 1658; † 24 януари 1665) Франц Вилхелм Игнац фон Лобковиц (* 5 септември 1659; † 6 януари 1698)

Литература Adam Wolf: Fürst Wenzel Lobkowitz: erster geheimer Rath Kaiser Leopold's I., 1609 – 1677; sein Leben und Wirken, Wilhelm Braumüller, Wien, 1869, S. 40 ff. Constantin von Wurzbach: Lobkowitz, Wenzel Franz Euseb Fürst. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 330 – 335. Adam Wolf: Wenzel Eusebius v. Lobkowitz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 52. Gerhard Seewann: Lobkowitz, Wenzel Eusebius. In: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 3. München 1979, S. 41 f. Hans Schmidt: Lobkowitz, Wenzel Eusebius Fürst. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 732 f. (Digitalisat). Georg Schreiber: Raimondo Montecuccoli. Feldherr, Schriftsteller und Kavalier. Ein Lebensbild aus dem Barock. Styria, Graz, Wien, Köln 2000, S. 249 f. Constantin von Wurzbach: Lobkowitz, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 310 – 314. Wilhelm Brenner-Schäffer: Geschichte und Topographie der Stadt Neustadt an der Waldnab, und seiner Herrschaft der ehemaligen gefürsteten Grafschaft Störnstein. Verhandlungen des historischen Vereins von Oberpfalz und Regensburg, Band 24, 1866, S. 56. Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989. Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 26 Histoire des princes de Lobkowicz Paris, Berger-Levrault 1977 , Gmeline, Patrick de. 273

Източници

Външни препратки

Wenzel Eusebius von Lobkowicz, Austria-Forum (AEIOU-Österreich-Lexikon

Категория:Князе Категория:Херцози (Саган) Категория:Лобковиц (род) Категория:Носители на Ордена на Златното руно Категория:Австрийски политици Категория:Австрийски дипломати Категория:Австрийски генерали Категория:Австрийски фелдмаршали Категория:Бохемия Категория:Чехи Категория:Родени в Прага Категория:Починали в Чехия Категория:Родени през 1609 година Категория:Починали през 1677 година