Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 17 април 2019 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, или съкратено ДАПЦЕП), е директива на Европейския съюз, приета на 7 юни 2019 г. и насочена към добре функциониращ пазар за авторското право за всички страни. Тя разширява действащата законодателна рамка за авторското право и е част от проекта за цифров единен пазар на ЕС. Чрез директивата Европейският съвет цели да предостави правна защита за публикации в пресата; да намали „ценностната разлика“ между печалбите, получавани от интернет платформите и създателите на съдържание; да стимулира сътрудничеството между тези две групи и да установи балансиран режим на изключения в авторското право при извличането на знания от текст и данни.

Директивата е внесена от парламентарната комисия по правни въпроси на 20 юни 2018 г. Преработено предложение е прието от Европейския парламент (ЕП) на 12 септември 2018 г. Финалната версия, съставена чрез преговори по време на официалните тристранни срещи между ЕП, Съвета и Комисията, е представена на Парламента на 13 февруари 2019 г и приета на 26 март 2019 г. Съветът на ЕС гласува директивата на 15 април 2019. Срокът за транспонирането ѝ в националните законодателства е 7 юни 2021 г. (крайната дата, до която държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с директивата).

В хода на законодателния процес, който продължава близо три години, водещите технологични компании, множество потребители на Интернет и организации на гражданското общество за защита на цифровите права се противопоставят на Директивата. От друга страна, медийните групи и конгломерати, в това число вестници и издатели, подкрепят Директивата. Най-голямо внимание привличат две от разпоредбите на Директивата. Член 15, познат още като „данък линк“, дава повече директен контрол и възможност за повторна употреба на онлайн печатни публикации, което засяга пряко някои интернет услуги като новинарските агрегатори. Член 17 задължава доставчиците на услуги, които посредничат в публикуването и разпространението на потребителски генерирано съдържание, да предприемат „ефективни и пропорционални“ мерки, с цел предотвратяване нарушаването на законите за авторското право от потребителите. Технологичните компании предупреждават, че това ще направи използването на автоматизирани технически инструменти при добавяне на съдържание – т.нар. филтри на входа – единствено възможно решение.

Предистория Първият опит на ЕС за унифициране на авторските права в светлината на цифровите технологии е приетата през 2001 година Директивата за информационното общество 2001/29/ЕС. Главните цели на тази Директива са да адаптира законодателството относно авторското право и сродните му права спрямо информационното общество, като същевременно осигури висока степен на защита на интелектуалната собственост, както и прилагането на два международни договора от декември 1996 г.: Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите.Авторско право и сродните му права в информационното общество. Резюме на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество Докато някои части от Директивата от 2001 г. остават ефективни, други не са адекватни за променения цифров пазар. През 2012 г. Европейската комисия (ЕК) обявява, че ще преразгледа Директивата от 2001 г. ЕК провежда публична консултация между декември 2013 г. до март 2014 г., и публикува първия си доклад, свързан със състоянието на законодателството за авторско право на ЕС, през юли 2014 г.

През 2014 г. Жан-Клод Юнкер е избран за председател на Европейската комисия и новата комисия започва работа през ноември 2014 г. Юнкер вижда потенциала да „подобри“ финансовото положение на ЕС като хармонизира различните цифрови пазари сред държавите членки, създаде работни места и допринесе за общество, базирано на знания. За определяне на нужните законодателни стъпки, които биха били задължителни за завършването на единен цифров пазар, изигроват роля и Андрус Ансип – еврокомисар с ресор „Единен цифров пазар“, както и Гюнтер Йотингер – комисарят, отговарящ за цифровата икономика и общество. Първоначалните планове за законодателните стъпки и потенциалният им ефект са обявени от ЕК през май 2015 г. Ансип обявява, че чрез осъществяването на Единен цифров пазар, ЕК ще може да увеличи европейския брутен вътрешен продукт с 415 милиарда евро годишно. ЕП разглежда доклад за състоянието на европейското авторско право, съставен от Феликс Реда, в който са откроени някои несъответствия в Директивата от 2001 г. и заявява подкрепата си за целта на ЕК за единен цифров пазар. ЕК разработва проект за правна рамка до края на 2015 г.

Законодателен процес

ЕК публикува своето оригинално предложение за ДАПЦЕП на 14 септември 2016 г. След като внася някои промени и без подкрепата на Германия, Финландия, Холандия, Словения, Белгия или Унгария Комитетът на постоянните представители на Съвета на ЕС (КОРЕПЕР) предоставя законодателния текст за гласуване в ЕП Парламентарната комисия по правни въпроси завършва своите поправки по Директивата на 20 юни 2018 г. и ги представя пред парламента за обсъждане. На 5 юли 2018 г. членове на Европейския парламент гласуват за връщане на директивата за обсъждане след лятната ваканция през септември 2018 г.: На 12 септември 2018 г. променената позиция на парламента е одобрена с 438 гласа „за“ и 226 „против“, което значи, че тристранните преговори между ЕК, Съвета на ЕС и ЕП могат да започнат с очакван срок за приключването им в началото на 2019 г.

Първите тристранни срещи, наблюдавани от Румъния по времето на председателството ѝ на Съвета през първата половина на 2019 г., са планирани да започнат на 21 януари 2019 г., но са отложени поради отказ на предложения текст за споразумение от 11 държави: Германия, Белгия, Холандия, Финландия, Словения, Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия. С изключение на Португалия и Хърватия, останалите девет страни отхвърлят текста поради несъгласие с разпоредбите на член 11 и/или член 13 – съответно чл. 15 и чл. 17 в приетата директива, твърдейки че взетите мерки не са достатъчни за защитата на правата на гражданите. Румъния преразглежда текста, отлагайки финалното гласуване.

Тристранните преговори са завършени на 13 февруари 2019 г., макар че финалният текст все така включва проблемните членове 11 и 13. Текстът е предложен на ЕП за гласуване. То се провежда на 26 март 2019 г. и Директивата е приета с 348 гласа „за“ и 274 „против“voting results on page 8 против, които след корекция поради технически грешки са коригирани на 338 гласа „за“ срещу 284 „против“.voting results with corrections (end of page 53) on page 52-53 Главната подкрепа за Директивата идва от представителите на Европейската народна партия. На ниво държави най-много гласове „за“ идват от Франция (62), Италия (39), Германия (38), Испания (34), и Обединеното кралство (31), докато най-много гласове „против“ идват от Германия (49), Полша (33), Обединеното кралство (30), Италия (27) и Холандия (17). Проведено е и допълнително гласуване за приемане на изменение, с което да стане възможно провеждането на отделно гласуване на спорните два члена. Предложението не е прието с много малка разлика, а поне 13 членове твърдят, че се гласували погрешно.

Директивата е одобрена от Съвета на ЕС на 15 април 2019 г. 19 държави членки, които представляват 71% от населението на ЕС, гласуват в подкрепа на приемането на Директивата, 6 – против, 3 са въздържали се. ДАПЦЕП влиза в сила на 7 юни 2019 г. Държавите членки разполагат с точно две години, за да приведат своите законодателства в съответствие с изисканията на директивата.

Съдържание Номерата на членовете се отнасят до неокончателните текстове на Директивата за авторското право до около 20 март 2019 г.; в одобрената директива някои от членовете са с други номера като член 17, който съответства на чл. 13 в по-ранните версии.

Член 4 Член 4 въвежда изключение в авторското право за извличането на информация от текст и данни (TDM, от text and data mining) за целите на научните изследвания. Версията на КОРЕПЕР съдържа както задължително, така и незадължително разширение. В зависимост от това дали касае факти и информация, които са обществено достояние, изключението може да разшири или да стесни ограниченията, в сравнение със статуквото.

Член 5 Член 5 въвежда задължително изключение при употребата на авторски творби в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности. Учебните заведения могат да използват произведения и други обекти с нестопанска цел единствено за целите на илюстрирането.

Образователният сектор изявява притеснение, че изключението, предложено в член 5, е твърде стеснено. Например, предлага се разширяване на обхвата на „учебните заведения“ като в тях да се включат институции на културното наследство. Най-дебатираната част от члена е параграф 2, според който изключението не би могло да бъде допуснато при наличието на „адекватни лицензии“.

Версията на КОРЕПЕР съдържа промени, отразяващи аргументите на образователния сектор, но въпреки това включва така коментирания параграф 2.

Член 14 Член 14 гласи, че преработки на творби на визуалното изкуство, които са обществено достояние, произтичащи от действие на възпроизвеждане на произведението, не са обект на авторското право или на сродните му права, освен ако материалът, получен в резултат на това действие на възпроизвеждане, е оригинален – тоест представлява собствено интелектуално творение на автора.

Член 15 Член 15 от ДАПЦЕП установява режим, чрез който на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, се предоставят предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество, каквито са например агрегаторите на новини, подобни на Google News. Публикациите в пресата, които следва да са обхванати от понятието, включват ежедневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост, включително списанията с абонамент, както и новинарските сайтове в интернет. Съгласно действащата правна рамка издателите разчитат на авторите за предоставяне на права и трябва задължително да докажат, че са притежатели на правата за всяка индивидуална творба. Версията на Директивата, гласувана от Комисията към ЕП по правни въпроси, съдържа изрични изключения в случай на създаване на хипервръзки и „законосъобразна лична и нетърговска употреба на медийни публикации от индивидуални потребители“.

Предложението поставя условия и изключения относно правата при онлайн използване, включващи изтичане на срока им 2 години след публикуване и изключения за копирането на „несъществена“ част от дадена творба или копирането на творба за целите на академично или научно изследване. Този нов режим е заимстван от закона за т.нар. спомагателно авторско право на медийните издатели, приет в Германия през 2013 г. Издаването на публикации в печата, „чиято цел е да информират обществото и които са периодично или редовно обновявани“, е разграничено от издаването на научни и академични публикации.

В хода на тристранните преговори и по-точно във финалния текст на предложението, представен на 26 март 2019 г., член 11 е преместен на мястото на член 15 и е одобрен от Парламента и Съвета.

Член 17