Пчински окръг, или Вранско, () е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня.
Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km². Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.
Административно деление Пчински окръг е съставен от 7 общини: Град Враня (дели се на 2 градски общини) Градска община Враня Градска община Вранска баня Община Босилеград Община Буяновац Община Владичин хан Община Прешево Община Сурдулица Община Търговище
История След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. по-голямата част от днешния Пчински окръг влиза в състава на Княжество България. Според Берлинския договор от същата година тази част от Пчинския край, подобно на Пиротския, е присъединена към Сърбия.
След Междусъюзническа война и южната част на Пчинския окръг е присъединена към Сърбия. След Първата световна война, според Ньойския договор, територията на община Босилеград също е прибавена към Сърбия. В периода май 1941 – август 1944 г. областта е част от Царство България.
Население Според официалната сръбска статистика основното население на Пчинския окръг е съставено от сърби, албанци, цигани и българи. Българите са мнозинство в община Босилеград.
Етнически състав Народност199220022011Сърби ? 60,4 %147 04664,58 %132 60183,35 %Албанци ? 26,5 %54 79524,07 %6800,43 %Цигани ? 5,7 %12 0735,3 %13 8268,69 %Българи ? 4,4 %84913,73 %72874,58 %Общо ? 100 %227 690100 %159 081100 %
Икономика Пчинският окръг има слаба икономика, която е основана върху минното дело, строителството, земеделието и лесовъдството, както и върху производството на цигари.
Култура Първите културно-исторически паметници в Пчински окръг датират от XVI век, като известната турска обществена баня. Друг известен паметник в района е Домът на пашата, построен през 1765 г. Първото сръбско училище за региона е отворено през 1881 г.
Източници