Мо̀крени или Мо̀крене (, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он, до 1926 година Μόκρενη или Μόκραινα, Мокрени, Мокрена) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 65 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 21 километра западно от Кайляри в най-западната част на котловината Саръгьол близо до Руднишкото езеро в източното подножие на планината Мурик (Мурики). Селото е заобиколено амфитеатрално от верига планини: на север и северозапад е Върбица (Вербиста), на изток Стената (Калето) и на югозапад Шундовица. На изток граничи с Рудник и Врабчинското езеро, на югоизток с Палеор (Палиохори) и Лъка (Милохори), на запад с Клисура и на север с Лехово. Проходът, през който минава шосето към Костур се нарича Уши, а този за Кайляри – Синоро или Старио Дервен. От местността Изворките извират няколко поточета като Малката и Големата Гури, които образуват постоянна река, която изтича към Дервено и село Конуй. По реката в края на XIX век има десетина воденици.

Селото има две махали горната Гилевска (Γκιλέφσκα Μάλα) и Долна (Ντόλνα Μάλα).

Северно от селото минава клисурската река Ройба (от 1969 година Мелисорема,) която североизточно от Мокрени се влива в Белевата река.

Централната църква „Свети Димитър“ и външната „Света Петка“ са стари.

История В Османската империя В местността Градище има останки на къщи и църкви.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Мокрени с 69 домакинства.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 301. ISBN 2-283-60452-4.

Местни легенди, разказвани от дедо Мутавчията от Гочевата фамилия гласят, че селото е пет пъти опожарявано от турците. Двама братя мокренци Васо и Колукотрон избили за кратко време най-лошите турци нощем по чуждите синори и станали хайдути. Така в местността Васков извор убили от засада петима турци от Мокрени. На оплакванията от Костур отговорили, че трябва да бягат от гяурското село и така Мокрени се очистило от турци и избягалите по другите села български семейства се завърнали. Най-стари фамилии в селото са Янови (Яновци), Новачкови, Шапазови, Шопови или Миджайкови, Самарджиеви. Галевци са по-късни заселници от Пелка от Арнаутлука.

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Мокрена (Mocrena) като едно от селата, обитавани от българи.

Селото традиционно гравитира към Костур, а не към Лерин и в края на XIX век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Мокрен (Mokrén). Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрина (Mokrina), Костурска епархия, живеят 900, а в Мекрани (Mékrani), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мокрени (Mokreni) е показано като село с 90 домакинства с 260 жители българи.

Поминъкът на селяните е земеделие, скотовъдство и градинарство. Земеделието успява само да задоволи нуждите на селото. Условията за скотовъдство обаче са много добри и до 1903 година в Мокрени има над 2500 глави едър рогат добитък и 5 – 6 хиляди овце и кози. Селото е прочуто с пиперките и зелките си, както и едрия мокренски боб. Част от мокренци традиционно ходят на гурбет.

Българско просветно дело

Първият български учител в Мокрени е Вангел от Загоричани, гръцки възпитаник, който в 1878 година започва да учи тайно децата на българската азбука. След него преподава брат му Георги, а след него и даскал Никола Тошев от Зелениче (1883/1884) и Стефан Делев от Върбени. Това тайно преподаване продължава до 1891 година. На 11 май 1892 година, денят на Светите братя Кирил и Методий, на годишния акт на училището е прочетено заявлението до валията и министерството на просветата, с което Мокрени отхвърля ведомството на Вселенската патриаршия и минава под това на Българската екзархия. Основни двигатели на българското дело в селото са Симеон Сиин, подготвил работата с турското министерство, учителят Делев, Шутото Стоянков, Пети Нанов, Христо Марков, Димитър Стоянов.

Атанас Шопов посещава Мокрени и в 1893 година пише:

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мокрени живеят 1180 българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мокрени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 183 къщи.

До 1903 година селото има около 250 чисто български къщи с около 2000 души население.

В началото на 1904 година турските власти не допускат учителя Иван Данаилов от Българска Блаца да отвори българско училище в селото.Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.

Революционни борби и Илинденско-Преображенско въстание

Още в 70-те години революционното движение се появява в Мокрени. Туши Сиин и Георги Бобищено са доброволци в Черногорската армия в Сръбско-турската война в 1876 година и в Руско-турската война в 1877 – 1878 година. Мити Дончев и Коста Шапазов участват в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година като хайдути. В 1879 година Яни Бицов Лошйо и Начо Ников са четници на Стефан Николов, като в четата му влизат и Христо Шотов и Никола Филов от Загоричани и Павли Капитан.

Основите на мокренския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са поставени през 90-те години от Марко Касабов от Конуй и Димитър Стоянов Бодос от Мокрени, които с редовни паспорти се връщат от Свободна България и основават революционен комитет. Начело застава Симеон Сиин. В 1897 година селото е посетено от войводата Марко Лерински.

В 1902 година в селото пристигат легално Никола Андреев, назначен за мокренски районен войвода и Иван Попов и Георги Папанчев, също войводи на райони в Костурско. Андреев формира чета от 10 – 15 души, базирана в Мокрени, с която обикаля района и подготвя въстание. В началото на 1903 година в селото пристига и Борис Сарафов с голяма чета от 100 души.

Създаденият Мокренски център включва селата Мокрени, Лехово, Клисура, Лъка, Палеор, Ракита, Конуй и Рудник.

Ръководители на Мокренския център Име Длъжност 1. Никола Андреев районен войвода 2. Симеон Костов Сиин центров началник 3. Георги Тасев Реджо селски войвода 4. Иван Папастерев председател на селския комитет 5. Пети Нанов член на комитета 6. Фоти Дуев член на комитета 7. Шишко Стандев член на комитета и отговорен по доставката на оръжие 8. Туши Чочев член на комитета и отговорен по доставката на оръжие 9. Ицка Ташов десетник 10. Ташула Ничев десетник 11. Аргир Колянов десетник 12. Вани на Кърата десетник 13. Коли Папатипов десетник 14. Наси Гящов десетник 15. Георги Ив. Папастерев десетник, загинал в сражението на Свети Илия на 21 юли

Мокренци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание – 74 мокренци участват във въстанието със свое оръжие. В революционните борби участват още и Стефан Ив. Тасев, терорист в Одринско в 1896 – 1898 година, взел участие във въстанието заедно с Димитър Стоянов, Стоян Ников и Дини Андреев с големия отряд на Христо Чернопеев, сражавал се при Голак, Китка и Султан тепе. В 1903 година Никола Диманин взима участие в четата на Гоце Делчев, а Стерьо Диривингов и Кръстю Биралчанов са четници при Яне Сандански.

Куриерът от щаба, носещ съобщението за обявяване на въстание, пристига в Мокрени вечерта на 21 юли 1903 година. Сутринта на 22 юли в подножието на Шундовица Никола Андреев раздава патроните на мокренската чета, наброяваща 74 души, и, без да дочака подкрепления според плана на въстанието, я повежда на запад към Клисура, като заемат голия връх Свети Илия. Знамето на четата е ушито от учителката Мария Вангелова – червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин. Срещу мокренци тръгва клисурският мюдюрин със 150 души войска. В помощ на турците идва и гръцка чета от 50 души, начело с гъркоманина Вангели. След петчасово сражение мокренци са принудени да отстъпят като дават 1 ранен и 7 убити – мокренците Георги Папастерев, Гели Тегов Пачин, Христо Н. Матин, Тоди Михалин, Динчи на Уанката, както и конуйците Симо Хр. Касабов и Наси Пульов, погребани в двора на църквата „Свети Илия“ на върха.

На следния ден Мокренската чета заедно с четите на Васил Чекаларов и Иван Попов влиза без съпротива в Клисура. Мокренската чета получава задача да пази входа към Костурско през Дауло и да наблюдава шосетата Суровичево – Мокрени и Кайляри – Мокрени и съответно е разположена на Льоджов камен, откъдето има добра гледка към Саръгьол. Върхът е укрепен, като са изкопани окопи и иззидани наблюдателници от насилствено докарани жители на Лехово. На 12 август Никола Андреев с 30 души от четата взима участие в превземането на Невеска. Четата на Льоджов камен остава под командването на Симеон Сиин.

След сраженията за Върбица на 14 август, част от леринските чети с началниците Михаил Чеков, Георги Попхристов, Димитър Настев, Стефан Настев и войводите Цильо Попвачев и Алексо Турунджов през Клисура отстъпват на Мурик. Към тях в Емборската кория се присъединява и Мокренската чета.

Четниците в Мокренската чета, участвали във въстанието Име Забележка 1. Ицо Ташов 2. Дини Тасев 3. Коли Динев 4. Вани Козаров 5. Наси Шапазов 6. Мити Ильовчето 7. Гели Гърчев 8. Симо Умчев 9. Христо Нан. Тасев 10. Мити Стоянков Шутаро 11. Мино Андонов Пеев 12. Коли Богданов 13. Митлето Шапев 14. Мити К. Папастерев 15. Тодор (Тоди) Михалин загинал в сражението на Свети Илия на 21 юли 16. Мити Ильов 17. Вуйче Ильо 18. Стефо Ильо Мишов 19. Цили Димбарчев 20. Петруши Т. Сиин 21. Таси Сиин 22. Симо на Стафер 23. Картела Т. Пачин знаменосец 24. Георги Т. Пачин 25. Мити Йотев 26. Дини (Динчи) на Уанката загинал в сражението на Свети Илия на 21 юли 27. Христо Коли (Николов) Матин загинал в сражението на Свети Илия на 21 юли 28. Георги Ташовски 29. Аргир Начев 30. Георги Попданаилов 31. Наси Гърчев 32. Наки Видин 33. Наки С. Андреев десетник 34. Таси Ицков сигналист-буризан 35. Индрия Бабаденин 36. Мино Колишанов 37. Кузма Тарелемов 38. Джорджи Каравлаов 39. Колю от Рудиница 40. Туши Михов 41. Христо Данчев 42. Марко Киров 43. Мино Колянов 44. Коли Кондев 45. Гели Чочев 46. Тани Качев 47. Гели Качев 48. Георги Каравлаов 49. Симо Кота Ройдин 50. Петруши Рендев 51. Дини Шутев 52. Гелчи Гелев 53. Павлето Х. 54. още няколко души

На 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България. Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Мокрени изгарят всички 200 къщи и са убити около 300 души. Още на 23 юли са убити кметът Наки Калоянов и тримата му съветници Геле Динев, Дине Велков и Петре Андреев, а след това селянките Стана Лазарова, Маса Гящева, Катерина Поптипева и Тина Шапева.

На 15 август са убити следните жители:

Списък на жертвите от Мокрени през Илинденското въстание 1. Наси Калоянов 20. Геле Димана 2. Никола Котев 21. Коли Мата 3. Мити Тасев 22. Мити Нашов 4. Нено Митрев 23. Василица Бачова 5. Пети Дуков 24. Христо Нанов 6. Кота Гърчев 25. Тасе Христов 7. Дони Ников 26. Наси Пуфе 8. Симо Ников 27. Васил Щерев 9. Наси Гящев 28. Мине Нанов 10. Таси Манов 29. Стоян Типов 11. Коли Кондев 30. Ильо Ташев 12. Васил Николов 31. Мити Котев 13. Жельо Ицков 32. Къце Котев 14. Марко Шапев 33. Мити Сити 15. Васил Стефов 34. Мара Нашева 16. Типо Илков 35. Алекси Динев 17. Таси Мишев 36. Зоя Ташева 18. Мито Гогов 37. Свещеник Данаил 19. Нацо Бочев