Йоаким (на иврит: יהויקים Yəhōyāqīm, „този, когото Яхве е поставил“; на гръцки: Ἰωακείμ Iōākeím), според християнската традиция, е съпругът на света Анна и баща на Мария, майката на Исус Христос (Богородица). Историята на Йоаким и Анна се появява за първи път в датираното към II век апокрифно Протоевангелие на Яков (наричано и „Детско евангелие“, понеже в него се разказва за началото на живота на Дева Мария).Brownrigg, Ronald (September 2, 2003). Who's Who in the New Testament. New York: Routledge. p. 194. ISBN 978-1134509492Йоаким е смятан за покровител на бащите, дядовците, бабите, семейните двойки, мебелистите и търговците на спално бельо. Източноправославните църкви и гръкокатолиците отбелязват паметта му на 9 септември, заедно с тази на св. Анна (Събор на Йоаким и Анна, ден след Рождество Богородично). Йоаким е почитан заедно с Анна и в Англиканската църква с Малък фестивал на 26 юли. „The Calendar“. The Church of England
Името на Йоким носи и река Сан Хоакин (Сан Уакин) в щата Калифорния, САЩ, открита около 1805 – 1808 г., когато испанският изследовател Габриел Морага прави проучвания на изток от мисията Сан Хосе, за да намери възможни места за нова мисия. Името е използвано от 1810 г.Gudde, Erwin G.; Bright, William (February 10, 2010). California Place Names: The Origin and Etymology of Current Geographical Names. University of California Press. p. 337. ISBN 978-0520266193.
В християнството
Предание Древно вярване гласи, че дете, родено от възрастна майка, изгубила надежда да има потомство, е предопределено за големи неща.Vann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co. Паралели се срещат в Стария завет – в случая с Анна, майката на пророка СамуилVann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co. и в Новия завет – в случая с родителите на свети Йоан Кръстител.
Така става, според легендата, и с Анна и мъжа ѝ Йоаким. Той е богат и благочестив човек, който редовно раздава дарове на бедните и на синагогата. Въпреки това в храма жрецът в Йерусалимския храм отхвърля жертвата му, тъй като тълкува като знак на божествено недоволство липсата на потомство у двойката. Впоследствие Йоаким се оттегля в пустинята, където пости и се покайва в продължение на 40 дни, след което ангели се явяват и на двамата за да им обещаят, че ще имат дете, а Йоаким се връща в Йерусалим и прегръща жена си пред градската порта, разположена в стените на града. Детето се оказва момиче и родителите му го посвещават на Храма, където по-късно живее години наред, докато стане време да се сгоди и омъжи.
Изобразяване Йоаким често е третиран като светец и съответно – представян с хало, но в Западната църква има известно съзнание, че е много вероятно да е починал твърде рано, за да бъде стриктно смятан за християнин. Срещата на Йоаким и Анна при Златната порта е популярна тема в художествените изобразявания на живота на Богородица.
Цикълът от легенди за Йоаким и Анна е включен в и агиографския сборник „Златната легенда“ (около 1260 г.) на Яков Ворагински. Този цикъл остава популярен в християнското изкуство, докато Трентският събор (1545 – 1563) не ограничава изобразяването на апокрифни събития.
Символите, свързвани със свети Йоаким, включват книга или свитък, свързвани с производителите на лен, овчарска тояга – за християнското слово и кошница с гълъби, символизираща мир. Той почти винаги е облечен в зелено, цветът на надеждата. В средновековното изкуство често носи и конична еврейска шапка. Култ В Тридентския календар не е включено литургично честване на свети Йоаким. Той е добавен към Римския литургичен календар през 1584 г. за празнуване на 20 март, деня след празника на свети Йосиф. През 1738 г. той е преместен в неделята след октавата на Успение Богородично. Като част от усилията си да позволи отслужването на неделната литургия, папа Пий X (мандат 1903 – 1914) я прехвърля на 16 август, деня след Успение Богородично, така че Йоаким да може да бъде упоменаван при честването на триумфа на Мария.Dom Gaspar LeFebvre, „The Saint Andrew Daily Missal, with Vespers for Sundays and Feasts,“ Saint Paul, MN: The E. M. Lohmann Co., 1952, p. 1513 След това е празнуван като празник-двойник от втора класа, ранг, който е променен през 1960 г. в празник от втора класа. В ревизията от 1969 г. на Общия римски календар той е присъединен към този на Света Анна, за празнуване на 26 юли.
В исляма В исляма Йоаким се нарича Имран (на арабски: عمران). Според Корана (сура Ал-Имран) той е баща на Мариам (т.е. на Дева Мария) и дядо на сина ѝ Иса (Исус Xристос).
Един от гробове, за които се вярва, че някой от тях е неговият, се намира в Салала, Оман и за него се твърди, че е „най-дългият гроб в света“ (12 метра).Qur'an 3:42; cited in Stowasser, Barbara Freyer, „Mary“, in: Encyclopaedia of the Qurʾān, General Editor: Jane Dammen McAuliffe, Georgetown University, Washington DC.^ „Nabi Umran Tomb in Salalah City – Religious Sites, Tourist Attractions.“ Beautiful Salalah, https://www.beautifulsalalah.com/nabi-umran-tomb/
Вижте също
Елисавета – майката на Йоан Кръстител Свети Йосиф Благовещение Агнец
Източници
Категория:Християнски светци