Срем (; ; ; ) е историко-географска област в северозападната част на Сърбия и крайната източна част на Хърватия. В българската история регионът е познат като Сремска област.
Разположение Ограничава се от реките Дунав (на север и изток), Сава до вливането ѝ в Дунав (на юг) и Босут (на запад) с главен град Сремска Митровица (Срем).
Регионът административно е разделен между Хърватия и Сърбия. Хърватската част от Срем обхваща по-голямата част от Вуковарско-сремска жупания. Сръбската част от областта се намира в Автономната област Войводина (освен най-източната част, която е включена в Белградския окръг). На територията на Войводина Срем е организиран административно в Сремски окръг.
История Названието на областта Срем идва от името на античния град Сирмиум (днешна Сремска Митровица). В историята Срем е владян от римляни, хуни, авари, гепиди, византийци, българи, маджари, турци и австрийци. От 1918 година Срем е присъединен към Кралството на сърби, хървати и словенци.
Най-рано в историята Сирмиум е бил илирийски град, а през 1 век от новата ера е завладян от римляните. Местните илирийски племена въстават през 39 година. Вождове на това въстание са Батон и Пинес.
Сирмиум е важен град в състава на Римската империя. Той е главен град на римската провинция Панония и сред 4-те главни града на Римската империя. В града или околностите му са родени 6 римски императори: Деций Траян (249 – 251), Аврелиан (270 – 275), Проб (276 – 282), Максимиан (285 – 310), Констанций II (337 – 361) и Грациан (367 – 383). През VІ век на територията на Срем е образувана византийската тема Панония, чийто главен град е Сирмиум.
В 805 г. областта Срем е присъединена от хан Крум към Първото българско царство. Управител на областта по времето на цар Самуил е Сермон, който е сякъл свои монети в околността на днешна Сремска Митровица. След като България пада под византийска власт, Сермон е хванат и убит, тъй като не се е покорил на новите управници. След установяването на византийска власт Сремската област е формирана като тема Сирмиум. Градът е център на епархия в диоцеза на българската Охридска архиепископия през ХІ – ХІІ век.
През 1195 г. цар Иван Асен I освобождава града от византийско владичество и областта отново е част от българската държава. След 1180 г. името на града започва да се споменава първо като Civitas Sancti Demetrii, после Дмитровица и Митровица, а накрая получава сегашното си име, към което е прибавено пояснението Сремска, за да не се бърка с Косовска Митровица.
Унгарците установяват стабилно своето господство над Срем след 1282 г. В периода между 1282 и 1316 г. те дават на своя васал рашкия крал Стефан Драгутин да управлява Сремско кралство, което обхваща Мачва, Усора и Соли. Така за първи път в историята като унгарски васали там идват сърбите. По онова време с името Срем са наричани 2 територии: Горни Срем (днешен Срем) и Долни Срем (днешна Мачва). Драгутиновото Сремско кралство всъщност е обхващало Долни Срем. Драгутинова резиденция се е намирала в град Дебърц в Мачва (между Белград и Шабац). Според някои исторически извори Стефан Драгутин е владял също и Горни Срем и Славония, но според други източници местният владетел на Горни Срем е Угрин Чака, а резиденцията му се е намирала в град Илок. Стефан Драгутин умира през 1316 година, а след неговата смърт Сремското кралство пак като унгарски феодал управлява неговия син Стефан Владислав II (1316 – 1325), а Угрин Чака умира през 1311 година. Унгарското господство там продължава с кратки прекъсвания до османското нашествие.
След османското нашествие в сръбските земи през 1459 година сръбските деспоти, управлявали Сремска област, стават васали на унгарските крале. Резиденцията на сръбските деспоти се е намирала в град Купинику (днешно Купиново).
След завладяването на областта, на територията на Срем е образуван Сремски санджак, а след завладяването му от австрийците е сформирана Сремска жупания през 1745 година.
В периода 1849 и 1860 година Срем е част от австрийската провинция Войводство Сърбия и Тамишки Банат с център Темишвар. През 1860 г. войводството е закрито и на негово място е образувана Сремска жупания.
През 1918 година Срем е присъединен към Кралство на сърби, хървати и словенци. В периода от 1918 до 1922 година Срем е окръг (жупания), между 1922 и 1929 е област, а през 1929 година става част от Дунавска бановина с център град Нови Сад.
По време на Втората световна война Нацистка Германия окупира Кралство Югославия и предава Срем на новообразуваната марионетна пронацистка Независима хърватска държава. През 1945 година след края на войната западната част на Срем е включена в състава на Социалистическа република Хърватия, а източната – в състава на Социалистическа република Сърбия, и по-точно в Автономна област Войводина.
Население В Срем живеят около 1 милион души от двете страни на сърбо-хърватската граница. Най-населената част на Срем са районите около устието на река Сава в Дунав (част от Белградската агломерация), а също и на север около Нови Сад.
Според преброяването през 2002 г. в сръбската част на Срем живеят следните етнически групи: сърби (84,58 %), хървати, словаци, русини, унгарци и др.
Според преброяването през 2001 г. в хърватската част (Вуковарско-сремска жупания) живеят следните етнически групи: хървати (78,27 %), сърби (15,45 %), унгарци (1 %), русини и словаци.
Градове Хърватия Вуковарско-сремска жупания Вуковар (30 126) Илок (5897)
Сърбия Централна Сърбия Нови Белград (236 000) – част от Белград Земун (152 950)
Войводина Сремски окръг Сремска Митровица (39 041) Рума (32 125) Инджия (26 244) Стара Пазова (18 628) Шид (16 302)
Вижте също Долни Срем Бачка Банат
Източници